Споделена история от Тинейджърски |
Моята история :)
преди: 11 години, 1 месец, прочетена 1536 пъти
Здравейте, реших да споделя накратко за историята на моят живот. От известно време събирам доста неща в себе си и не знам точно с кой да споделя. Затова реших да пиша тук :)
Не знам от къде да започна, затова ще започна от самото начало. От малка животът ми не е кой знае колко розов. Родителите ми се разведоха, когато бях едва на 10-11 годишна възраст. С брат ми решихме да останем при майка ми. Прекратих всякакъв конткат с баща ми, защото го мразех за това което направи (и до днес го мразя). Живеехме в малък град, няма да споменавам имена. Имах приятели, най-прекрасната майка и роднини-нищо не ми липсваше. Бях труден характер-голям инат, сърдех се за най-малкото нещо и т. н. Това доста промени животът ми. Останах без приятели, ходенето на училище беше кошмар. Затварях се в себе си и не споделях с никой. Когато станах 7ми клас, реших да сменя училището. Малко по-голям град, близо до моят. Това беше нов шанс да променя живота си, да срещна нови приятели, а защо не и голямата любов.
Сега започва новият етап от моя живот. Приеха ме в това училище, не познавах никои, живеех на общежитие. Мислех, че ще ми е много трудно, но скоро се запознах с прекрасни хора и имах много повече приятели. Вече нямах желание да се прибирам в родният ми град и доста често си оставах в общежитието през уикенда.
Една вечер, докато седях сама в общежитието и се ровех в социялните мрежи, непознат ми поиска пълномощно в скайп. Приех го. Започнахме да си пишем и той ми каза, че е от същото училище и от известно време ме наблюдава. Писахме си цяла нощ, стоях заради него до 6 сутринта. На следващия ден ме покани да излезем на кафе, но отказах-бях срамежлива. Продължихме да общуваме само виртуално, докато един ден, той дойде в моята стая. Така, това беше моята първа голяма любов. Бях едва на 15. Мислех, че това е любовта на живота ми и винаги ще сме заедно (глупаво дете бях :) ). Както и да е. Имах връзка с това момче година и половина. Беше една, както хубава, така и лоша година, знаете тинейджърските драми :). Обичахме се толкова много, прекарвахме всяка секунда заедно, но след това нещата се промениха. Започнахме да се караме, късахме, събирахме се. Докато един ден скъсахме окончателно. Беше един страхливец, хвърли цялата вина в/у мен. Обвини ме, че съм му изневерила, нямаше смелостта да ми каже защо точно иска да се разделим. Приех всичко това много тежко. Отново се разочаровах. Добре че бяха приятелите ми, малко или много се разсейвах да не мисля за него. Но вечерите.. те бяха най-тежки. Лягах си и плачех, плачех и плачех с часове. Точно когато решавах, че съм го забравила, го виждах и пак всичко се повтаряше. Както и да е.
След известно време започнах да общувам с едно друго момче от моето училище. Стана един от най-добрите ми приятели, когато един ден той ми каза, че чувствата му към мен са много повече от приятелски. Реших да рискувам приятелството ни тръгнах с него. Ходихме 3 месеца. 3 Прекрасни месеца в които не мислех, за болката която ми беше причинил бившият. За съжаление обаче, не успях да изпитам нищо повече от приятелски чувства към това момче и скъсахме.
Започна лятната ваканция, прибрах се вкъщи. Работих цяло лято в едно кафенце. Започнах отново да общувам с бившият ми и отново страдах, отново плачех всяка вечер и се питах защо се получи така. Докато един ден не реших наистина да го изтрия от живота си. Прекратих всички контакти с него.
Към краят на лятото, започнах да общувам виртуално с едно по-малко момче от мен, което в последствие се оказа, че учи в същото училище. Беше една година по-малък от мен, но си казах, какво пък, защо да не пробвам. Пишехме си, докато не започнахме отново училище и не тръгнахме. Ходихме един месец, без чувства без нищо (поне от моя страна), просто си губехме времето. През това време започнах да се виждам пак с бившият ми. Бях решила да си му го върна. Искаше пак да се съберем и точно когато ми призна пак чувствата си, колко ме обича и т. н. т, аз го отрязах.
С момчето което ходих 3 месеца, пак започнахме да си говорим и осъзнах всъщност, че съм влюбена в него и че го обичам много повече от колкото съм си мислила. Скъсах с момчето което беше по-малко от мен и тръгнах с най-добрият ми приятел. Все още ходя с него, вече сме заедно почти 2 години. Кара ме да се усмихвам всеки ден, прави ме щастлива и ми показва колко много ме обича.
И така, накратко това са 4 години от моя жалък живот, събран в разказ от няколко реда :) Най-прекрасните 4 ученически години :)
Благодаря за отделеното време! :)
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 1 месец hash: 098ea827a1 |
|
1. Страхотно.. и аз имам приятел, с който съм от почти половин година, но съм по-малка от теб. Тепърва ще сменя училището си с друго, а може би и в друг град :). И аз като теб се разделях с приятеля ми, но все нещо ни караше отново да сме заедно.. Имала си едни доста забавни ученически години, които и аз предполагам ще изживея по подобен начин. Историята ти ми хареса и лично аз подкрепям това да се споделят тук тези неща от живота ни :)
|
| преди: 11 години, 1 месец hash: 60cca5cb90 |
|
2. Е, какво му е жалкото на твоя живот? Мисля, че много преувеличаваш ти, в хубаво училище си, работа хващаш, майка ти те обича, нищо, че вашите са разделени и си ходила с няколко момчета, но нали това е в реда на нещата, тийнеджърка си и е нормално. Успех.
|
|
