Защо нямам приятели?
преди: 13 години, 11 месеца, прочетена 3161 пъти
Здравейте на всички! Много бих се зарадвала ако някой от вас може да ми помогне. Аз съм момиче на 15 и проблемите ми започноха от много отдавна. Това е доста дълга история, но ще изтъкна най-важното.
И така, всичко започна още в първи клас. По това време в класа ми имаше само две момичета освен мен. Едната беше много странна, но също така и груба и за това се сприятелих с другото момиче (нека я наречем Стефи). Та със Стефи дружахме напрекъснато, но освен това се карахме почти всеки ден и така постепенно отношенията ни се обтегнаха, но въпреки всичко бяхме БФФ ( не че имаше голям избор ).
Във втори клас от ущилището ни смеси с друг клас, защото бяхме малко на брой и точно тогава нещата се влошиха. Моята БФФ ме заряза и се сприятели с другите момичета освен това ги настрои срещу мен. И така останах без приятели, даже нямах приятели и от квартала,тъй като не излизах много, а и в блока ми нямаше деца. Бях принудена да се мотая с тзи на брат ми, които бяха 3г. по-големи
През следващите 3 години напрекъснато ревях, защото всеки ден в ущилище ме обиждаха и ме се подиграваха. Това бяха най-ужасните години от живота ми. но нещата не свършиха до тук.
В 5 клас нашите ме преместиха в друго ущилище ( освен това се преместихме да живеем на друго място което мн мразя и където нямам приятели също ). И там (в ущилище) нещата не бяха по-розови. Тъй като бях нова, никой не ме харесваше. Даже веднъш ме биха. Но в кря на 5 клас нещата се пооправиха и 6 клас беше най-хубават година в живота ми ( даже си хванах гадже).
В 7 клас, втория срок нещата преминаха всякакви граници. Направо не можех да повярвам, че това ми се случва, освен това не разбирах защо. Винаги съм се държала мило със съучениците ми.
Всичко това се отрази много зле на самочувствието ми. Започнах да смятам, че съм грозна и тъпа и какви ли не други работи. Самочувствието ми се смаза още повече, когато след 7 клас не ме приеха там където исках ( и всеки път като се сетя, че не успях, започвам да се ядосвам на себе си и да съжалявам адски много )
Все пак ме приеха някъде, но сега съм принудена да уча езика, който най-много мразя. В началото на 8 клас всичко беше като в приказка, намерих приятели и не вярвах, че това и истина. За това се възползвах от дадената възможност и се забавлявах много, един глас ми казваше, че това няма да продължи дълго и просто чаках нещата да се обърнат и всички да ме намразят. И ето, че този момент май дойде. Не казвам че ме мразят ( все още не ) но постепенно, като че ли на приятелките ми им спира да им пука за мене. Сега само чакам да почна 9 клас, за да видя какво ще стане, но ме е страх че всичко ще се повтори за 3 път.
Освен това в къщи нещата не са много гладки. С брат ми въобще не съм близка. С него си говорим само като се караме за компютъра или за домашните задължения осцена това брат ми винаги се срамувал от мен като сестра. А колкото до родителите ми направо ми е писнало да ги слушам как се карат и това става всеки ден по няколко пъти. Освен това се старая да получавам хубави оценки в ущилище ( може би за това не ме харесват, защото си мислят, че съм зубар, но те просто не знаят истината и не мога да споделя с никого, тъй като нямам доверие на хората ), но кавото и да правя родителите ми са все недоволни от мен. И всички тези неща много ми влияят ( осебо на самочувствието ми ). Ще съм ви много благодарна ако ми дадете няколко съвета.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 13 години, 10 месеца hash: 1dcfbb6c48

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   О малко гадно ми стана докато четох историята ти. Та аз лично също в един момент преди година и нещо съм оставала не точно без приятели, колкото без човек на който да се доверя. Хората сме егоисти със силни чувства. Не се ядосвай за глупости. В почти всяко 3-то семейство родителите се карат, а децата им не се разбират. Това да не те притеснява за домашната обстановка. Що се отнася до отношението на съучениците ти към теб, не знам каква е причината поради която те отбягват. Ако е заради външния вид се постарай с времето да влезеш във форма или направи всичко възможно за да изглеждаш добре. Ако ти се подиграват заради характера с опитай да бъдеш по мълчалива известно време и не се впускай в разговорите на съучениците си. След няколко дена заповай да влизаш в обище им разговори. Преди да кажеш нещо го премисли дали ще бъде уместно за да не те подиграят. Ако се опиташ по някакъв начин да се приобщиш към останалите те може би ще започнат да те харесват. А и не е задължително да си лидерката която всички харесват и която има много приятели-важното е да имаш поне 4-5 приятеля, но да са ти истински. Съвета ми е през интервала време в което си нямаш приятели да потърсиш в интернет някои на твоята възраст с които да си споделяте и да имате общи интереси-но внимавай! Не си разваляй детството с лоши мисли. Винаги ще се намери някой който да те обича и да те цени въпросът е израза "рано или късно" ;)

 

...

преди: 13 години, 10 месеца hash: 8cae022c0c

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   ще ти кажа само едно бъди себе си недеи да си внушаваш че си глупава.всеки има такива моменти в живота.зарежи ги твоите съученици с това което са ти казвали. те не разбират . самочувствието ти ще се оправи ще си намериш приятели. успех

 

...

преди: 13 години, 10 месеца hash: 64604cd12b

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Защото си смотана. И аз съм така.

 

...

горе^

преди: 13 години, 10 месеца hash: 6c91f3bfc2

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Еми не ми е приятно да ти го кажа ама съм съгласна с номер 3 май си малко задръстена! Незнам какво ти е аз винаги съм била с много приятели, момчетата ме харесват, нямам врагове, с брат си се разбирам, нашите ако се скарат е за глупости (кой ще ходи до магазина и такива). Имам си БФФ споделям и всичко с нея сме неразделни от 3 група в децката.Сега съм 6ти клас! Съчувствам ти..сигурно ти е много зле!

 

...

преди: 13 години, 9 месеца hash: 1e89c6e4ed

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

5.   към номер 4:Я стига бе!!!Не ги слушай, не си задръстена, просто си по-различна. И аз съм така тази година и съм 8 клас. Имах една приателка в класа но я разбрах че за нищо не става защото в края на миналата година започна да ми се подиграва и е комплексарка. Всичко отминава, важното е да не им обръщаш внимание ;))))

 

...