Споделена история от Тинейджърски |
Силата на любовта ми
преди: 11 години, 2 месеца, прочетена 1252 пъти
Малко, след като навърших 16 години (2010 год., Май месец) се запознах с едно момиче, което бе на 17 години. В стечение на времето ние станахме много добри приятели, но аз се влюбих в нея. Тя бе с друго момче и аз не смеех нищо да и кажа, а и все още не бях сигурен, какво изпитвам към нея. Тя беше него, а споделяше всичко с мен, нямаше му доверие. След няколко месеца те се разделиха. Аз започнах да се държа по-открито с нея, споделях и всичко, изслушвах я, подкрепях я, излизахме много често заедно. Тя също споделяше много с мен и се държеше свободно. Аз я слушах и гледах с голям интерес. Много дълго време се чудех дали да си разкрия чувствата. Бяха месеци на истинско терзание. "Дали ще ме разбере? Ще се получи ли? Ами ако не приеме? Няма как да знам, ако не я попитам. "Всички тези мисли ми минаваха през главата, а и много често ми се случваше в денонощието да спя само около два - три часа. Причината беше размишление над нея и самия момент на разкритие. Накрая се реших. Няколко дена след посрещането на 2012 год, споделих трепетите си. Тя ме отряза културно, като ми заяви, че приятелството ни е много силно и не бива да се погубва. Каза ми, че съм изключително важен за нея човек. Трябва да забравя за това, но оставаме приятели. Аз се съгласих, като и обещах да забравя. Е от тогава минаха много дни и в нито един от тях не се събуждам и заспивам без мисълта за нея. Тази година тя бе абитуриентка и замина да учи в столицата. Отново сме добри приятели, но с разликата, че усещам близост и от нейна страна. Трудно ми е без нея. Но като се сетя, че цели две години и половина съм влюбен в нея и тя го знае, се успокоявам. И се надявам догодина, когато и аз замина за София да се получи най-накрая така чаканият, от мен, момент.
|
