Споделена история от Тинейджърски |
Къса ми се сърцето!
преди: 9 години, 3 месеца, прочетена 1248 пъти
Здравейте! Искам да споделя нещо с вас, което ме мъчи страшно много. Проблемът е, следният:
В тийнейджърска възраст съм, момиче на 14. Не знам защо, но винаги вкъщи аз съм виновна за всичко. Когато се прибера майка ми си търси причини да ме дразни и като повиша тон почва да ме обижда и крещи. Баща ми прави същото. Това не ме интересува, но има нещо, което ми къса сърцето: Понякога ме сравняват с по-голямата ми сестра и казват "Тя така ли правеше? Не! Ти си изрод, звяр! "
И такива неща. Майка ми плаче често и казва, че иска да ме прати на улицата или в дом. Дори веднъж да се запъна за нещо, да се заинатя или да противоречя и се почва драмата. Не мога да понасям това, че майка ми плаче и казва, че съм звяр и че ги тормозя. Не разбирам какво толкова правя, като има деца с доста по-лошо възпитание. В последно време се случва много често, казват че не издържат, че не съм им дъщеря. Баща ми е пияница и понякога е хвърлял разни чаши върху мен. Понякога се затварям в стаята си, за да си поплача тихичко и ги чувам какви ужасни неща говорят за мен. Все едно съм чудовище!
Те са ми го казвали и в очите! Не искам повече да ги виждам! Заключвала съм се на няколко пъти в стаята си, за да не им преча и да се осамотя малко, но баща ми идва и почва да блъска вратата, все едно ще я кърти. Попринцип прави тези неща вечерта, когато се е напил иначе е добър човек. Виждала съм го да се моли да се избави от звярът, който го тормози.
Къса ми се сърцето, разбирате ли? Имам чувството, че те правят всичко за мене, обаче понякога не знам какво им става, държат се все едно ме ненавиждат. Толкова ме боли, мисля си вече, че наистина съм чудовището, което ме описват. Опитвам се да се държа добре, но понякога греша и казвам нещо, което не трябва. Веднъж се порязах и казах "Мамка му стара! " и се почна... Не смея да кажа на приятелите си за това, защото не искам да ме смятат за торморзник. Аз обичам родителите си, има деца които посягат на родителите си, чупят, бягат, но аз съм най-зле от всички. Аз тази, която само понякога да повиша тон и почват да ме гледат така сякаш съм убила някого. Боли ме сърцето, наистина. Много ме боли заради всичко. Не искам да съм звяр в очите им, не искам и те да се държат с мен така. Просто исках да излея мъката си! Благодаря ви наистина!
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: 4e28bbbdb7 |
|
1. Дръж се докато станеш на 18 и бягай.. Не им отговарай, не се разпявяй. Гледай да си премълчаваш и така ще ти е по лесно
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: 20cfed438c |
|
2. Потърси помощ.. В училище няма те ли детски психолог.. Ако имате отиди при него и му кажи всичко това, и той ще ти даде съвет.. Успех
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: 1533d12ec2 |
|
3. Здравей честно казано нали имаш сестра която ти спомена по рано.Ако е пълнолетна отиди при нея или се обърни за помощ към Закрила на детето.Последно ти предлагам тогава да отидеш при някой роднина или твои близък.
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: 00e53ed09d |
|
5. Може да кажеш на Закрила на детето или на психолога, но внимавай, защото така може и да да те отнемат от родителите ти ( да отидеш в дом ) или може би ако избягаш например за 1-2 дена може родителите ти да се уплашат и да започнат да се държът по-добре.. или ще се ядосат и ще ти се карат. Но запомни, че не си чудовище и никога не трябва да се обвиняваш за постъпките на родителите ти.
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: 00e53ed09d |
|
6. Може да кажеш на Закрила на детето или на психолога, но внимавай, защото така може и да да те отнемат от родителите ти ( да отидеш в дом ) или може би ако избягаш например за 1-2 дена може родителите ти да се уплашат и да започнат да се държът по-добре.. или ще се ядосат и ще ти се карат. Но запомни, че не си чудовище и никога не трябва да се обвиняваш за постъпките на родителите ти.
|
|
