1. Привет!
Училищният живот, въпреки че е определян като един от най-хубавите периоди в живота на човека, остава и един от най-трудните. Това е може би и първата трудна крачка, която човек прави, за да стане част от обществото. И колкото и хубаво да изглежда в очите на завършилите или на завършващите като мен, то определено има, освен забавни и весели моменти, и своите трудности.
Трудно бих определил, кои са най-хубавият и най-лошият ми момент в училище. Може би комплексно бих определил като най-лош спомен трудностите, които изпитвах, когато правех опит да водя разговор с момчетата. Може би, защото от малък полагам усилия в училище и така и не обърнах внимание на какъвто и да било спорт, което ме отдалечи от момчетата. Излизах рядко навън и се виждах само със своите приятели - двама аутсайдери като мен. Изпитвах неудовлетвореност от себе си, защото не можех да взема участие в техните разговори и стоях винаги встрани. Отделно да спомена, че не понасям и обидите, които момчетата си отправят и на които дори не обръщат внимание. За мен беше наистина тежко да се впиша в новия си клас след основното училище. Момичетата също не ми обръщаха внимание. Всеки мой опит да водя разговор завършваше с обида. Така се научих да се дистанцирам, по-скоро живота ме научи. Реших да не се сближавам с никой, да не споделям, да се браня и да не ме интересуват хората около мен. Постепенно свикнах със самотата. И тук е времето да спомена, че говоря за самота в училище. С моите приятели се забавлявахме през свободното ни време. Най-често с компютърни игри. И тук май започвам да се вписвам в представите за зубар на някои. :D Е, не ми пука, а това кой е зубар всъщност е друга тема. :) Но и в компанията на аверчетата ми аз пак не можех да открия т. нар. истински приятел. Винаги съм давал всичко от себе си, за да бъда такъв. И сега осъзнавам, че точно тук е моята грешка. Загубих самочувствието и себеуважението си. Станах роб на доброто си поведение и услужливата си същност. Наблюдавах хората отстрани, дори и своите приятели, гледах как те общуват как се забавляват, но и как се мамят, лъжат и обиждат един друг, как говорят един за друг лоши неща. Е, това са нещата, които наистина мислят, но които не биха признали на човека, по чийто адрес плюят. Тези слаби душици също говорят за истинското приятелство, но нямат ценностната система да го изградят. Така научих, че в живота егоизмът е двигателната ни сила, че е по-здравословно да бъдеш егоист и да мислиш преди всичко за себе си, и че всички сме врагове. Разбира се осъзнах, че това истинско приятелство, което възпявах, е възможно само при наличие на интелигентни хора, с правилна ценностна система и осъзнато чувство на отговорност, но и осъзнати вътрешни инстинкти за оцеляване. Така и не станах експлоататор и не се научих да бъда грубиян и да използвам всички около себе си. Продължавам да помагам, когато мога и е желана помощта ми, но винаги с едно наум за себеуважението. Останах си онова момче, което не споделя проблемите си, учи и влага цялата си енергия в развитие. Успях, макар и бавно да се впиша. Въпреки обидите на някои хора аз не се научих да тая омраза към някои от тях и сега дори мога да кажа, че този клас ще ми липсва. Започнах да говоря с повече със съучениците си в училище, да излизам с някои от тях, но винаги имам едно наум за природата на човека и това, с което се справих. И макар и да водя в повечето случаи безсмислени разговори в 90% от случаите, то общуването е много важен елемент от формирането на личността. Колкото до приятелите ми - така и не изчезна чувството у мен, че близостта ми с тези хора е повърхностна и под нея не се крие нищо устойчиво. Надали ще устои на времето.
А като хубав момент бих определил уменията, които придобих в опитите да се впиша, и новите запознанства. Знанията, които натрупах в усвояването на учебния процес, и хубавите спомени, които макар и малко, стоят дълбоко запечатани в съзнанието ми.
Един съвет от завършващия тази година - внимавайте с училищната среда и училищния живот. Те са много важни за личностното развитие, но често са враждебна среда към „различните“. Обичайте себе си, уважавайте се и бъдете силни. Може да ви звучи като клиширана фраза, но тя ще достигне тези, които трябва да я осъзнаят.
Благодаря на автора за хубавата тема и аз очаквам останалите коментари.
СаМоТнИяТ ВоИн - Момче на 18 :)
|
