Кой е виновен за това? Семейството, съучениците ми или самият аз?
преди: 11 години, 19 дни, прочетена 2423 пъти
Здравейте,

аз съм момче на 16 години. От два месеца чета тук истории и гледам да помагам с каквото мога, но ето, че и аз се пресрамих и реших да пиша.

Та ще започна със така - аз съм хомосексуален. Бил съм с много момчета около моята възраст и винаги ми е харесвало. Бил съм и с момиче и съм разочарован от това.

Първите ми връзки с момчета бяха още преди 2-3-4 години, но за последните 3-4 месеца те станаха много чести.

И затова се замислих що за човек съм, как съм станал такъв и кой виновен за това или пък изобщо някой има ли вина. Боря се, но не се получава по никакъв начин.

Родителите ми са разведени и аз живея при майка си заедно със сестра ми. Така е вече от 5 години.
Мисля си, че точно защото съм постоянно около жени и затова съм такъв, но пък никога не съм се мислил за жена, а напротив - гордея се, че съм мъж.

Чудя се дали пък съучениците са ми виновни. Като по-малък (4-5 клас) имаше няколко момчета от класа, които ме харесваха и постоянно ме обарваха и от там и аз тях. Аз тогава не можех да вдигам самолета все още а те можеха и от това се заигравахме, но не сме правили нищо по-сериозно... на мен по някакъв начин ми въздействаше и ми харесваше много докато след няколко месеца игрички накрая се случи... двама от тях ми показаха тази "игра" като след това ме попитаха дали искам и аз да играя и аз без да се замисля казах "да" съвсем спокойно. Да, направих белята. Белята, за която такива проблеми ми е носила, че дори сега съм влюбен в.... момче... от класа ми. Точно тази е причината и да пиша, защото страшно започнах да се притеснявам за себе си... до къде стигнах, че да се влюбя в момче???

Разбирам се идеално и с двата пола. Харесвам и момичета, но пък не искам да съм с тях за секс и т. н. а само приятели с целувки и прегръдки... не искам секс от момиче! Как е възможно това за моята възраст? Е, не знам и аз как да си отговоря на този въпрос.

Сега съм влюбен както казах в момче, чието име е С. Аз съм му разкрил за това, че си падам по момчета. Казах му и че го харесвам но малко по-късно разбрах, че не е обикновено харесване а е влюбване. Приятелството ни еволюира и се превърна в любов(от моя страна)... истината е, че не искам да съм с него. Каквото и да се случва. Той все още не може да повярва, че аз съм гей, което много ме учудва.

Сметнал съм за добре, че за сега майка ми не трябва да разбира за сексуалната ми ориентация. Ще й кажа за по напред. Искам много да не съм такъв, но не знам какво ме кара... боря се постоянно, повярвайте ми. Наистина и аз не знам в какво съм се превърнал. А преди няколко дни като се замислих какви неща съм правил... ужас... идеше ми да се гръмна! Но въпреки всичко сякаш не мога да се откажа от това.

И сега е може би момента да го кажа, че не съм бил с момче вече почти две седмици. Но всеки знае какво е чувството когато не си правил секс малко по-дълго време. Е питате ли ме мен какво ми е. Хем го искам, хем не. Какво искам и аз не знам. Може би най-много искам да не съм такъв. Искам промяна... но как?

Не съм от тези гейчета, които по цял ден стоят пред монитора с надежда да си намерят някои приятел. Никога и не ми е минавало през ума дори.

Пиша с надеждата, че ще се падна на някой с подобна история и се избавил от тежкият грях за да ми даде някакъв съвет. А за тези, които не са от тази общност задавам следния въпрос: Кой може да е виновен за това според вас? Родителите ми, съучениците ми или самият аз... защо пък не и родители и съучениците и аз...

Ще помоля онази общност хомофоби да не нападат с обиди, закачки и т. н.

Благодаря предварително на всички!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 19 дни hash: b4f4202a90

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Първо трябва да спреш да търсиш виновни - ти не си жертва на първо време, няма и виновни. Хомосексуалността не е болест или „грях“, причините за всеки да е с такава сексуална ориентация са различни. Има дори физиологични причини, свързани с хормонален дисбаланс на бременната в първите месеци на бременноста. Такива са обикновено женствените хомосексуалисти, но внимание - има и женствени хетеросексуални мъже, който харесват само жени и са иначе хетеросексуални. Повечето хомосексуалисти са такива заради обаче психологичното си развитие. Всеки човек носи и хетеросексуалност, и хомосексуалност в себе си. Особено на твоята възраст е нормално да има влечение към двата пола. Виж, ако си щастлив така - няма за какво и от какво да се страхуваш, срамуваш и да се чувстваш виновен. Ти си просто мъж с хомосексуални наклонности, което е така при 10% от мъжете. Научи се да живееш с това - не те прави по-малко мъж или човек. Ако обаче НЕ си щастлив с ориентацията си, по-добре потърси психолог, при който да направиш психоанализа и да се самоопознаеш. Особеното при теб е, че харесваш и момичета - мисля, че е съвсем възможно да си хетеросексуален мъж, който не е имал мъж до себе си като дете, с който да се идентифицира като мъж. Нещо при теб блокира желанието ти към жените. Съвсем възможно е, растяйки с жени ти да си се идентифицирал до такава степен с тях, че да си почнал да харесваш мъже (жените харесват мъже все пак). Ако е така - трябва ти просто възрастен и авторитетен мъж-ментор, който да те въведе в света на възрастните мъже. Дори сексуалните ти контакти ги намирам доста детински - сам ги описваш като „игра“. Съвсем възможно е ти изобщо да не си хомосексуалист, а да си играеш на такъв, да си играеш на секс по принцип, защото си още дете и живееш в детския си свят, затворен в тялото на възрастен - играеш си с това тяло с две думи. Самият факт, че си успял да „вдигнеш самолета“ с жена е показателен. Истинските хомосексуалисти изпитват физическо отвращение от жените, особено от гърди, вагини и клитори, от женски форми (бедрата например) Не знам. Ти си ги знаеш тези неща. Съветвам те, ако ти искаш да разбереш причиние (не вината), да си намериш възрастен мъж-психоаналитик (бащинска фигура) и да се подготвиш за много дълъг процес, при който той ще ти помогне да се самоопознаеш. Ако не искаш да ходиш на психоаналитик и да се подложиш на метода психоанализа, можеш да потърсиш сред чичовци, роднини мъж с авторитет, при който да прекараш известно време - да работиш с него, да ходиш на риба или да правиш други мъжки неща с него. Това може да ти помогне да се идентифицираш с мъж, да се откъснеш от света на жените и децата и сам да станеш мъж-баща, съпруг. Иначе няма лошо и да си хомосексуалист. Не правиш никому нещо лошо, проблемът е, че като хомосексуалист никога няма да можеш да се реализираш като баща, съпруг и за теб 90% от мъжете остават заключени заради хетеросексуалността си - изборът ти на партньор е значи много ограничен - 5% от населението, а у нас има и доста застарели - по-малко от 1-2% да са хомосексуалните мъже под 40 г. Тъпо. Аз като жена мога да избирам сред останалите 90-95% от младите мъже да кажем и пак някои жени не могат да си намират мъж (за повече от секс де). От тази гледна точка няма какво да губиш от една психоанализа - в най-лошият случай ще се окажеш хомосексуален мъж и какво... но при всички случаи ще научиш много за себе си и си заслужава. Аз, ако имах парите и времето за това сама бих се подложила на психоанализа (не на психотерапия, два различни методи са това! ) Успех и умната - вина няма, защото няма грях или пресъпление, няма жертва...

 

...

преди: 11 години, 18 дни hash: 174f4b60a1

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Хей до някаква степен те разбирам.. Много бих искала да се намерим!! Нямала съм до сега такъв приятел - хомосексуалист, а и тука е много трудно да намериш, всички те съдят..

 

...

преди: 11 години, 18 дни hash: d85e1479ed

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Авторе, със сигурност причината не е, че си обграден от жени. Най-големите свалячи постоянно са обградени от жени и не обръщат резбата. Аз също често съм обграден от жени и не ми се е дощяло мъжко. :)

 

...

горе^

преди: 11 години, 18 дни hash: e0b85c613e

гласове: 1 2 3 4 5   (100228 гласа)

7.   Хубавата новина е че всъщност не си гей т. е не по природа напротив в гените ти е заложена хетеросексоалността, което е и нормално. Има два вида гейове. Първите са вродени. Получава се аномалия в мозъка още в зародишна фаза и се раждат такива. Личи им още от малки. Например малките момченца освен че си играят с кукли и момичешки играчки започват да се обличат в дрешките на мама обуват и токчетата гримират се и това им харесва, изобщо не ги притеснява и в побертетна възраст са сигурни че са обратни. Същото се касае и за момичетата. Вторите в следствие на изнасилване, някакво насилие или болка нанесена от срещуположния пол може да доведе до отвръщение и обръщане на сексоалността към собствения пол. Основна причина обаче остават хормоните. Заради нерегулираното им производство започват да се чувстват увлечения и към собствения пол. Почти всички пубери го усещат но ги е срам да си го признаят и започват да се питат дали са нормални. Точно в тази възраст най-много хора обръщат резбата и от двата пола. Ако детето е запознато или по някакъв инстинктивен начин преодолее проблема в тази възраст когато излезе от пубертета желанията към собствения пол изчезват. И човекът остава хетеросексоален. Но ако неуспее да се увладее или няма кой да го запознае и да му каже че в този период подобно желание е нормално и ще отмине с времето и че всъщност тинейджърът е хетеросексуален и няма нужда да прави секс с индивиди от същия пол, човекът остава или хомосексоален ако вече е "съгрешил" или бисексоален. Конкретно в твоя случай си пример от втория вариянт. Хубавото е това, че неискаш да си гей, което е първия признак за това че не си. До колкото разбирам до сега си имал полов контакт само с едно момиче. Това не е гаранция че неискаш секс с момичета. Възможно е момичето просто да не е било разположено и затова да не се е получило. Контактът с момчетата е възможно да ти е харесал защото е ново изживяване, а това води до по-голяма възбуда. Нещо по-скоро като при мастурбацията. Правиш го с ръката но това не означава че си извратен или влюбен в ръката си. Просто физическа потребност. При чувствата нещата стоят по-различно. Обикновено се влюбваш в някой заради характера му. Т. е един вид обичаш душата на дадения човек обаче има една подробност. Душата за разлика от физическото тяло няма пол. Друга подробност също е че много често особедно в тази възръст много силното физическо сексоално привличане много прилича на любов. Почти не се усеща разлика в чувствата, но за разлика от любовта след известно време или няколко пъти след сексоалния контакт чувството изчезва. Според мен забрави какво си правил досега и се ориентирай към момичета. След няколко години като излезеш от тази възраст ще остане желанието само към момичетата. Ако продължиж обаче да се увличаш по момчета най-вероятно няма да си хомо, но ще станеш бисексоален. Не говоря на изуст а ти го казвам от личен опит. Аз самата в тази възраст започнах да се увличам по приятелката си, целували сме се уж на шега. Е не сме си пускали езици но ни се е искало. Не ми го е казвала но съм у усещала. Упипвали сме си гърдите уж да проверим на коя колко са пораснали, натискали сме се пак уж на шега и в един момент и аз се уплаших че обръщам резбата, но всъщото време си падах по момчета. Дори бях започнала да се възбуждам от голи жени. Слаба богу след 19г. всичко това изчезна и израснах една наистина съвсем нормална жена, а от някогашните мераци няма и следа. Приятелката ми също си остана нормална. В момента и двете имаме нормални семейства. Така че е напълно нормално да се чувстваш така в тази възраст просто трябва да го преодолееш иначе си си напълно нормален и ти решаваш на къде да се ориентираш от тук натам.

 

...

преди: 11 години, 17 дни hash: bafae82ca9

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

9.   От автора: Здравейте отново! Благодаря на номера 1 и 7 за отделеното внимание за писането. Много се зарадвах като ми казахте, че това е от пубертете. Надявам се наистина да е така. До номер 4: Не знам дали ще го пуснат, но можеш да ме намериш на скайп b3d51_b3d51 Още веднъж благодаря на всички!

 

...