Споделена история от Тинейджърски |
Вехтошар
преди: 13 години, 9 месеца, прочетена 2941 пъти
Аз съм вехтошар по душа, събирам отминалото време и го редя, както се реди пъзел, щом успея с това си начинание, прекарвам толкова много време в гледане назад, че не мога да се обърна напред, а така животът ме подминава и промените се извършват, без да съм ги възприел или усвоил. В битието няма място за грешки и такъв душевен мързел, така характерен за носталгичните хора, които не осъзнават, че миналото е изградено изцяло от отминало настояще. Точно, такъв съм и аз, толкова красив е живота, стига да е минало, толкова е хубаво да се живее, стига да е в миналото, така тупти сърцето, щом се върне там, откъдето е било. Това е толкова противоестествено и носи толкова беди. Колкото и да мисля по тези върпоси, колкото и теорий да развивам, проблемът си остава и тегне със същата тежест, с която е тегнел винаги. Самотата и носталгията вървят винаги с мен, мога да кажа, че може би те са единствените ми истински приятели, които някога съм имал, единствените, как да ги нареча, спътници, които винаги са се радвали да прекарат време с мен, които никога не съм разочаровал, единствените, които толкова ясно са ми показвали кой съм. Винаги съм бил тъжен, като животът ми, а няма нищо по-тъжно от един тъжен и самотен живот, тогава цялото ми съществуване, не може да се нарече живот, а по скоро херметично същестуване, обречено на провал, преди да е започнало. Колкото и да гледам залеза и да му се визхищавам, никога няма да бъда при него, винаги ще бъда тази малка точка на земята, която само ще мечтае да е нещо повече от скот. Може би чуждото неразбиране, на това което казвам, придава неговия мистицизъм. Но, както и да е когато си се облегнал и гледаш тавана, а наокло няма никой и осъзнаеш, че и никой няма да има, тогава започваш да виждаш, това което не се вижда с тълпата. Но, преди всичко съм човек и не съм създаден да откривам истини, защото преди да ги открия, ще се самоунищожа, не по моя воля, а заради начина си на живот. И моля ви не ми казвайте излез навън, можеш, това че вие сте успели е така красиво, но не ме познавате, така че не ме съдете. Не казвам това заради, някаква разглезеност или някаква капризност, просто думите ви ще минат през мен. Колко слънчеви дни пропуснах, цялото това пропиляно време тежи страшно много, не мога да го нося вече. Колкото и назад да се връщам, миналото няма да се повтори.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 13 години, 9 месеца hash: f1f2ca6bb8 |
|
1. От написаното си личи , че си умен и добре те разбирам .
През живота си до сега де , все съм търсила приятели , но всичко е интереси ...
Може би това приятелство клони към роднинство ...
По - добре ми е сама без хора който да ме наскърбяват , убиждат и ми говорят едно , а тръгна ли си да ми казват "глупачка " . От този свят си отива доброто жалко е да се признае , но е така , всеки го интересува само "аз "
Не ти е нужен никой да те използва защото това са хората !!!1
|
| преди: 13 години, 9 месеца hash: 04f84c38f7 |
|
2. Не всички са такива. Ето ти не си такъв/ва и едва ли си единствената. Има и свястни хора. Но те разбирам и аз се чувствам нещастна и самотна. Жалко е, дори не съм в състояние да ти дам съвет. Толкова зле се чувствам самата аз, че не мога да бъда полезна. Но вярвам, че има и хубави неща в живота, които предстоят да ни се случат. Помисли-миналото е отминало, живей сега в настоящето, за да можеш после да се връщаш с усмивка към настоящия момент, който ще бъде минал и да се чувстваш щастлив. За да има минало трябва да има настояще. Нали така?
|
| преди: 13 години, 9 месеца hash: 507503e49c |
|
3. Какъв префърцунен начин да кажеш, че те е страх от настоящето и се криеш в спомените си и във философски разсъждения. Ще цитирам по памет от Боен Клуб: "Как работи това за теб? Да си умник?"
Добре че си още тийнейджър - имаш доволно много време да направиш едно кръгом и да си хванеш живота в ръце, преди да е станало късно. Ти нямаш ли мечти, бе? Не искаш ли да видиш какво е това любов?
Всъщност не знам защо го пиша това. Не знам защо и ти си го написал, щом не те е еня за чуждо мнение и думите ни ще минат "през теб".
|
|
