Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   Приятели винаги ще си намериш ;) Иначе това за българите попринцип и аз съм го чувал но с удоволствие бих заминал за Англия!

8.   Радвай се! Вашите се опитват да ти осигурят по-добро бъдеще в нормална държава, а тя седнала да ми хленчи. Я се стегни! Ще се оправиш. И с английския, и с учебния материал и с намирането на нови приятели! Успех!

9.   Няма такова нещо, моето момиче, че англичаните ни имат за цигани. Напротив. Ако ни имаха за цигани щяхме да сме много по-добре, но те ни имат за нещо по-долно и от цигани. Не трета, а пета ръка хора. Не знам на вашите, колко им е акъла да решат и да тръгнат с цялото домочадие за там. Просто не ми е ясно, как човек би направил такава грешка. Ако си мислят, че там ви чакат с бъклица и дрян, много, ама много се лъжат. Пазарът на труда там в момента е пренаситен с нискоквалифицирана работна ръка (пиша нискоквалифицирана, защото вашите може и ядрени физици да са тук, там ще са строител и чистачка) и просто мизерията, която е тук ще ви удари с още по-голяма сила там, защото тук, все пак има роднини, на които човек може да се опре, а там българинът е жив дявол - колкото по-далеч от него, толкова по-добре. Ще се бутате с още 6-7 човека в някоя мизерна къща, ще имате обща баня и тоалетна с другите, постоянно ще ви се яде от храната в общия хладилник и т. н. Ако нямате някой наистина близък, който да ви даде едно рамо, като за начало, жална ви майка.

10.   Най-вероятно ще е за добро.

12.   супер! радвам се за теб, честно!
няма такива неща, че отношението било ужасно, повярвай ми.
ти ще ходиш на училище с други деца от цял свят. ще си намериш много бързо приятели. в класа ти ще има всякакви раси, така, че ти като българка ще се слееш с европейците. тамм много ще ти хареса, ще научиш езика за една година, и ще си устроиш живота.
повярвай ми, това е най-хубавия ден в живота ти, но още не го осъзнзаваш!
мен баща ми ме караше да ходя в австрия като бях на 14, но аз отказах.
после, на 25 осъзнах колко голяма грешка съм направил. сега съм в австрия, но на 30, и вече е късно. вярно, завърших университет, знам езика, но ако бях дошъл преди 15 години, щях да се интегрирам идеално.
погледни нещата от положителната страна, ти си устройваш живота докато си още супер млада. така ще ти е най-лесно. вашите все още се грижат за теб, и най-трудният (по принцип) период в началото, ще мине изключително леко. няма да се сблъскаш нито с расизъм или ксенофобия, нито пък със дилемата за финансовото ти оцеляване. тежка работа няма да видиш, след училище ще влезеш в някой колеж и ще си намериш и среда и всичко.
завиждам ти в положителния смисъл, и ти желая успех!!

14.   Знам, че звучи плашещо, обаче изобщо не е чак толкова страшно. Първо живеем в ерата на Интернет и винаги можеш да си във връзка с приятелите си тук в България, второ ще се запознаеш с много нови хора и има голям шанс да си намериш нови приятели, трето сестра ти ще е с теб, така че винаги ще имаш поне един близък човек около себе си. А и имаш един бонус, лесно ще научиш (или усъвършенстваш ако вече знаеш) английския, а това ще ти е много полезно в бъдеще. А и както са ти казали и хората преди мен, като станеш на 18, ако искаш, ще можеш да се върнеш в България. Обаче защо ли си мисля, че до тогава така ще си свикнала, че няма да ти се прибира, но дори и да се прибереш винаги ще си имаш много приятели там, което е готино. Майка ми е живяла в чужбина като дете и сега си има много приятели и там и тук и винаги с удоволствие им ходи на гости, да не говорим, че е научила езика перфектно и го говори без акцент, защото е била съвсем малка като са заминали. Така, че един ден ще си им благодарна, че са ти позволили да се запознаеш с друг стил на живот и да разшириш хоризонта си.

15.   Аз съм авторката:
Страшно благодаря на всички коментари! Номер 2, благодаря! Накара ме да се замисля! Номер 5, на теб съм ти още по-благодарна

16.   Честно казано мечтая това да ми се случи!
Мисли позитивно

17.   Аз бих сложил заглавие " Ще се местим в Англия- Живота ми сега започва ! "

18.   Сериозно ли, бе, момиче? :D Та.. аз си мечтая затова, искам не само да видя тази страна, а и да живея в нея! :D

19.   Радвай се и то много! Всички мечтаем за подобен шанс, но не всички го имаме, така че си голяма късметлийка, повярвай ми!

20.   Аз съм в подобно положение от 2 год в чужбина на 15 съм ужасно е искам си България там могабда правя всичко...

21.   Не виждам нищо лошо в това да се преместиш в Англия. Това за отношението на англичаните към бълхарите не мисчя, че е вярно зависи от хората, на които си попаднала. Но може и да не е така, просто аз не съм чувала. Преди няколко години имах една съученичка, която замина за Англия. Сега в България тя би трябвало да е 7 клас, но в Англия е 9. А за приятелите не се тревожи, в Англия ще окриеш нови е ще си създадеш връзки, което ще ти помогбе за вбъдеще. Аз бих се възползвала. Късмет:)

23.   Абе не знам дали повечето които ти пишат да се радваш изобщо са били и живяли в англия. Знаеш ли че заради дъждавното време хората са депресирани и за това всички са им криви, особено чужденците.
От българия ще ти е далеч по добре и дано успеят родитлите ти да си стъпят на краката, защото там само тях ги чакат. Това е много сериозно решение, надявам се подплътено със сериозни ангажименти. И се пазете там от черните, особено ако сте сладки момичета. Пожелавам ви да сте в град различен от лондон, защото лондон е само за разглеждане, но не и за живот. Пълно е с шит там. Ако ви хареса с развивайте и там с добра професия и образование ще успеете! Читавите българи успяват навън. Останалите се връщат с празни джобове.

24.   как мечтая да ида в Англия ти нямаш никакъв проблем

25.   Когато си малка и имаш възможност да учиш в Англия, това е една чудесна възможност. Ти ще се адаптираш, ще научиш езика, ще се изучиш, ще намериш приятели там, след това и работа и в един момент ще ти хареса и няма да поискаш да се върнеш.
По-сложно е когато вече зрял човек замине. Трудно се адаптира, отнема години да си намери среда и приятели и най-често се връща в България от носталгия.
Моли се родителите ти да са здрави, да могат да ви изгледат, а за себе си въобще не се притеснявай. Ще е трудно първата една година. Възползвай се от тази ситуация максимално!

26.   Какво се местите всички в тази Англия... на мен 2 пъти са ми предлагали да ходя там но аз отказах и 2-та пъти без да се замисля. Даже 1 път казаха че ще ме накажат докато не приема... бях наказан почти 1 година докато не видяха че няма да приема и се примириха с това... Главната причина е че обичам България прекалено много и че всеки който обичам е тук...

27.   Скъпа аз съм момиче на 16 години и аз съм от лятото в Англия и започнах да уча тук... наистина е много много трудно да загърбиш всичко. Гадно е! Аз до сега не съм говорела с англичанин не са много дружелюбни. На мен ми е много трудно защото не знам езика и тепърва го уча. А ти знаеш ли езика? А и в кой град ще сте ако знаеш?

28.   Авторката:
Здравейте, съжалявам, че не съм писала, но в последно време ми беше много заето ежедневието. Така де. Оказа се, че не било в Англия, а в Шотландия, но няма значение (пак е във Великобритания, така че). Градът е Дънди, ако някой се интересува. Иии заминахме на 3 юли 2015 така, че вече сме тук от около от 3 месеца и половина. Искам да отбележа, че се чувствам страшно глупаво, за това, че съм писала тези глупости (че животът ми е съсипан и дрън-дрън) защото чак сега осъзнах, че имам шанса да изживея мечтата на много хора. За всички, които се колебаят да заминат искам да кажа, че рискът си струва. Наистина... Та, започнах училище.. (Имаше един коментар, в който се казваше, че ще ме върнат една година назад. Всъщност не е така. Връщат те само ако не знаеш английски. Аз мога да проведа нормален разговор на английски. Както се казва - колкото да си икарам боя :D) Аз тук съм 9 клас. В България трябваше да съм 8-ми. Но съм си с връсниците. Всички от моя клас са 01, като мен, просто почват училище на 5г и за това.... Относно отношението на хората- запознах се с много мили хора, които се отнасят много учтиво, наистина. Но по-голямата част от населението са расисти. Смешното обаче е, че и да искат, не могат и с пръст да те докоснат. Има закони, които определено не са като българските :D.. Ако покажеш някаква дискриминация, с отношението си, веднага влизаш в затвора. Макар, че в училище виждам ИЗКЛЮЧИТЕЛНО много такива хора... но както и да е... Таа това е като цяло. Ако някой има някакви въпроси да пита.
И пак благодаря, на всички, които ми помогнаха да осъзная, че не трябва да бъда глезла, въпреки, че е наистина трудно! Благодаря <3

29.   Отново от авторката:
Предварително се извинявам, ако коментарът ми прозвучи малко агресивен.
До номер 9. Първо много те моля да не говориш без да си запознат/а със ситуацията. Не съм казала никъде, че майка ми и баща ми очакват да си стоят по цял ден вкъщи и парите да капят от небето. Точно обратното. Още докато бяхме в България, тати си намери работа в Шотландия, защото не може да тръгнем просто така. Второто което е не идваме ей така. Имаме роднини тук, които ни помогнаха доста. Трето родителите ми са изключително работливи хора... и с извинение си късат зад*иците от работа, за да имаме аз и кака ми добро бъдеще и да не работим като тях.
Четвърто... не живеем с никакви непознати!!! Четиримата сме си в една къща и дори в България със сестра ми бяхме в една стая, а тук всяка си обзаведе както иска нейната стая. Никой не бяга от нас!!! Хората ни уважават. Тук има много българи така че не сме единствените. И отново ще кажа, че родителите ми работят с пот на челото, но работата не е нискоквалифицирана. Никак даже! На майка ми (работи като готвачка) и плащат 10 английски паунда на час, което излиза точно 27 лв!! В българия толкова взимаш на ден!!!! Не живеем в мизерия!!! Извинявам се, но коментарът ти наистина ме ядоса.. Не може да говориш и то с такава убеденост, след като се си запознат със ситуацията в която сме!!! Да, не живеем в мезонет, на квартира сме, но какво? Апартаментът се води с три спални, хол, кухня и баня!? Ако това за теб е мизерия, добре... след като ти си с такова мислене, стой си в България. Ще видим след време какво че е бъдещето ти и това на децата ти. Аз съм изключително благодарна на родителите ми, за избора който нправиха, защото имаме познати в България, които работят като лекари и взимат 600-700 лв заплата. За това няма да имаме квалифицирана медицинска ръка в България. Защото една чистачка взима толкова. Нямам какво повече да кажа, просто ми е жал, за хора като теб. Вие просто не искате да прогледнете :)

30.   Страхливите хора бягат, достойните остават! Ето това е неприятен коментар, нали може и такъв?

31.   До номер 30. От авторката: разбира се. Всеки си има право на мнение. Но когато човек има семейство да храни нещата стоят другояче. Не можеш да стоиш без пукнат лев в джоба ама иначе достойнство да имаш. Аз лично предпочитам като поотрасна малко да работя тук и после да си дойда в България като бял човек. "С достойнство" както ти каза.

32.   Само евала мога да кажа на момичето, за коментара и (29) настръхнах. Личи си че си умно дете и за 14 годишна използваш речника си много добре и мислиш с ума на възрастен .Бъди сигурна че всичко ще е наред!

33.   Няма за какво да се притесняваш :) Аз съм момиче на 15 години и преди 2 седмици със семейството ми се преместихме в Германия. Баща ми и майка ми са тук от една година вече и дойдохме и ние със сестра ми, за да сме всички заедно. Повярвай ми правят го за твое добро. И аз бях в шок, когато разбрах, че ще се местя тук. Карах се с наще, крещях, сърдих им се, не се прибирах с дни... Чудех се какво ще правя тук без приятели, не знам езика.. Докато идвахме насам в колата 24 часа не разговарях с тях (даже мислех на границата на Сърбия да кажа, че ме отвличат, но се замислих, че няма как да стане тъй като ще им покажат актовете за раждане хаха). Както и да е дойдох и видях, че не е толкова страшно. Говоря на английски, имам си и приятели вече. Мислех, че ще ми е много тъпо тук, но не е така живеем със семейството на най-добрия приятел на тате, както казах имам приятели вече. Осъзнах, че го правят за мое добро.. Тук имам много по-голямо бъдеще от колкото в България :) Така че не се притеснявай, няма нищо страшно :) Стискам палци да се устройш добре :) :*

34.   А какво работи татко ти там? Любопитно ми е:)

35.   До 33-. От авторката: Благодаря за подкрепата. Вече от година и половина сме тук. И аз открих приятели и всичко е прекрасно въпреки че България ми липсва.
34- С баща ми нещата стоят малко по-различно, тъй като той не е българин и му трябваше виза. За щастие му я дадоха и сега с шефа на мама го взе да работи в едно заведение за бързо хранене. Като се има в предвид англичанките колко готова храна ядат.. мисля че ще припечелва добре

36.   Авторке, замисли се - според мен да бягаш в чужбина е грешно - обаче родителите ви мислят за вас със сестра ти... НО КАЖИ как вървят нещата в Англия? Аз на спорт се запознах с момиче моя възраст, няма да казвам откъде, но беше разстроена, защото у нас много малко хора ѝ знаят езика. Ама ето че си разменихме имейлите и сега си пишем... Тя е щастлива! ВИНАГИ Е ИНТЕРЕСНО ДА СИ ИМАШ НОВ ПРИЯТЕЛ И СЪМ СИГУРНА, ЧЕ СА ВТУРНАЛИ ДА СЕ ЗАПОЗНАВАТ С ТЕБЕ! Успех!
One girl