Моето мнение за приятелството
преди: 9 години, 9 месеца, прочетена 2504 пъти
ПРИЯТЕЛСТВОТО

ПРИЯТЕЛИ - ПРЕДАТЕЛИ


Алекс беше ученик в четвърти клас. Той произхождаше от богато семейство. Имаше много „приятели" и познати, които постоянно му правеха комплименти и му казваха, че ще направят всичко за него.
Една нощ, когато бяха излезли от вкъщи, някой беше влязъл и ги беше ограбил. От предишното им богатство не остана нищо и Алекс стана обикновено момче. Вече нямаше най-новите видове телефони, таблети и пр.
Отначалото той не забелязваше отдръпването на „приятелите" си. Но един ден баща му направи автомобилна катастрофа. Откараха го в болница, но на втория ден той загина. Алекс много трудно прие тази загуба и потърси някои от „приятелите" си за подкрепа, но вместо да му помогнат, те дори не му обърнаха внимание.
Тогава Алекс разбра, че тези хора са общували с него само заради богатото му семейство.
Той започна да си задава много въпроси. Толкова ли беше трудно да се намерят истински приятели? Не бяха ли останали добри и състрадателни хора на този свят, които ще са с теб заради това, което си, а не заради това дали имаш най-новия модел телефон?
Алекс си отговори сам. Беше ужасно трудно да се намерят истински приятели. А за добрите хора-те бяха един на милион!

Тази история показва истината за повечето хора, които общуват с нас в днешно време, за тези, които се наричат наши „приятели". Много малко са хората, които са с нас заради характера ни, заради истинското ни АЗ. Някои не намират истински приятели и остават самотни за цял живот, други намират само един, а трети са истински щастливци и намират няколко Човека, които ги разбират и подкрепят каквото и да става и изобщо не се интересуват от социалното им положение. Аз съм горда да се присъединя към третата група. И мисля сега да разкажа историята на нашето приятелство.

Запознах се с тези хора в началото на лятото. Живеехме много години врата до врата (с някои от тях буквално), но преди това не общувахме, дори не се поздравявахме. Но един ден реших да изляза и да се запозная с тях. Още в първите десет минути осъзнах, че съм намерила сродни души. Те са с по две-три години по-големи от мен, но това не ни пречи по абсолютно никакъв начин. Двамата, с които се запознах първо се казват Марти и Митко. Започнахме да излизаме заедно всяка вечер, споделяхме тайни, които никога не бяхме доверявали на някой друг, давахме си съвети за проблеми със семейството и приятелите и най-важното забавлявахме се наистина много. Това са единствените хора, които могат да ме накарат да се смея искрено в продължение на минути.
След два месеца се запознах с едно момче (Тони), чрез „Facebook". Започнах да излизам с него, но въпреки това не пренебрегвах Марти и Митко. Една вечер докато бях навън с приятелите ми звъннах на Тони и на него му се причу, че някой го е обидил. Няколко вечери те изказваха негативното си мнение един за друг и накрая аз реших да ги събера. Стана така, че те си допаднаха и започнахме да излизаме заедно. По това време с нас започнаха да излизат и други наши приятели и познати, които не са особено важни за мен, защото почти не ги познавам.
Така си излизахме почти два месеца. Всяка вечер оставаше като невероятен спомен. Всяка вечер измисляхме нещо да правим и интересното беше, че не пречим на абсолютно никой друг. Но... Почти навсякъде има едно голямо „но" и тук то бе особено важно и показателно за приятелството ни. С нас започна да излиза едно 16-годишно момче, което се оказа братовчед на Тони. Когато видя колко се разбираме и колко се забавляваме заедно, той си постави целта да ни скара и почти успя.
Започна да говори пред Марти и Митко разни лъжи, които се състояха в това, че съм ги обиждала пред едни хора, с които те са жестоко скарани. Отделно на мен говореше, че те са му казали, че съм голяма лицемерка и клюкарка и държа да зная абсолютно всичко. Отначалото приятелите ми не ми казваха нищо за това, а и аз на тях също. Но един ден Митко подхвана темата и ме попита дали е истина всичко това, аз казах, че не е. Че дори никога не съм помисляла да говоря нещо такова за тях и то точно пред тези хора. Освен това им обясних какво ми е говорил братовчеда на Тони за тях. Тогава ние спряхме да излизаме с него, но той успя да настрои Тони срещу нас. Разбрахме колко ни е бил приятел. За щастие поне не бяхме споделяли нищо важно, което може да издаде, пред него.

Това бяха трудностите в приятелството ни. Сега ние още излизаме и изживяваме невероятни моменти заедно, и аз, а надявам се и те, съм щастлива, че намерих такива истински хора, с които мога да споделя всичко и които няма да ме предадат.

Но да се върна на хората, които контактуват с нас само заради социалното ни положение. Те не са никак малко и трябва да се научим да ги различаваме от истинските приятели. Това са няколко съвета за различаване, които ще ви дам (ще си го позволя, въпреки че нямам особено богат опит):

1. Те никога не те питат как се чувстваш и какво правиш, а първите им думи, когато се видите са „Къде е телефона/таблета/лаптопа? "
2. Когато им кажеш, че не ти се излиза, защото имаш някакъв проблем или просто не си в настроение, те вместо да те разберат, започват да се сърдят.
3. Когато споделяш нещо с тях, те или те прекъсват с глупава фраза от сорта на: „Колко игри имаш на телефона? ", или слушат с такава незаинтересованост, че те карат да се чувстваш най-незначителния човек на света.

Друга история, която мога да ви дам за пример с такива приятели, е на един мой познат, който е 8 клас, но въпреки това се държи като 7-годишно дете, защото е супер разглезен: винаги получава всичко, което поиска. Та миналата година той реши, че е най-готиното момче в училището заради многото му „приятели", които общуваха с него познайте заради какво!? !? !? Заради новия му телефон Alcatel One Touch Pop C-7!!! Е, след няколко месеца неговите „приятели" също си купиха подобни телефони и спряха изобщо да общуват с него и даже започнаха да обсъждат колко е смотан.

Той още мисли, че ги е привлякъл с кой знае какво и просто нямат време за излизане и затова не излизат с него, но всъщност истината е съвсем различна, нали!? !? !?

Ще ви посъветвам да прецените наистина някой, преди да решите, че е с вас, защото сте много готин или преди да му се доверите и да му издадете най-съкровената си тайна. Защото не искате точно след една седмица цялото училище, та дори и целия град, да знае точно в кое момче/момиче сте влюбен/а или пък кога се развеждат родителите ви или че дори ходите на психолог (не че в това има нещо лошо, не ме разбирайте така, но децата и тийнейджърите в днешно време като чуят такова нещо и започват да обясняват на абсолютно всички, че сте луд), нали!? !? !?

Това имах да кажа (по-точно да напиша) за приятелството. Оставям на вас (защото мисля, че сте достатъчно умни) да прецените с какви хора искате да излизате - истински приятели, които са с вас заради същността ви или „приятели", които са с вас заради популярността, външния вид или парите ви.

Късмет с намирането на истинските приятели и отблъскването на лъжливите! И помнете вие сте прекрасни и заслужавате само най-доброто, така че го търсете!!!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 9 месеца hash: c19eb56513

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

1.   Благодаря за написаното.Аз смятам,че ще съм от онези хора които ще останат сами за цял живот :)

 

...

преди: 9 години, 9 месеца hash: dbe0fa5284

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Аз в живота съм имала и още имам точно 1 истинска приятелка. На 16 съм, за 11-ти клас, 1 година по-рано съм тръгнала. Срещнах я в осми клас, в новия ми клас. Аз тогава трудно допусках хора до себе си, но тя очевидно имаше желание да се сближим и за половин година и аз го позволих. Така с годините се опознахме, допаднахме си много, винаги сме си помагали. Вече толкова добре се познаваме, че сякаш душите ни са едно.. и ако знаеш колко хора ни завиждаха, как целия клас се опитваше да ни скара, пък и даже едната го каза, че ни завижда.. оттам нататък съм попадала само на егоисти или хора, които ме използват главно за пари. Не съм от семейство на богаташи, но много пестя и винаги имам пари /да чукна на дърво/ и колко са ми искали назаем, уж ще върнат после, но така и не връщат. После или ми лицемерничат, или нещо ме излагат.. Направо то е толкова трудно вече да намериш истински приятел, че е чудно като и само 1 намериш.. просто това идва от прекаления егоизъм на хората, материалността..

 

...

преди: 9 години, 9 месеца hash: b99967d8f4

гласове: 1 2 3 4 5   (5 гласа)

3.   Браво на детето!!! Едно от нещата, които най-много ми направи впечатление, е че няма правописни и пунктуационни грешки и стила на изразяване е много точен е ясен. Явно все още има умни деца... Успех ... и в приятелството, което надявам се да ти остане и в годините, а не само за един сезон...

 

...

горе^

преди: 9 години, 9 месеца hash: e22fe33b3e

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Аз имам 2-ма истински приятели..и те определено ми стигат :)

 

...

преди: 9 години, 9 месеца hash: db795b8ba8

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Номер 1, не губи надежда. Сигурна съм, че ще намериш поне един истински приятел. Номер 2, надявам се да продължавате да се разбирате все толкова добре с твоята приятелка да попадаш на колкото е възможно по-малко лицемери. Номер 3, благодаря за комплиментите! :)

 

...