Социален инвалид - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121551)
 Любов и изневяра (29808)
 Секс и интимност (14408)
 Тинейджърски (21917)
 Семейство (6488)
 Здраве (9620)
 Спорт и красота (4713)
 На работното място (3194)
 Образование (7319)
 В чужбина (1659)
 Наркотици и алкохол (1116)
 Измислени истории (798)
 Проза, литература (1740)
 Други (18615)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Тинейджърски

Социален инвалид
преди: 9 години, 8 дни, прочетена 1913 пъти
Здравейте хора. Искам да споделя моят проблем или и аз не знам как да го нарека. От както станах на 12 спрях да излизам навън с приятели или излизах ама рядко, просто не ми беше приятно да излизам с тия хора щото ми се подиграваха и някак си като кажа нещо и никой не ме взима на сериозно все едно че нищо не съм казал, и някак си ми стана комфортно да седя вкъщи пред компа. Точно тогава се зарибих по една игра WoW и тотално спрях да излизам беше си ми приятно да си цъкам в нас. И така след 5 години вече изгубих всяко умение да общувам с връстници и в момента се опитвам да го придобия. Сега по някой път като трябва да общувам с някой и почвам от притеснение да заеквам да си забравям мисълта и целия речник от думи особено ако трябва да говоря с момиче, което е голям минус за мене, защото винаги съм искал да има едно добро хубаво и скромно момиче до мен, поне ако нямам истински приятели тя да е до мен и така. Преди бях много весело игриво радостно дете, отворено за света имах и бая познати и приятелчета обаче като пораснах и всички се измениха и станаха злобни и заядливи а аз си бях спокоен човек който не обича да се заяжда и да обижда другите и така започнаха постепенно да ми се подиграват а и по принцип съм много затворен човек и трудно се приобщавам и като малък бях така ама много по-малко от сега. Съвсем съм откъснат от социални дейности и такива работи. Вече забравих какво е да общуваш с момиче и да общуваш в голяма група от хора. Имам и подозрения, че съм получил и social anxiety, защото имам 99% от симптомите и тотално съм се прецакал. Като бях малък не бях мекушав, но после станах като бях 5-6 клас и това много ми повлия, може би затова сега съм така, станах един добряк и всички ми се качиха на главата започнах да не изразявам и мнението си и така до 8-9 клас. Сега има прогрес, но все още има върху какво да работя за себе си и характера си. Много мразя, когато трябва да преосмислям някаква случка 1000 пъти обаче ми е трудно да не го правя и сега се опитвам да стана като социопатите да съм непукист и да права всичко, което е изгодно за мен и е в мой интерес а за другите да не ми дреме и се получава, но все още имам много докато изградя характера който аз искам да имам. Все още нямам приятели освен тия от даскалото ако въобще могат да се нарекат такива ама гледам да общувам поне с тях за да не стана тотален аутсайд, защото хора бил съм така и е много страшно поне в даскало да не общуваш с никой и никой да не те уважава просто много е кофти и се радвам, че поне там вече общувам по-свободно въпреки, че има още какво да се желае. Съжалявам ако имам много грешки, но се опитвам възможно най-четливо да пиша и моля модераторите да публикуват историята ми. Споделете вашата гледна точка над мене и ако може дайте някакви съвети и ще ми е още по интересно да прочета мнения на хора, които са били или сега са в моето състояние.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 9 години, 7 дни
hash: 3d22a81d77
гласове:
1 2 3 4 5
  (297415 гласа)

1.   Като прочетох WOW, ми стана ясно. Ами не можеш.

 
  ...
преди: 9 години, 7 дни
hash: aa3438ab7a
гласове:
1 2 3 4 5
  (244917 гласа)

2.   Социален инвалид-човек, който разчита на другите за всичко и е в група. Например: Седнал си с групата на пейка и някой ви казва айде да отидем да вземем семки. Обаче социалният инвалид нищо няма да направи. И проблема не е за семките, ами че никоя жена не иска такъв мъж. Тва е соц. инвалид.

 
  ...
преди: 9 години, 7 дни
hash: cb76b97a8d
гласове:
1 2 3 4 5
  (216306 гласа)

3.   Хаха и аз бях така преди време. От личен опит мога да ти кажа, че единствения начин е да излизаш възможно най-много, защото само така можеш да намериш нови приятели/приятелки. На мен в един момент ми писна и забравих всякакъв срам и никога не съм бил толкова щастлив. Отнема време, но определено е възможно. Никой няма да ти чукне на вратата и да те пита дали искаш да сте приятели. Ако нямаш с кого да излизаш, започни да търсиш във фейсбук. Аз така съм се запознавал с почти всичките си бивши приятелки. Най-важното обаче е ако си допаднете, да ограничите писането до минимум и да излизате, за да сте заедно. Нищо не скапва една връзка така, както липсата на комуникация. Имам предвид истинска комуникация лице в лице, а не през монитора или телефона. Трябва много да се говори, за да няма неразбиране. Успех братле!

 
  ... горе^
преди: 9 години, 6 дни
hash: 68f093012d
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Искаш да станеш по-социален, по-малко да се притесняваш - това хубаво! Но не е нужно от социален инвалид да станеш емоционален инвалид както са вече много от хората, пардон, зверовете. Ти казваш "искам да правя всичко за моя изгода и да не ми пука", но така сто процента ще отблъснеш това мило и добро момиче, за което си мечтаеш. Мисълта ми е - не ставай един от ниско-моралните гадняри - това е друга крайност и пак е кофти. Има начин да изградиш самочувствие и без да си коравосърдечен.

 
  ...
преди: 9 години, 5 дни
hash: 1b2b9f2f4f
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

5.   От автора: Номер 1 ти нямаш проблеми като моите и не знаеш какво ми е и затова веднага аргумента ти е, че играя WoW, има и много нормални, които играят тая игра въпроса е друг аз си имам развити фобии и паники, които нямат нищо общо с играта, а заради разни индивиди, които родителите им не са ги възпитавали като малки на морал и уважение към връстниците си. Иначе към коментар номер 3, брато радвам се, че поне ти ме разбираш какво ми е и не си писал без мислен коментар като номер 1 знаеш колко е гадно да си в това състояние и колко трудно се измъква от него. Искам само да ми обясниш по-подробно как се излекува и поради каква причина беше така. Коментар номер 4 евала ти казвам, че така разсъждаваш абсолютно вярно е това, че хората са станали егоисти, лицемери и фалшиви гледат само материалното и дали си "забавен" и търсят единствено изгода у тебе а не да са ти истински приятели. Само като излезна навънка и по лицата им си личи какви са. Рядко има свестни хора на изчезване са въпреки, че искам да се запозная с такива на, които да знаеш, че имаш едно рамо а не днес е тука утре като свършите даскало да не ти се обади цяло лято. Както днес завърших 10 клас мотахме се навън и това е, цяло лято няма да те потърсят и тука не казвайте, че искам само другите да ме търсят, защото не е така аз всеки път им пиша да излизаме и все си намират оправдание и рядко се съгласяват така че какво повече да пиша.

 
  ...


...
преди: 9 години, 4 дни
hash: 68f093012d
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

6.   Ами така е, много са несериозни повечето ученици (че и големи хора) - бързо се "сприятеляват" (нарочно е в кавички), после бързо ти забиват нож в гърба или те забравят. Нямам доверие на хора, които на втория път като се видим ме прегръщат, кроят грандиозни планове за какво сме щели да правим заедно и ми викат миличка и тем подобни. Радвай се, че ти си по-сериозен, защото това значи, че имаш капацитета да завързваш истински приятелства. Защото някои хора това не го могат, просто умът им не е устроен така, че да могат да бъдат истински близки с някой в душевен план. Това си е чиста емоционална инвалидност, но е разпространена и затова не се приема за нещо лошо в обществото. Аз бих ти предложила да си търсиш хора по интереси, защото в училище не всеки има късмета да попадна в клас с някакви свестни хора. Примерно в интернет или на места където се събират хора с интерес към книги, настолни игри, игри с карти, наука, история, философия и т. н. - това са все теми, които поначало не привличат несериозници или гадняри. А иначе най-важното, което трябва да направиш и то да започнеш с това, е да спреш да се обиждаш сам заради същноста си. Това, че някой е по-затворен и вглъбен в себе си, не го прави лош или жалък. Ти казваш, че не те уважават - аз те уважавам! И сигурно и много други хора, които са прочели историята ти. Тъй че горе главата и всеки ден си повтаряй, че ти си добър човек и има причина да имаш самочувствие. Успех!

 
  ... горе^
преди: 9 години, 1 ден
hash: 1b2b9f2f4f
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Много се радвам, че се опитваш да ме окуражиш номер 6 и така е и аз съм като тебе нямам никакво доверие на никой, защото съм си патил от това преди. Иначе няма как да се запозная с никой освен по интернет, защото съм още непълнолетен и нямам финанси да ходя насам натам, а родителите ми са под средната класа и нямаме никакви пари и така. :( Надявам се като си намеря работа да се пооправят нещата. И мерси за разбирането :)

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker