Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Номер 1 моля те, не се прави на по-умна от колкото си... Нормално е да иска детска стая! И какво и защо й говориш да се замисли, че някои деца нямат дом, а тя има семейство и дом и т. н... Еми, тя ги има тези неща, защо трябва да й пука за бедните. Тя не е бедна, сама го каза. Тя си има дом, нея бедните не я интересуват! Както и мен. Бедните са си бедни, аз не съм бедна и не ме интересува бедните имат ли какво да ядат, имат ли дом. Не ме вълнува живота им. И никога, когато искам да ми се купи нещо, не се замислям за бедните, ясно? Защото, не ми ПУКА за тях!
Авторке, подкрепям те. Продължавай да настояваш. Колкото повече им надуваш главите, толкова по-лесно е. При мен така става. :) :D

7.   Хехе, аз имам детска стая, но НИКОГА не съм спала там :D Аз спя на спалнята на майка ми с мама от както съм се родила. Добре де, спала съм в стаята си, но само 2 пъти- тогава бях на 7. Не ме е срам, спалнята е много по-удобна. А и мен ме е страх от тъмното и ми се привиждат сенки. А освен това, заспивам на нощна лампа. Ще си спя там още дъълго време ;*

Ж, 16

9.   Аз делях стая с нашите до 17г. Не е кой знай какъв проблем. Внимавай, че като навлезеш в живота това ще ти се струва песничка.

11.   Ами, номер 1, не съм съгласна с теб! Защо трябва да се сравняваме с по-лошото. Защо не погледнем по-хубавото?
Майка ми и тя едно време викаше "ти се благодари, че имаш какво да ядеш, че имаш покрив над главата си". В същото време пушеше цигари, купуваше си дрехи, отделяше парички да ходи по екскурзии и почивки, а аз ходех с подарени дрехи от децата на нейни приятелки.
Аз също съм отраснала без детска стая - много е гадно така, все едно не ти дават да разгърнеш личността си, все едно си никой - няма къде да се усамотиш, нямаш си твое лично пространство, което да си ошеташ и да си четеш книга до среднощ, и да знаеш, че никой няма да те безпокои, че никой няма да влезе за каквото и да било. Не, че съм искала да крия нещо - просто исках да си имам свое място.
И какво стана после? Излязох на квартира когато пораснах, и вече живеех само в една стая, но си беше МОЯТА стая. И изпитвах ужас, че някой ден може да се омъжа и да загубя пак стаята си - нали тогава ще имам обща спалня с мъж... Е, омъжих се в крайна сметка и това, че деля стаята си със съпруга ми изобщо не ми пречи - даже ми е хубаво. Но едно е да делиш с любимия, друго е - с родителите. Или пък стаята ти да е всекидневната примерно.
Чакаме дете след някой и друг месец. И съм решила, че може да преградя голямата стая, за да стане на две, или да направим друга промяна из къщи, но детето ми ще има детска стая. И никога няма да казвам "трябва да си благодарна, че имаш какво да ядеш и къде да спиш".

Мила Авторке, щом родителите ти не искат да имаш своя стая - вероятно няма да имаш. Но нищо не пречи да им обясниш пак, че искаш онази стая да ти пригодят, която е без прозорци. Кажи им, че дори не държиш на нови мебели - има магазини за мебели втора употреба, а и на теб не ти трябва много - легло, бюро, гардероб. Ако не се получи, запомни, че годините летят бързо и щом завършиш училище, веднага кандидатствай да учиш в друг град - там можеш да си на квартира, в своя стая, стига да не решиш да си с друго момиче в стая. Не те съветвам, по-добре да си самостоятелна!

12.   Номер 1, до някъде си прав/а, но авторката е достатъчно голяма, за да има свое лично пространство и ако досега не го имала, то вече е време да го има, дори и да е нещо съвсем елементарно.
До авторката: баща ти явно те има за прекалено малка или наистина има някакъв проблем с парите, за който ти не знаеш. Логично е родителите ти да не искат да те натоварват с техните проблеми.
Опитай се да им обясниш отново, че те вече ти пречат, че имаш нужда от лично пространство и че искаш да си по– самостоятелна. Колкото и да не им харесва това е така, защото ти растеж и те започват да ти писват, ако че не можеш да се откъснеш от тях, все още. Възрастта е такава.
Като гледам написаното от теб майка ти е повече за, да имаш стая, отколкото баща ти. Обясни на майка ти как се чувстваш и я накарай тя да го обясни на бащата ти. Може така да има някакъв ефект. Това често се случва в моето семейство. Пък и все пак на теб не ти трябва нещо повече от едно легло, един гардероб и едно бюро или нещо като масичка, за да има къде да си пишеш домашните. Могат да се преместят мебели от къщата в тази стая, не е задължително да се купуват нови.
Ако не се получи продължавай да искаш, рано или късно ще се размекнат и все ще направят нещо по въпроса.

13.   Като за начало, започни да оценяваш това, което вече имаш...

15.   И аз нямах детска стая като малък, направо се "чудя" как съм оцелял.

17.   И аз съм нямал... не е чак такава драма. Разбери, че живеем в България. Мнозинството от хората не могат да си позволят такива неща.

Няма да умреш, повярвай ми.

Venjus

18.   6, дано си някой трол. Все пак, никой не те кара да ти ПУКА за бедните, а те карат да ОЦЕНИШ това, което вече имаш. Хубаво е човек да иска неща, но по-важно е да се замисли колко значими ще са тези неща, т. е. колко важни са за него. Трябва да си приоритизира желанията.

20.   Я стига! Право си е момичето, че иска стая! На колко е години? При положение, че не са бедни каква е причината за да няма стая? Всеки има нужда от лично пространство.

22.   И аз имам същият проблем и много настоявам за стая не съм толкова претенциозен достатъчно ми е 4 стени ;д легло гардероб и бюро за другото ще си спестя :)

23.   И аз съм нямала собствена стая или детска стая, както я наричаш. Не е болка за умиране. Като баща ти казва, че нямате пари, значи е преценил, че не може да харчи за това. Има и други по-важни неща, а щом ресурсите са ограничени, трябва да се разпределят съответно по приоритетите на семейството. Ако ти се направи стая, ще трябва да се лишите от нещо друго, все пак не можем да имаме всичко, което искаме.

24.   Ами права е. Аз съм на 16г и спя в една стая с брат ми, които е с 3 години по-малък от мен. Баба ми се разполага на целия 1ви етаж, а аз се мъча. Само чакам да завърша и да се преместя. Поговори с тях, обясни им причините. Успех :)

25.   От авторката: Благодаря на всички!!
До номер 1-И ти си прав но и аз си изкам лично пространство..
До номер 3 искам да кажа че в двора ни имаме 2 къщи едната си е обикновенна къща а другото е лятна кухня ние живеем в лятаната кухня просто маиками и бащами спят в другата къща. Ако се питате защо ние не живеем в голямата къща просто баба ми е алчна за пространство какво да ви разказвам трябват им 4 стаи само за нея, иначе да сме се пренесли вече в къщата. До номер 5 аз имам спестени пари но просто, ако баща ми разбере за тва направо ще ме убие той е много буен. Ами просто незнам а тва за ученето ще ходя извън града ми чак 12 клас.

26.   И накрая какво ти в лятната кухня ли спиш?

27.   Извинявай, авторке, няма как да ти помогна. Не съм се срещала с подобен проблем и не ми се е налагало да врънкам родителите си точно за стая. Като цяло, за нищо не съм им мрънкала, най-важните неща сами се усещаха кога са ми необходими.
Но коментарът ми е написан във връзка с хората, твърдящи, че трябва да оцениш това, което имаш. И така... Драги коментиращи в тази насока, това да оцениш какво притежаваш не трябва да означава да не се стремиш към повече! Ето, аз оценявам това, че имам работа въпреки кризата, че имам сносна квартира, чийто наем не представлява проблем за моя джоб и оценявам това, че мога да изляза поне веднъж в месеца с приятели по заведенията и без да се притеснявам, че парите ми няма да стигнат до 30-о число. Оценявам това, че имам чисти дрехи, че мога да си позволявам обновяване на техниката на няколко години веднъж и че мога да купувам подаръци на семейството и приятелите си, когато има повод. Някои хора и тези неща ги нямат! Аз ги имам и съм доволна. Но това не означава, че след като оценявам това, трябва да спра до тук. Естествено е, че ще се стремя към по-висока позиция в службата, по-висока заплата, по-хубава квартира или пък собствено жилище; ще се стремя да подновявам гардероба си по-често, да излизам всеки уикенд и към възможност на още по-честа смяна на технологиите, които използвам. Това е естествено човешко желание! Авторката може да оценява това, което има, но да иска повече: може да оценява това, че има родителите, които все пак се грижат за нея и са й осигурили някакъв дом, но това не означава, че тя не трябва да поиска повече от тях. Може, ако желае. Тук въпросът е до каква степен е в течение на случващото се в нейното семейство и дали е права, че имат достатъчно добри приходи, за да пригодят стая за нея. Това нито вие, нито аз можем да разберем.

30.   И аз нямах стая на твоята възраст. Сега съм на 18, а ми я направиха миналата година.
На всички, които я упрекват, мога да заявя, че наистина е доста кофти да нямаш къде да се преоблечеш на спокойствие, аз трябваше да го правя в килера. Откакто имам собствена стая не се карам толкова много с нашите, мога да слушам музика, да гледам филми, да прекарвам време с гаджето си (сами), да правя упражнения, декорирах я и си я подреждам както аз искам.
Проблемът при нас беше поради липса на приходи. Накрая направихме доста голям ремонт (все още не е завършен) и аз бях много щастлива, че най-после си имам свое местенце.

31.   Аз сега съм 13 и се преобличам в детската стая само да чуя, че баща ми идва му викам:
- Не влизай! Не влизай!
Също като мама влезе въпреки, че съм я предупредила винаги ми казва:
- Нямаш нещо което да не съм ти виждала.
Не мога да си представя да деля една стая с нашите. Все пак ми трябва място където да се тикна и да си надуя музиката след поредното скарване с майка ми. :)
Врънкай им, кажи им че ти трябва лично твое местенцe.

32.   И аз нямам стая. Апартамента ни е двустаен. Живеем- аз, мама, тате и баба. Мама и тате спят в спалнята. Направиха ремонт и разделиха хола на 2, не със стени ами със секции, за да може в хола (стаята отвътре) да влиза светлина по някакъв начин. И така аз спя в хола а баба в преградената част, където си има легло и така... Относно преобличането... аз съм на 12 и януари ще навърша 13. Гардероба ми е в стаята на мама и тате. Всяка вечер преди да си легна отивам и си вземам дрехи, оставям си ги в хола (където спя) и следващия ден се преобличам в хола. През това време никои не е буден а и дори да е буден, например тате той винаги почуква на вратата преди да влезе и така...

33.   Направи нещо не може така, всеки човек трябва да има поне малко свое лично пространство. И аз делях една стая с наще докато не станах на 15, тогава им заявих че искам да имам стая най - накрая и я имах сега хола е моята стая. Разбирам много добре какво ти е трябва да се съобразяваш с тях, постоянно да ти висят на главата да не можеш да гледаш квото на тебе ти се иска. Ако това ще те успокои баща ми е имал стая чак когато е излязъл от казармата.

34.   От авторката:Супер много ви благодаря!!! След дълго обеждаване майка ми се съгласи и убедихме баща ми!! Вече имам много хубава стая и много си я обичам <33

35.   ПОЗНАТО МИ Е! На 13 години съм и нямам стая. Всяко момиче - най вече тийнейджърка се нуждае от лично пространство!!

36.   Здравей, видях че темата е вече стара. и ти вече имаш стая, но искам и аз да споделя историята си..
Така значи аз съм момиче сега на 12 и половина и съм в една стая с МАЙКА ми. Апартаментът ни е голям, живеем аз, мама, 2-рия ми баща и понякога баба ми е тук. Има стаи 2 имаме още един апартамент ама той е една спалня, кухня и баня. Иначе имаме 2 бани. Но апартаментът е стар а мама я мързи да правим ремонт това е нещото което не хар. в нея.. :( и е ужасно да сме в една стая, а аз правя толкова за нея. хола ни е мн голям и хубав. също така не каня никой в нас зареди тази стая която не е и моя. ако някой трябва от моите приятели да дойде и му покажа стаята поглежда с някакъв странен поглед и не казва нищо просто ужас
извинете че така пиша ама точно сега ме боли главата

37.   Номер 36,ПОЗНАТО МИ Е!!! Аз писах КОМЕНТАР тук но непомня кой номер съм ,май 35-ти. :Д И понеже ми излезе известие ,че си писала и аз ще пиша.Аз съм на 13 и както написах,чувството ми е познато на 99% само дето аз нямам голяма къща и майка.Когато каня хора (канила съм 3 най -много да съм) ме е срам много,но имам приятелка ,която и тя няма хубава къща като моята и ме успокоява,наистина.Баща ми го мързи да правим ремонт,а дядо ми е "пенсионер" и не знам,аз спа с баща ми пък. :(( А и пък на вас колко ремонт точно ви трябва?Зависи..

38.   Аз съм момиче на 14 години и също нямам своя стая. Седем души сме в малък тристаен апартамент, много ми е тясно, затова знам как се чувстваш. Дрехите ми са в кашони, докато уча брат ми слуша музика, баща ми играе на компютъра, майка ми гледа телевизия. А апартамента е на дядо и баба, които са възрастни. Нямам независимост, не мога да си поканя приятелки, не мога да гледам филма, които искам, да чета на глас, да си почина. Но съм свикнала.
Гледах един клип – "Спалните на децата в различните точки на света" (потърси го в интернет). Там са показани различни детски стаи – имаше с книги, с играчки, много и най-различни. Едно момиче имаше стая, цялата с кукли и играчки, едно момче – с топки и джаджи. Но имаше и снимки на "стаи" на деца, които буквално живееха в мръсотия и бедност. Със стари мебели, изгорени и изпочупени къщи. Това е капитализмът!

39.   номер 35 съжелявам сега видях коментара ти чак..
аз вече имам нова стая от края на септември и много се радвам вече подредено ми е, чисто по-широка ( защото майка ми беше доста разхвърлена и е.. ) и така даже и ремонт не ми направиха просто гардероб, бюро, легло, огледало и съм готова! стаята ми основен цвят е бяло и вече е мноооого по добре от преди стените ми не са много красиви защото са старомодни бели но не мн хубави и вратата ми Не е хубава но... няма значения за мен! :) радвам се само че вече си имам собствена стая. btw най хубавото е че тел. остана за мен.... <3
надявам се и на теб да са ти направили и да е мн яка
относно авторката браво радвам се че са ти направили и на теб! :)
п. с. относно 2-те ни бани едната е горе-долу по хубава ама другара е ужас и я мразя а тя сега аз я ползвам така че започвам вече за баня да се боря... :Д

40.   И аз съм горе долу в твоето положение. Нямам си детска стая и ми е страшно гадно за това,но се примирявам. Лошото е,че от две години си имам приятел,сериозен имам предвид та сега на двенадесети ноември имам рожден ден и искам да си го карам вкъщи с мойто момче,но ме спира това, че си нямам детска стая. родителите ми знаят за него. Нямят нищо против баща ми даже се радва,но........

41.   Аз нямам какво да крия от майка си, но все пак ми е гадно, когато тя спи при мен. Не ми е комфортно просто и не ме устройва. Тя ми навлиза във личното пространство и ми пречи да правя каквото си искам и когато си поискам. Въпреки, че сега е студено, тя няма оправдание да остава при мен, защото и нейната спалня си е напълно уютна и топла, благодарение на парното. Може би се бои да не гледам порно, или да не водя гаджета вкъщи... Де да знам, но и това не е оправдание!!!

42.   И аз искам стая, за да мога да гледам телевизия

43.   Погледни си телефона, тези на майка ти и баща ти, след това обстановката около теб - нови ли са мебелите в къщата, спретнато ли е, и тогава говори за финансовото ви състояние. Лично пространство ли искаш? До колкото разбрах си единствено дете, а вашите са в къщата - лятната кухня остава за теб. Цял живот съм делила стая с по-големия ми брат. Не е толкова сложно. Преобличаш се в банята като се изкъпеш, или сутрин като отиваш на дск всички спят. Имаш време сама в къщата ви. Най-малкото когато си втора смяна имаш цяла сутрин лично пространство.
Не мога да разбера такива хора- хем казват че са богати едва ли не, хем се оплаквате от пространство. Като сте толкова богати се преместете в друго жилище, защо живеете при баба ти???

44.   От 42 вече имам стая

45.   Здравейте, аз съм на 13 години и имам по-голям брат и от малки спим в една стая обаче той вече е доста голям и по 6 месеца всяка година е в чужбина и искам да си имам вече моя собствена стая, защото повечето ми приятелки имат и на моменти ми става тъжно когато ходя в тях. Моята стая много прилича на хол, а аз искам да прилича повече на тинейджърска стая. Проблемът е, че преди около една година родителите ми купиха един огромен диван на който да спи брат ми, защото вече детското легло му е малко. Този диван е основна пречка за превръщането на моята стая в по съвременна детска стая все пак не можем да направим нищо с дивана, защото той е чисто нов. Имам страшно много идей за стаята ми, но няма да си отиват с нищо, родителите ми си мислят, че като купим една нова маса, килим и една картина стаята ще е детска, много повече трябва да се направи, имаме както финансовата възможност така и физическата, но аз искам да започна от самата нула тоест от четири бели стени и да си измисля изцяло дизайна на стаята ми, но не мога да го обясна на родителите ми. Моляви посъветвайте ме как да говоря с тях и как да им го обясня.

46.   Здравейте аз също съм на 13! И аз нямам стая допреди 1 година спях с майка ми, но сега спя на дивана който е до леглото и не мога да си правя нищо вечерта например когато ми звънни приятелката трябва да вървя в другата стая и после ми викат кой ти звънни толкова късно вечерта и много други. Сега в момента отивах в другата стая и баща ми и брат ми са си пуснали филм, а точно сега почваше любимото ми предаване и не мога да го гледам, а и брат ми ме мрази и иска да ме убие хора не знам какво да правя моля пишете вашето мнение и за първи път пиша тук.
Благодаря предварително!

47.   Аз също миналата година исках стая, получих я, макар и не веднага, а след няколко месеца, но проблемът е че стаята ми е само 12 часова и че влизат непрекъснато в нея, само защото им е интересно какво правя

48.   Аз никога не съм имала детска стая и не съм умряла от този факт! Я се оправи малко!
Ж19

50.   Аз също съм на 13 години и никога не съм имала детска стая. Живеем в малка гарсониера с майка ми баща ми, и брат ми (брат ми идва от време на време защото работи другаде). И на мен много ми е гадно, че нямам стая, едно че всичките ми приятелки имат и друго, че аз раста и имам нужда от повече лично пространство. Но въпреки това съм щастлива и се опитвам да не се комплексирам за това че нямам собствена стая. Донякъде съм съгласна с номер 1, важното е че имаш покрив над главата си, но все пак не може цял живот да спиш при родителите си. Поговори с тях и им обесни, че имаш нужда от социален живот и собстевна стая. Успех :)