 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Без приятели! Помощ!!
преди: 9 години, 6 дни, прочетена 1551 пъти
Момиче, на 14 години. От малък град съм и уча в ''елитна'' гимназия. Очаквах да си намеря приятели, но за съжаление това не се случи. Още от 4-5 клас съм без приятели и всички в училище ме обиждат и ми се подиграват. В 4 клас се изместих в 2 различни училища. В първото си училище си имах приятели, но имах проблеми с класната и затова родителите ми решиха, че е най-добре да се изместя в друго училище. Тогава бях в 4 клас, но също имах проблеми с някои от учителите. Изместих се във второ училище. Първите няколко месеца всичко беше чудесно, но след това постепенно всички започнаха да ме обиждат. Не знам защо, наистина. Имам финансови възможности (е, семейството ми не е от най-богатите, но не е и бедно), но никога не съм злоупотребявала или възползвала от това. Всъщност, никога не съм се хвалила с възможностите на родителите ми и никога не съм смятала парите за определящ фактор. Също така имам отлични оценки, но не съм зубърка и често излизам навън. Проблемът е там, че винаги съм с майка ми, тъй като няма с кой друг. С нея ми е чудесно, винаги съм си изкарвала страхотно и съм адски благодарна, че я има, но ме разбирате какво искам да кажа. Все пак с приятели си е друго. По принцип всички ми се подиграват заради външния ми вид. Не съм дебела, нито пък кой знае колко грозна. Просто не знам защо. Но нямам абсолютно никакво самочувствие и увереност в себе си. Аз съм просто едно заблудено момиче, свито в ъгъла и под постоянно напрежение каква ще е поредната подигравка от страна на съучениците ми. Целият ми клас (с изключение на 2-3) са адски неприятни, но се опитвам да ги игнорирам, обаче е много по-трудно, от колкото звучи. Не искам да занимавам родителите си с глупости и да ги тревожа допълнително. Проблемът е там, че момчето, заради, което всички ме обиждат, отново е в моят клас. Вече става нетърпимо и просто не издържам. Не знам какво да правя. Нямам грам самочувствие и може би това е проблемът да не мога да си намеря приятели. Твърде стеснителна съм и се притеснявам от всички, тъй като съучениците ми винаги ми се присмиват. Като казвам винаги, не се шегувам. Смеят се на всяко мое действие, на всяка моя дума, на каквото и да кажа, просто на абсолютно всичко. Просто не се издържа, адски съм отчаяна и не знам какво да правя. Идва лято, а аз отново трябва да бъда сама, защото освен майка ми нямам никой, с който да изляза. Адски съм отчаяна и просто ми писна!!!
Благодаря на всички за отделеното време, тъй като историята ми не е никак къса, но просто трябваше да споделя всичко това на някой. Предварително благодаря на редакторите за публикуваната ми история и се извинявам за допуснатите правописни грешки!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 6 дни hash: c1724ac47b |
|
1. Чувството ми е много познато. Честно не съм и предполагала, че някога ще седна да пиша нещо тук, но винаги съм се стараа да помагам на хората и много бих се радвала да ти помогна, съчувствам ти и аз съм минала през това.
От 1 до 6 клас беше така, не говорех с никой от класа ми и са ми се подигравали доста и за външен вид и за всичко, признавам тогава може да не съм била красива, но винаги съм се чудели на такива хора които се подиграват с другите. Между другото сега съм на 16. И така пред годините се опитвах да разбера защо това е така и защо го правят и отговора е, че проблема не е само в теб, по този начин те просто се чувстват по - силни просто. Единственото което трябва да направиш да не се притесняваш от това да им се опълчиш. Знам, че е много по - трудно отколкото звучи.
Преди да се запиша в гимназията се притеснявах, че и там ще е така, но сега всичко е чудесно, запознах се с много хора от които съм харесвана. Може би с годините, но се научих, че в този живот - живот в които всеки се опитва да изпъкнала по всякакъв начин или си лидер или те тъкат. Сега никой не ми казва нищо и имам приятели за които съм страшно благодарна. Повечето хора които не му познават дори мислят, че съм зла или надута, защото не обръщам внимание на никой почти, но това е защото подбираме хората с които искам да общувам.
Всеки е различен, не бих могла да ти кажа какво да направиш, защото не знам дали си способна и достатъчно силна за да го изпълниш. Може би да се опиташ да се сприятелиш с накой или просто да ги попиташ какъв им е проблема. И мисли за себе си т. е. Искам да кажа и за бъдещето си един ден ще постигнеш мнооогоо повече от тези злобни хора
|
| преди: 9 години, 5 дни hash: 8c1479cbad |
|
2. Може би наистина не си самоуверено в себе си, вместо да отвърнеш на ударите и да се изправиш смело се криеш в някой ъгъл. Ако искаш всичко това да се промени трябва да поработиш върху себе си, така и другите ще те харесват и ще имаш приятелки Ако искаш ли пиши на скайп payner-FEN 3ИЛИ ПО ФЕЙС дЕСИСЛАВА гЕОРГИЕВА
|
| преди: 9 години, 5 дни hash: 8c7bbc39d6 |
|
3. Как така целият ти клас (с изключение на 2-3) са ти адски неприятни и същевременно искаш да имаш приятели? То не става така - хем да искаш приятели, хем да не харесваш никого... Пък то за да не ги харесваш, явно ти е много високо мнението ти за себе си - може би си мислиш че си над другите.
Така де - от опит говоря.
|
| преди: 9 години, 5 дни hash: 34393810a3 |
|
4. №3, в някои ситуации е така, но в нейната не мисля. Извинявай, но кой ще харесва хора, които имат самочувствието да се подиграват за външният вид? Аз те разбирам и подкрепям, авторке! Знам какво е някой да те използва, да си набива комплекси в главата и тем подобни. Казвам ти, че аз предпочитам да бъда сама. И повярвай така е по-добре, отколкото с неправилни хора. Отървах се от тези, които ми се пишеха са приятели, и сега съм добре. Имам една приятелка от друг град, тя е единствената, на която мога да споделя и един приятел. Останалите са ми познати, но това не ми пречи да мога да говоря с тях, да се спрем по улицата или да излезем. Чувствам се добре, не съм самотна, имам си родители, които са много луди и готини, така че не ми е зле и някакси това компенсира, че нямам приятелка, с която да мога да изляза по всяко време. Но пак съм добре.. трябва да осъзнаеш това, което осъзнах аз. Радвай се, че си жива и здрава, че имаш семейство, пък на лицемерите- майната им. Като завършиш 12 клас, ще откриеш и завържеш нови приятелства.
Поздрави и успех!
|
| преди: 9 години, 5 дни hash: 3c21981a5b |
|
5. От авторката до номер 3: Значи, първо, не казвам, че искам приятелите ми да са от този клас. Точно обратното. Никога не съм искала да имам надути използвачи като тях за мои приятели. И не, няколко пъти поясних, че нямам високо мнение за себе си и дори нямам грам самочувствие, за разлика от някои други хора, като съучениците ми. Изобщо не се мисля за нещо повече, даже точно обратното и почти винаги смятам, че проблемът е в мен, дори да не е така. Все пак, че съм споменала това, че съм по-интелигентна от останалите и не толкова лекомислена, не означава, че смятам, че съм над другите.. Все пак ти благодаря за коментара и за отделеното време. :)
|
...
| преди: 9 години, 4 дни hash: 8c7bbc39d6 |
|
6. до авторката 5 от 3:
Бях същия като тебе - и аз си мислех, че ми е много ниско самочувствието и затова другите не ме харесват, но комплексът за малоценност ВИНАГИ идва с комплекс за превъзходство. Просто Егото ни прикрива втората част, защото не ни е угодна да я знаем - така тя става подсъзнателна.
В нашите очи (т. е. според Егото ни) ние сме жертвата, ние страдаме, а другите ни се подиграват и са "врагът". Затова и ни е много трудно да повярваме, че всъщност може да се възприемаме за нещо повече от другите и затова да изпитваме малоценност. Обикновено Егото измисля много хитри начини да ни заблуди - при много хора комплексът за превъзходство е ясно видим, но при някои (като теб и мен) е много фин.
Години по-късно вече осъзнавам, че не съм си намерил повече приятели в гимназията основно защото се възприемах за нещо повече от другите. Не ми беше удобно да си го призная тогава, тогава си мислех, че другите ми се подиграват безпочвено. Или си мислех, че ми завиждат, но реално нямаше за какво. А истината е, че просто бях недостъпен индивидуалист с високо самомнение. Възприемах се за нещо повече от другите "простаци" и после им се дразнех че не ме приемат и че ми се подиграват. Едва към 11-12 клас започнах да осъзнавам, че моето собствено поведение е причината за това.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
