Споделена история от Тинейджърски |
Жертва на любовта си.
преди: 11 години, 1 месец, прочетена 1633 пъти
.. Здравейте, пише ви едно отчаяно момиче.. Момиче, за което вече нищо няма смисъл, аз направих грешка, не го осъзнах, но сега страдам.. Страдам само при мисълта за това, което направих.. аз съгреших, загубих себе си.. Сълзите се стичат по лицето ми, но аз ще ви разкажа моята история..
Аз съм нормално седемнадесетгодишно момиче, или по точно, бях нормална, бях себе си, бях винаги усмихната, щастлива, радвах се на малките неща, обичах да пътувам, да излизам с приятели, да прекарвам време със семейството си, да мечтая.. Говоря за това сякаш съм мъртва.. не съм.. тялото ми е живо, но сърцето ми плаче..
И така, моя живот винаги е бил интересен и уникален, всичко беше страхотно, докато не се появи той.. Да, както много други момичета, и аз страдам заради момче, съсипана съм заради момче.. Аз.. просто се влюбих в него.. Той беше перфектният, беше червенокос със зелени очи, добре оформено тяло и очарователна усмивка, затова още когато го видях без да се усетя, започнах и аз да се усмихвам, загубих ума и дума и дори без да го познавах, само той беше важният. Запознахме се в училище, беше нов в класа ми и се представи на всички. Започнахме да си говорим с него, той започна да се отпуска и ние свикнахме с него.. Е, аз не успях, защото получавах сърцебиене всеки път, когато очите ни се срещнеха... Бях луда по него..
Веднъж, след училище.. той съвсем внезапно се приближи до мен, аз се стреснах.. сърцето ми щеше да изскочи.. Изчервих се, без дори да ми беше казал и дума.. И двамата вървяхме пеша до домовете си, а се оказа също, че сме в една и съща посока, така че беше ясно, че ще вървим заедно. Стараех се да не показвам симпатии, но без да се усещам го гледах втренчено с усмивка на лице. Започнахме да си говорим, да се опознаваме.. Аз се чувствах сякаш бях в рая, или по-точно летях на крилете на щастието. Дойде време да се разделим, той ми каза, че съм забавна, и аз изпаднах в шок, след като ми предложи да излезем.. Измънках едно тихо "да", което не беше породено от несигурност, а просто от моята несравнима радост.. Да, това беше най-хубавото чувство на света..
На следващият ден с него се срещнахме, ходихме на кино, разхождахме се.. Смеехме се и всичко мина идеално.. Не мога да опиша как се чувствах, няма думи, с които да го опиша, извинете ме.. Просто усетих, че той е човека, когато се усмихнеше, се разтопявах.. С него имахме още много срещи, като понякога бяхме и с някои други общи приятели, но винаги си прекарвахме приятно.. Той обаче никога не беше показвал чувства към мен, различни от приятелски.. Мислех си, че любовта ми е несподелена, това щеше да ме съсипе, защото той беше в мислите ми по цял ден и по цяла нощ. Бях несигурна в неговите чувства, докато не ме извика веднъж да се срещнем на плажа и да гледаме залеза.. Не знаех какво точно ще се случи, но имах надежди за тази вечер, исках тя да бъде нашата вечер. Срещнахме се, разхождахме се по все още топлия пясък, гледахме морето, чувствах се добре, но си нямах и на идея, какво ще се случи.. Изведнъж той се спря.. Обърна се към мен и ме погледна в очите.. Заговори с тих, неспокоен и срамежлив глас.. Гледах го, беше толкова красив, лекият вятър развяваше косата му и аз бях на косъм да го целуна, но успях да се сдържа.. Той говореше.. каза това, което аз исках да чуя, това, което сънувам, това, което е в мислите ми, това, което ме прави щастлива, мислейки.. Каза ми.. че ме обича..
Знаете какво следва.. Дълги разходки ръка за ръка, нежни думи.. За първи път усетих вкуса на устните му, но най-важното беше, че бяхме заедно, че мечтите ми станаха реалност, виждах го всеки ден, но нямаше нужда да се сдържам и при всяка възможност му казвах, колко го обичам.. Всичко беше перфектно, но това щастие, което за миг бях помислила за възможно, вървеше към своя край..
Аз наистина вярвах, че той също ме обича, както аз него.. Накара ме да го повярвам.. Бях заслепена от тази силна любов.. Обичах го.. и.. се замислих.. като всяко момиче се замислих за секс.. Аз бях още девствена и бях решена това момче, което беше превзело сърцето ми.. Това момче да бъде с мен за първи път.. Бях решена да го направя с него.. Един ден след училище, отново вървяхме заедно, любувах му се, облягах глава на рамото му и се чувствах обичана.. Когато ме изпращаше, той ме покани у тях за вечерта, погледна ме странно, че аз.. си помислих, че иска да го направим.. Бях развълнувана.. изнервена, но щастлива..
Трябваше да отида у тях към 9, но аз реших да тръгна към час и половина по-рано, за да купя нещо за пиене, а и бях пеша, така че тръгнах.. Вървях, гледах напред с поглед, показващ щастието ми.. Гледах пътя, но не виждах нищо, защото в мислите ми беше само той, мисълта, че тази вечер ще бъдем заедно.. Не знаех само една подробност... че всичко щеше да рухне.. Както си вървях.. спрях.. изведнъж просто спрях.. бях почти стигнала до тях.. бях подранила.. Аз.. просто рухнах на земята.. строполих се и очите ми се изпълниха със сълзи, усещах болката.. усещах най-силната болка на света.. Той стоеше там, точно на входа на съседния блок, видях го.. Но видях и нея. Видях ги прегърнати.. Тя беше обхванала врата му, а той я държеше през кръста. Те се целуваха, а аз умирах.. Усетих болката на предателството. Бутилката с шампанско беше вече на земята.. счупена.. счупена, като сърцето ми.. Съжалявам, не искам да изпадам в подробностти, защото ме боли, боли само като се замисля..
Всичко беше свършило, аз вървях с бързи стъпки, опитвах се да стигна колкото се може по-далеч, сякаш бягах от болката, а тя ме преследваше.. След малко телефонът ми започна да звъни.. беше той.. изхвърлих телефона си без да се замисля, хвърлих го в най-близката градинка, сякаш исках да изхвърля спомените, но не можех.. Бавно, малко по малко умирах.. Не знаех какво да направя, аз бях измамена, бях унищожена.. Бях глупачка.. жертва на любовта си..
Не знаех какво да правя.. Нямаше изход.. Пропастта беше дълбока и се пълнеше със сълзите ми. Не знаех какво върша. Вървях към вкъщи.. но.. тръгнах в обратната посока.. Къде отидох ли? Отидох там.. отидох в един нощен клуб.. цял живот ще съжалявам, че отидох там, че станах жертва на любовта си и се предадох.. че изгубих себе си заради момче. Влязох в клуба, изпих няколко чаши водка, бях като полудяла, плачех.. Сякаш алкохола щеше да ми помогне.. След малко вече бях пияна, не помня в детайли какво се случи, но знам.. че умрях.. знам, че съгреших.. аз.. се отдадох на мъж, който дори не познавах. Като жертва, аз просто направих грешка. Съжалих..
Аз вече не бях жива.. не бях това вечно усмихнато седемнадесетгодишно момиче.. бях ужасна.. бях момиче, загубило девствеността си, без да знае какво върши.. Тук свършва моята история, моята история за любовта, която убива, история, за измамата, за предателството и за последиците.. Реших да ви я разкажа, за да извлечете поуката от нея.. Недейте, не бъдете като мен! .. Моята история не е измислена, тя е тъжна, но тя е част от живота.. Надявам се не съм ви отегчила! Благодаря ви за отделеното време, аз имах нужда да споделя.. (:..
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 1 месец hash: 0b2ebabbc5 |
|
2. Ооо боже, голяма драма момиче! Била умряла!!! Не се излагай, ти знаеш ли на тоя свят колко болка има, колко страдание, колко сълзи??? Света не свършва с едно момче, ти ще обичаш след време 100% и ще се смееш на тази случка, когато я разказваш на децата си, на внуците си! Приеми всичко като един урок. Всяко живо същество, било то мъж или жена, приминава поне 1 път през нещо такова. Няма съвършени същества, няма и съвършенни взаимоотношения! За това има предателсва, изневери.... Не си струва въобще, това мога да ти кажа!!! Гледай живота си, гледай образованието си, точния човек ще дойде, и повярвай ми... и с него връзката ти няма да бъде само цветя и рози, но разликата е че той ще се съобразява с теб, както и ти с него!!! Успех и пак ти казва... не си струва! Нека момчето бъде щастливо, ти също!
|
| преди: 11 години, 1 месец hash: 4077e7861a |
|
3. Номер 2 кое е точно смешното?
Вземи прочети пак да видим дали ще ти светне... май нещо си пропуснала. Извинявай за тона, ама ме изнерви леко.
Авторке, пишеш прекрасно, жалко че за такива кофти работи. Ако историята е истинска... супер силна е. Набор съм ти и едва ли ще ме чуеш да говоря така извън анонимен сайт, но това, което си написала наистина предизвика емоция. Номер 2 е прав за нещо, момчето наистина не си заслужава. Трудно ми е да повярвам, че е направил такова нещо, още повече в такъв момент. Излиза точно като по филмите. Все тая; звучиш адски свястна, ще си намериш друг, когото ще обичаш още повече. Личен опит.
А за остатъка от историята нямам какво да ти кажа. Твърде силно си реагирала, независимо колко шокирана си била. Единственото важно нещо е, че животът продължава. Клише е, ама работи безотказно :) С времето ще ти мине, само се пази от сега нататък. Такива боклуци по баровете заслужават... ма и техния ред ще дойде де.
|
| преди: 11 години, 1 месец hash: 4bddc5a839 |
|
4. А бре, авторке написала си го в стил "голямата драма" - сърцето ти било счупено, пропастта се пълнела със сълзите ти и т. н. Това си е чисто за раздел "Проза и литература", твоето си е просто приказка.
Историята е и безсмислена. В началото пишеш, че си съгрешила, а всъщност той ти е изневерявал. За кое си сгрешила, че си влюбена ли? !
Много са ми смешни такива "писателки" като тебе, които пеят едни и същи песни. Разбирам, че си била влюбена, но както казаха и някои по-горе, това на всеки един се случва. Като си решила да пишеш книга за това, вече си е друг въпрос. Ако историята изобщо е истинска, което силно ме съмнява.
$Jack$
|
| преди: 11 години, 1 месец hash: 1e54fefe1f |
|
6. Момиче, ти ако след такава случка отиваш и се изчукваш с първия срещнат, не си мисля ако някой ден не дай боже разбереш, че съпругът ти изневерява или не дай си боже ако се разболееш от нещо по-сериозно. Тогава какво ще правиш, а?
$Jack$
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: 740c9dd9e0 |
|
8. Историята за любовта ти не е свършила с едно момче, винаги ще то помниш, но нека ти бъде обица на окото! Започни наново и не се съди за грешките в миналото :) . Има някой там, който те чака и съдбата ще ви събере.
|
|
