 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Депресия или нещо по-зле
преди: 8 години, 11 месеца, прочетена 1527 пъти
Здравейте.
Ще ви разкажа на дълго и на широко за развитието на живота ми до този момент и притесненията ми.
Та ето и моята история:
Момче съм, на 15, столичанин. Мога да кажа, че съм добре отгледан, добре възпитан и в добро здравословно състояние, не пуша и не пия, спортувам. Родителите ми се разделиха когато бях на 7 (началото на 1-ви клас), не мисля, че съм го преживял зле, въпреки, че майка ми е на друго мнение... Както и да е.. Развивах се сравнително добре, за момче израстващо почти напълно без баща, и така до към 4-ти клас. Тогава започнах да забелязвам признаци на апатия, безразличие и липса на мотивация за каквото и да е било в себе си. Не ми липсва самочувствие, никога не са ми се подигравали, но пък и никога не съм бил популярен, поради простата причина, че никога не съм виждал смисъл и дори не съм пробвал. След това 6-ти и 7-ми клас помня само като сън. В някакъв момент бях придобил прякора "мърда" "кифла" или нещо подобно. Но той просто се отми с времето. Не учех много, отлагах всичко за последния момент... В края на годината учебниците ми бяха нови. Общо взето всички предпоставки за трагедия, нали? Да, ама не, изкарах си матурите, влязох в елитна гимназия и поредната учебна година започна.
Преди доста редове ви казах за нотки на апатия към живота от моя страна и за жалост това стана по-зле с времето. Към 7 клас бях почти напълно безразличен към абсолютно всичко, правех се че ми пука, за да изглеждам нормален. Питал съм се за смисъла на живота и всякакви такива глупости. Мислел съм за самоубийство, въпреки че всичко ми е наред. Все още не знам защо трябва цял живот да се трудя за да постигна определено от другите "щастие", като по-лесният път или бягството е пред очите ми... Никога не съм бил човек на труда. И в интерес на истината най-вероятно отдавна щях да съм си отишъл, ако нямаше кой да тъгува за мен. И ето още един от... не мога да кажа "проблем" или "недостатък". Та пука ми повече за другите отколкото за мен, което не позволява успех в начина по който света е устроен сега. И защо да живея? Ами за другите...
Отклоних се доста от първоначалната посока на историята, съжалявам за което. Та ето 8 клас- нови учители, нови приятели и нови проблеми. Вече не се правех че съм нормален... Спах в часовете, гледах през прозореца- да минава времето. Не обръщах внимание на никой, не ми пукаше за нищо, дори не знам как всъщност не се оказах без приятели. Имам с какво да си говоря с хората, не съм напълно асоциален, но пък и не се стремя към сприятеляване. С една дума- апатия. Тогава харесах едно момиче, не от нашето училище, с което в последствие станахме гаджета (тази дума звучи толкова тъпо на български). До този момент бях тренирал интензивно баскетбол, но спрях, за да имам повече време за нея, и разбира се да се правя, че "уча". Както и да е, аз наистина бях влюбен, бях ужасно влюбен. Малко от малко тя осмисляше живота ми. Знам, че да зависиш от един човек е глупаво. Но вече исках да живея. Не мислех за това какво ще правя утре или изобщо... , мислех за нея. Бях щастлив, и то истински, другите мислеха, че бях на трева, но всъщност си бях щастлив.. Собствената ми реалност беше достигнала пълен баланс... Знаех, че хубавите неща не траят дълго, радвах се докато мога. И след около 2-3 месеца хубавите неща наистина свършиха. Скъсахме по взаимно съгласие. Бях ядосан разбира се, не на нея, не и на себе си, просто ядосан. И така живота ми продължи... Апатията, безразличието и липсата на мотивация(така де-мързел) се върнаха. Нов ден, но едно и също. Банални действия пак и пак. Ядене, спане, училище. Излизах, играех баскетбол, не мога да кажа, че е било често, но го правех. И така мина и 8-ми клас, като сън. Завърших, отново почти без да отварям учебника. Изкарах 5-ица на външното оценяване. И днес седя пред компютъра и чакам времето проста да мине. Класната иска да ме води при психоложката, защото този начин на мислене не бил нормален за 15 годишен(а за колко годишен е нормално? ). Не можело да съм толкова мързелив итн.. Не се притеснявам от психоложката, мога да съм това, което е прието за "нормален". Не мисля изобщо да разкривам каквото и да е било от това, което всъщност мисля, та те ще ме вкарат в лудницата. Дори на вас читателите не мога да разкажа всичко, думите не стигат.
Общо взето това е.
Също така, напълно вън от контекста, напоследък доста текстове на песни ми се струват, не знам, може би ще ви се стори странно, но сякаш текстовете ме разбират.. Разбира се, това няма смисъл, просто глупости, но кой съм аз да казвам, след като сам не мога да определя кое има смисъл и кое няма.
Надявам се да сте ме разбрали, въпреки пълната непоследователност на писане и разбърканите мисли. И ако някой се чувства по същият начин (ако изобщо някой е разбрал какво се опитвам да кажа), да сподели... защо да споделя? Не знам, ако може, сам да си намери причина...
Смятам да се махна от тази държава, и ако дори тогава изкривената реалност в мозъкът ми не се изглади, не знам. Това ми е единственият план за бъдещето, да се махна, да избягам. Все пак това е по-лесно... Никога не съм бил човек на труда.
Пишете честни мнения, не се засягам лесно, нито смятам че скоро ще започна да го правя..
-изобретателен край-
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: 540c433b43 |
|
1. Здравей. Мисля, че трябва да започнеш да гледаш под друг ъгъл на нещата. Бъди оптимист, ще бъде много по-добре за теб. Мисля, че имаш нужда от това да обичаш някого. Това е много хубаво! Не се отчайвай, животът е пред теб, ще си намериш нова приятелка, която да те обича истински.
Хубаво е, че искаш да се махнеш от българия. В чужбина ще ти бъде по-спокойно и няма да си под стрес.
Успех и бъди щастлив! И най-важното - мисли ПОЗИТИВНО!!!
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: 3f935d9df1 |
|
2. Здравей! Аз съм момиче на 14 години което се чувства точно като теб... мислила съм за самоубийство, правя се че нищо ми няма.. не си взех изпита след 7 клас което ме довърши тотално.. откривам смисъл в текстовете на песните все едно са писани за мен! Но аз ще ти дам съвет :) Не се отчайвай :) Опитай да се справиш, и знай че някой ден ще си щастлив! :) :) Бъди силен, боли много но се дръж! Всичко ще се оправи! :) :*
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: 0c2dedf4c5 |
|
3. Имаш интересен начин на мислене. За съжаление не знам какво да кажа, за да ти помогна. Аз съм в подобно положение, само че съм по-голяма. Точно във възраста, когато трябва да съм най-дейна, на мен не ми се занимава с нищо и не виждам смисъл в живота. Апатията е може би най-лошото състояние, в което може да си, особено като млад. Отиди на психолог - сигурна съм, че няма да те вкарат в лудница. Тези хора са чували какво ли не. Може на теб да ти се струва супер шантаво, това дето е в главата ти, но едва ли ще е шокиращо за един специалист. Важно е сега да се опиташ да се отървеш от това състояние, защото после става много по-трудно.
P. S. Това с текстовете ми е тооолкова познато. Каква музика слушаш? Аз като бях на 15 намирах 90% от утехата в музиката. Примерно Three Days Grace много ми харесваха. :P
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: d57335a50b |
|
4. Момче, много си интелигентен и надарен от съдбата. Пишеш много хубаво и грамотно, вземаш си изпитите без да учиш, имаш приятели без да полагаш усилие. Може би именно защото всичко при теб идва толкова лесно, не можеш да се зарадваш на нищо. Иди при психоложката(дано да си разбира от работата)и няма нужда нищо да криеш, нали трябва да разбере къде е причината и да ти помогне. Изобщо не си въобразявай, че някой ще те вкара в лудница, това са пълни глупости! А относно бягството в чужбина, не мисли, че е толкова лесно. Четох перипетиите на други гурбетчии, които са се скъсвали от работа и са живели в много лоши условия. Не се настройвай, че някой ще ти постели червен килим. Дано откриеш цел и смисъл, иначе живота на повечето хора е еднообразен, но нещо трябва да те крепи и вълнува.
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: 7e2736ecc4 |
|
5. Ако мислиш, че като отидеш в чужбина изведнъж никой няма да искаш да се трудиш, се лъжеш. Навсякъде човек се труди - прави неща, проявява се.
Иначе, "проблемът" ти не е реално проблем. Реално ти няма абсолютно нищо, просто си си такъв. Ти явно леко го възприемаш като проблем, защото не отразява очакванията на обществото за теб (ето както класната ти е казала, че не било нормално за 15-годишен). Може би прекалено много ти пука за очакванията на обществото?
Това, което мога да те посъветвам е, по същество да си останеш какъвто си - и понеже явно просто не виждаш смисъл в гоненията на Егото (the rat race, както го наричат на английски), ще трябва леко да се насилиш, за да можеш да функционираш в обществото.
Иначе, аз малко подобно на теб - всъщност доста подобно, в миналото съм се чудел какъв е смисълът на цялото нещо. И съм си мислел много пъти просто да отида да живея в някоя гора или да емигрирам някъде в някоя южна топла страна и да живея някъде на плажа близо до гора и просто да ходя на лов да се изхранвам и така да ми минат дните. И тогава се питам "добре де, тогава какво? какво бих искал след това? "... И така човек стига до Егото - че е вечно недоволно от настоящето, вечно недоволно от статуквото. Егото ни винаги иска нещо да се "подобри", за да е доволно и когато се подобри, то пак си намира причина да е недоволно...
Решението за мен беше просто да приема нещата каквито са - светът е така конструиран на този етап, че има училище, университет, после работа и тн. В миналото е нямало такива неща, в бъдеще също може да няма, не се знае. Просто в момента е така. Изборът дали да живея в системата или не си е мой, но болшинството от хората избират системата, защото не знаят за други варианти, а някои (като мен) остават в системата, защото е по-лесно. Завърших образование, работя и общо-взето си живея живота. Това е то. Като сме се ражждали никой не ни е обещал, че животът ще е цветя и рози, мед и масло и че винаги ще сме щастливи и в състояние на блаженство. Не.
|
...
| преди: 8 години, 11 месеца hash: aa4930c2eb |
|
6. Честно казано, звучиш като едно доста интелигентно момче, което още не е намерило мястото си в този живот. На 15 години си и е все още много рано да намериш смисъла на живота си- някои хора не успяват цял живот, а и не се и замислят никога. Чест ти прави, че изобщо се замисляш за тези неща. За самоубийството- забрави. С това няма да направиш добро на абсолютно никой, включително и на себе си. Живота е едно колело- днес сме добре, утре не толкова и така, но ти си видял, чрез това момиче, че живота може да бъде хубав- нищо, че сте се разделили за бързо, това е нормално за възрастта, в която сте. След време, когато срещнеш своята половинка, ще видиш как чувството ще продължи и ще ти се вижда по- истинско и хубаво от всякога. Колкото до мързела- всички сме минали през това, той се израства, а и неволята ни кара да го преборим.
И, последно- както вече казах, звучиш като умно момче, може би ти трябва просто да поговориш с някой, който те разбира и е на твоето психо- емоционално ниво. Психолог би било добра идея- ще ти помогне и по- добре да разбираш себе си.
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: 3f31643e3d |
|
7. " ако дори тогава изкривената реалност в мозъкът ми не се изглади, не знам"- a, aко ти кaжa, че съвсем не е изкривенa " твоятa реaност"? ! Добре си, всичко ти е нaред, нямaш нуждa от психолози и подобни глупости.
1- зaпочни дa медитирaш- скоро ще видиш/ получиш своят отговор.
2- живей тук и сегa, въпреки знaнието зa друго ( ще знaеш)
3- МЕДИТИРAЙ!
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: a4c3975efd |
|
8. Здравей, пише ти едно също доста депресирано момиче. По-скоро бях. Аз се депресирах, може би за вас това е глупост, но за мен не, заради едно момче... Той ми разби сърцето... Как ли? Бяхме гаджета... Любов, прегръдки, целувки, щастие... И ето го и тъжния край, изневяра с твоя приятелка. Гадже твоя приятелка = депресия. Исках да умра, но се замислих, замислих се... Започнах да тренирам, имам хранителен режим, запознах се с нови хора, ето ме сега едно ново момиче, имам приятели и гадже, (прав си звучи глупаво) а онзи идиот, се опита да си поправи грешката, но беше късно... Както казва ''мъдрият facebook'' - когато си тъжен, една песен замества всяка емоция... Песните ги разбираш, в повечето случай ако са английски, не някакви чалги... Аз слушам хеви метал, хард рок и други, но това няма значение сега - просто, те някак не знам, песните им са пълни с истина... Хей, гледай само напред, горе главата и ако си прочел моят коментар ми отговори... Да те видя и теб... Съжалявам, ако има правописни грешки... На 16 съм.
-Broken girl
П. П Бях, вече не... Дано и ти се оправиш...
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: 00035e8f50 |
|
9. От Автора.
Определено не мисля да търся помощ, поради простата причина, че не ми се занимава с такива глупости. Може и да не е точно така, не знам много за психолозите. Но, да си плащаш, просто за да говориш с друг човек..?
За музиката, честно казано- вече намирам смисъл във всяка една добра песен. Чалга слушам само насилствено. Някой от любимите ми песни са Sweather Weather, Waves, Nobody To Love и доста песни на the offspring.
Също така, това което исках да споделя е, че имам възможност да се преместя в Германия. От мен се иска да завърша 12 клас в гимназията си, после ще продължа образованието си там. Разбира се, това са не мой планове, а на членове на семейството ми, които са по-обнадеждени за бъдещото ми от мен самият.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
