Споделена история от Тинейджърски |
Това ли е любов?
преди: 11 години, 5 дни, прочетена 1642 пъти
На 17 съм, той с 3 години по-голям. С приятеля ми в началото нещата не се получиха, защото най-добрата ми приятелка беше влюбена в него и това го знаех, аз не го харесвах, но той ме харесваше доста и не се отказа и не тръгнахме, но бяхме в една комапния и излизахме... Но докато тя го харесваше, с него излизахме на няколко пъти само двамата съвсем приятелски, не и казах, но тя разбра след това (знам, че е било гадно спрямо нея ли, но не исках и ме беше страх да я изгубя като приятелка, защото държа на нея). През това време той ми казваше и правеше много, много мили неща и с времето го захаресах. Когато нейните чувства отслабнаха и не го харесваше вече, ние тръгнахме. Но се чудя след като не я е имало тръпката в началото, не знам дали това харесване е истинско, не знам винаги съм с представяла, че любовта е толкова силно нещо, не можеш да без този човек 24/7 да искаш да си него, моментите с него да са незабравими, а не знам дали при мен е така, просто не съм сигурна... всъщност ние ходим от близо 2 месаца, така че сигурно е рано да се нарече любов.
Та сега замина за 1 месец и наистина ми стана много гадно, дори пред него се разплаках, което аз принципно никога не правя пред хора, но не можах да се сдържа, ревнувам го, но му имам доверие. Сега като го няма, почти всеки ден се чуваме и говорим доста.. Наистина ми е приятно да съм с него и има привличане (но отново не съм сигурна дали е толкова силно) той е добър, симпатяга, хубав с хубаво тяло, показва ми, че ме харесва, но умерено, не прекалява, но не е от типа, които ходят по момичетата, задушават ги, правят каквото им се каже, като цяло е сериозно момче на място. Честно казано мен този тип мъж под чехъл не ми допада, защото някакси ми е прекалено лесно и го приемам за даденост. Не знам какво ми става, наистина момчето си заслужава ( или поне така смятам за сега), но не съм на 100 процента убедена в чувствата си. Може би сега като го няма, също влияе е на преценката ми.
Въпроса ми е дали чувствата ми след време могат да прераснат в истинска любов и дали в момента според вас аз го харесвам).. и просто е рано да се каже или не го харесвам достатъчно (наистина нямам добра преценка, защото съм била гадже само с 2 момчета с едното беше, защото той много ме харесваше и някакси така се получи, че не беше по-любов, а другия тъй като бяхме от различни градове се виждахме рядко и тва подържаше тръпката и нуждата да видиш другия)?
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 4 дни hash: 7f7c7739de |
|
| преди: 11 години, 4 дни hash: fcb7709ae1 |
|
2. Любовта е много силно чувство, което все още не си изпитала. Твоето са по-скоро любовни трепети, симпатия и привличане. Има време, ще срещнеш любовта.
|
| преди: 11 години, 4 дни hash: 70af2fbf88 |
|
3. Надявам се и други да кажат какво мислят по въпроса. Иначе № 1, благодаря за включването.
Авторката
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: 7dc028aa7c |
|
4. Харесваш го, но това не е любовта. Когато си истински влюбена сама ще разбереш и ще умираш да си с него. А това, че той в момента е в друг град е чудесна възможност да останеш насаме със себе си и да разбереш дали искаш да си него. Просто когато двама човека са свикнали да са заедно и изведнъж за известно време се разделя всичко става ясно. След като се върне и се видите сама ще разбереш дали искаш да си с него. Ако я няма тръпката мила значи няма смисъл да сте заедно и да се наказваш. :)
|
|
