 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Мечтата на едно момиче
преди: 11 години, 2 месеца, прочетена 2219 пъти
Здравейте! Момиче на 13 съм и имам един голям проблем в училище. Винаги когато съм сред много хора и се осамотявам и не смея да говоря, сякаш нещо ме спира, изпитвам някакъв страх когато съм в тълпа и оставам незабелязана. Имам чувството, че ако попитам някой за нещо или както някои хора ми казват да бъда по-общителна и сякаш ще стане нещо лошо ако го направя. Много хора ме смятат за луда, но майка ми и брат ми също имат този социален проблем. Срам ме е от останалите и винаги съм изолирана от тях, не че го искам, но така се случва. Хиляди пъти съм се опитвала да се присъединя към компанията на класа, винаги се усмихвам, доближавам се до тях с цел да бъда забелязана, но те само ме поглеждат. Откакто станах отличничката на класа и никой не ме заговаря, само ми се присмиват и ми се подиграват. Аз съм синеока и с тъмно руса коса, и много хора са ми казвали, че съм красива, но не знам защо в училище съм жертва на обиди. Наричали са ме нещастница, луда, глупачка, наивна, идиотка и т. н. Винаги се притеснявам когато отивам в училище, защото знам, че нещата пак ще се повторят. Не съм аутист и когато съм сама се побърквам, това е наистина, никога не съм обичала да съм сама, винаги ми се е искало да си имам един приятел или приятелка, но наскоро срещнах едно ново момиче и с месеци се опитвах да я заговоря, да се сприятелим, защото умирах от скука. Това ми е най-противното нещо, но тя накрая ми се подигра и ме унижи пред целия си клас, само защото съм и предложила приятелство. Както и да е, спрях да се занимавам с нея, защото разбрах колко е гадна. Но никога не попадам на човек, който ме уважава или разбира и иска да сме приятели. Изживявам всеки ден в самота... И така всеки ден прекарвам в учене, рисуване и слушане на музика. Дори понякога се наричам сама себе си Самотното момиче. Като бях малка ходих да свиря на пиано, от тогава ми дойде интереса към музиката. Постепено научих нотите, сега мога да свиря. Излизах на концерт в едно читалище свирейки на пиано. Беше много хубаво. Майка ми също много обича да се занимава с музика и навремето е искала да стане музикант, но не е осъществила мечтата си, защото нейната майка не и е позволила. Сега обаче аз страшно много искам да стана певица. Но това ще стане наистина трудно, не че не мога да пея, ходих на изпит пред една професионална госпожа по музика и тя ми каза, че наистина моят глас си заслужава да се тренира и е възможно да стана певица. Но страха от сцената и от многото хора, винаги ще си спомням как са ме обиждали в училище и това, че имам ниско самочувствие. Но всъщото време искам да преборя този страх от хората и да мога да изляза на сцена без да ме е срам... Може би мечтата ми е малко глупава, но си е като всяка останала мечта... Колкото силно вие искате своите мечти да се сбъднат, толкова и аз да стана певица. Вие как се справяте със срама, ако въобще имате такъв?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 4c20789023 |
|
1. Когато си с момичетата от вашя клас просто се отпусни, бъди себе си казвай по нещо забавно, прави конплименти, помагай на тестовете тези който се нуждаят, външнят вид няма особено значение, казвай си мнението и така ще те заобичат : )
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: aca03cf8a4 |
|
2. Здравей,
Искам първо да ти кажа, че ми направи много добро впечатление с историята си. Изглежда, че си много скромно и мило момиче и искам да ти пожелая, никога да не се променяш. В училище често се случва по-умните и даровити деца да са аутсайдери, и другите могат да бъдат много груби понякога с тях. Сега това те тревожи, но с времето всичко ще се оправи, бъди сигурна. Просто недей да се тикаш там, където чувстваш, че не ти е мястото, недей да правиш нещата насила. Бъди себе си, разбери, че никой не е повече от теб и ти не си по-малко от другите, а с времето ти гарантирам, че ще си намериш подходяща компания и ще се чувстваш щастлива. Ако сега това не се получава, просто се съсредоточи върху уроците/музиката и се развивай. И твоят момент ще дойде. Аз примерно бих дал всичко да имам приятелче като теб :)
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: a51a007e88 |
|
3. Аз съм като теб, винаги съм била плаха и необщителна с връстниците си, заради което отнесoх много тормоз. Сега съм на седемдайсет и даже съм по зле, страхът ми вече се превърнал във фобия. Защото ти казвам това? Още си малка и мисля че имаш шанс да се промениш. Според мен трябва да се консултираш с психолог и след това да се преместиш в друго училище. Психолога може да ти помогне да откриеш корените на страха ти и мисля че първо от там трябва да започнеш, защото ако се преместиш сега в друго училище има голяма вероятност пак да стане същото.
Успех от мен :)
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 7f4778f9cc |
|
4. Искам да те попитам нещо. Никакви приятели ли нямаш? Ако искаш и има някакъв начин можеш да ме намериш във Фейсбук/скайп, за да си пишем, защото съм на същите години. Незнам как можем да осъществим връзка, защото тук не могат да се постват лични данни, но ще ми е приятно да направя още едно приятелство. Впрочем аз също пея ;п :D.
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 3facead37c |
|
5. Авторката:
Благодаря за милите коментари. Аз сега съм в седми клас и смятам определено да кандидатствам, но живота ми е сложен. Мама и тате непрекъснато се карат и имаме и проблеми вкъщи. Но наистина нещо ме дърпа към музиката, когато се прибирам от училище изгарям от желанието да изпея някоя песен, мога да кажа, че музиката е единственият ми приятел и това много ме натъжава. Сама съм се гледала в огледалото и смятам, че не съм момиче, което заслужава подигравки в училище. Никой не заслужава подигравки, но винаги се питам, защо аз съм сдуханячката на класа... Не смятам, че съм луд аутист, защото не понасям скуката и умирам да съм с някой приятел/ка... Благодаря за коментарите, явно съм попаднала на хора, които ме разбират.
|
...
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 46f4561d1a |
|
6. Не се срамувай от това което си и не се променяй заради другите! Аз също съм почти като теб с разликата че имам няколко приятелки, които са като мен и те ми помагат да се справям с проблемите на моята възраст, включително и с подигравките на "готините", които искат да са възпитани и умни като нас! Може би някой ден и ти ще намериш своите "сродни души", хора като теб...
Просто бъди малко по-общителна в началото и по-късно ще откриеш истински приятели! Успех!
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 95cae7476b |
|
7. Ах това училище... то те оформя като човек и ти оставя трайни спомени, но за съжаление някои хора биват унижавани без да има причина, като теб, мила авторке. Аз съм на 20 и да ти кажа животът започва, когато свърши училището, не казвам, че навсякъде ще те посрещат с мед и масло, но просто се откъсваш от веригите си и ставаш свободен човек.
Не се променяй, потрай още 5 години (знам, че са много, но след като завършиш ще видиш, че годините са отлетели незабелязано) и се махай от дома и родния град и отиди да следваш. Имай търпение, нещата ще се оправят с течение на годините, даже няма помниш какви "малки" проблеми си имала на 13.
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 8fb9c1666c |
|
8. Оооо хич да не ти пука!! Започни на ново, ето сега 7-ми клас си, предстои ти кандидатсване, нов живот ще поумнееш. Като станеш възрастен как ще си искарваш прехраната, ще те е страх да ходиш на работа... Я си представи пък певците колко пари печелят, репутация, приятели ала-бала. Нищо не е свършило, не се отказвай заради тази твоя подтистнатост, пък и да не ти пука чуждото мнени, всеки си гледа паницата, МАЙНАТА ИМ на тия от твоя клас и всички които не са искали да те опознаят, да ти ядът гъза...
Мене колко ме беше срам да изпея една нотичка до 7-ми клас пред хора... Немога да пея кой знае колко добре, но сега като ми харесва и го правя, и не ми пука какво мислят тъпаците за мен, аз съм себе си и това е, да ходят да се пързалят.
Помни едно : ИМА ЛИ ЖЕЛАНИЕ, ИМА И НАЧИН! :))
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 3facead37c |
|
9. Авторката:
Искам да кажа на номер 8, че много харесах коментара ти и ми вдъхна кураж. Радвам се, че има хора като теб. Аз съм преживяла толкова много подигравки от страна на хората, и вече знам, че няма никакъв смисъл да се съобразявам с тяхното мнение, особено на глупаци като тези от класа ми...
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
