Из ''Дневниците на една откачалка'' - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (96843)
 Избор на редактора (166)
 Любов и изневяра (22774)
 Секс и интимност (11247)
 Тинейджърски (20211)
 Семейство (4854)
 Здраве (7814)
 Спорт и красота (4071)
 На работното място (2162)
 Образование (5927)
 В чужбина (1298)
 Наркотици и алкохол (931)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1503)
 Други (13144)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Тинейджърски

Из ''Дневниците на една откачалка''
преди: 5 години, 7 месеца, прочетена 1101 пъти
Ден 17-ти, година 2015, но за мен 17-та... 23 часа и 17 минути...
Понякога просто няма болка. Има само купища уроци по история, няколко различни вида сиропа за кашлица и сок от портокал. Понякога просто живота е малко по-лек, с наполовина изяден шоколад и наполовина прочетена книга! Понякога просто е така, както е и както трябва да си остане. Спокойно, тихо, сънливо …
Има мъгла навън, не мога да видя колите на паркинга, не мога да преброя светещите прозорчета на блока отсреща. Тук е топло, малката ми стая, направеното легло и всичко онези малки сувенирчета, книжки, плюшени меченца, сякаш не съм на 17, а на 7.
Всички онези книги с нови и стари корици, всички учебници, всички тестове, които направих за отличен. Всичкото това щастие в тези малки неща… И всичката тази самота…
Това ме накара да бъда най-добрия си приятел и да пиша тези лайна. Самотата…
Няма да ме видиш по кориците на списанията, няма да пуснеш радиото на баба си и да чуеш гласа ми. Няма да кажа на момчето, което обичам какво чувствам, няма да бъда и момичето, което се смее силно и се прибира в 4 сутринта. Никога няма да бъда нещо, на което ще се възхищаваш. Няма да съм увереното момиче от песните на Джей Би!
Няма да напишат песен за мен. Няма да ми направят паметник или да ме омъжат за някой принц. Няма да открия къде свършва небето и кога е създаден светът! Няма да ме запомнят! Няма да запомнят дори и името ми. Но може би, може би в този живот аз ще направя нещо, ще направя нещо съществено. И все пак може би някой ще се влюби в мен някога, просто заради това, което съм….
И може би болката отново се върна… Болката, от която така силно се нуждае поезията ми!
И нека да пишем! Да пишем за фалшивите чувства, фалшивите усмивки, фалшивите приятели, фалшивите мечти и фалшивата любов! Нека да пием и да пишем за момчето, което няма да се върне пак, за момичето, което никога не призна чувствата си и аз онези двамата, които си писаха цяла нощ и после забравиха за това. Нека да пием за истинските неща в живота, като майчината прегръдка, бащината целувка и съветите от братята и сестрите, които така и не получих! Нека да пием за добрите приятели, за по-добрите приятели и за най-добрите приятели, които не ни поканиха на партито по случай рождения си ден! Да пишем за децата от моето училище, децата от твоето училище и децата от всички училища по света, които бързаха да пораснат! Нека да пишем за даскалите, които мразим и за тези, които не мразим! Нека да пием за хубавите оценки, безупречното досие и четворката, която оная мацка ми писа ей така! Нека да пишем за историята, за хановете, царете, князете и патриарсите, които умряха още преди да разберем че ги е имало!
Нека да пием за несподелената любов, за всички бивши, настоящи, въображаеми, реални, стари, нови, красиви, грозни…
За всички гейове, панди, роботи и така нататък...
Нека да пишем за живота, или злото написано на обратно! Live is Evil?

1st... D.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 5 години, 7 месеца
hash: 7e4e41d9ed
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Може ли да те питам нещо.... от кой град си и в кое училище учиш? Мисля, че си ми съученичка и че сме някакви далечни сестри по скапана съдба.

 
  ...
преди: 5 години, 7 месеца
hash: fc64ef51bd
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   live е глагол, живот е life

 
  ...
преди: 5 години, 7 месеца
hash: 885ccc48ba
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

4.   Аман вече....

 
  ... горе^
преди: 5 години, 7 месеца
hash: 76e2516aca
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   ЛОЛ много добре казано. Живота е едно непрестанно чакане, но според мен не чакаме нищо друго освен смъртта.
Момиче на 14г.

 
  ...
преди: 5 години, 7 месеца
hash: 8fb3df80c0
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

6.   Изключително много ми харесва начина по който е написано това entry в дневник :) Браво! Красиво казано. Последните редове директно влизат в моя дневник

 
  ...


...
преди: 5 години, 7 месеца
hash: 1f9db3fc68
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

7.   Номер 3 Благодаря ти за безплатния урок по английски , но прекрасно знам , че live е глагол и вероятно щеше да знаеш това сравнение , ако слушаше Еминем! Номер 4 , моля те да си довършваш репликите и не сме под турско робство слава на Бога , за да ми говориш на турски! Хаха номер 2 аз съм Анонимус , няма да ти кажа къде живея!

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker