 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Моята доста странна история
преди: 8 години, 10 месеца, прочетена 1713 пъти
Здравейте, историята ми вероятно ще стане дълга, за което предварително се извинявам. Може би на моменти ще е несвързана. Но със сигурност подобна история не сте чели в този сайт, може би ще ви се стори странна и голяма част от вас няма да ме разберат. Започвам.
Момиче на 16г. съм. От малка съм израстнала слушайки караниците между родителите си. Никога не съм получавала достатъчно обич нито от майка ми, нито от баща ми. И това ме тласна към нещата, които ще прочетете по нататък. Когато бях на 12 си имах една най-добра приятелка, с която се виждахме всеки ден в квартала. Естествено както всеки квартал и ние си имахме група бабички, които излизат всяка вечер на пейките. Сред тези бабички обаче, един ден се появи една друга жена, по млада от тях. Говореха се доста лоши неща за нея в квартала а на нас с приятелката ми ни беше много интересно коя е, защото определено изглеждаше особена. И така започнахме да я следим, за забавление. Не открихме нищо интересно разбира се, освен къде живее. Един ден обаче, тя ни извика. Аз не исках да ходя но приятелката ми ме накара. Попита ни защо я следим. Обясни ни че е почтена жена и това което се говори за нея са измислици. Разказа ни че е пристигнала скоро в града, защото си намерила работа тук. Преди няколко години изгубила мъжа си и сина си един след друг. Сега има дъщеря, която е омъжена в друг град. Сприятелила се с една от бабичките и за това седяла при тях. Няколко дни след това тя продължи да ни вика. Ние сядахме при нея и си говорехме, беше много приятна жена и аз започнах да се привързвам към нея. Скоро след това с приятелката ми се скарахме и аз нямаше с кого да излизам. Затова продължих да ходя при нея. Забелязвах обаче че тя ме приема само като някакво си дете, не изпитваше привързаността която аз бях започнала да изпитвам. Въпреки това продължих да ходя при нея, чувствах се добре в компанията и. Дойде есента и започнахме да се виждаме по рядко. Един ден, когато отидох при нея тя ми каза че не е в настроение и по добре да я оставя. Така и направих. Стана ми много мъчно и доста време не успях да си я избия от главата. Но си казах какво пък толкова, не сме толкова близки или поне тя не ме имаше за такава, защо толкова се ядосвам. Дойде пролетта, аз си бях намерила нови приятелки и излизах с тях. Един ден обаче, тя сама дойде и ме извика. Държеше се така сякаш нищо не е станало, сякаш вчера сме се видяли и всичко е било наред. Тогава разбрах че нещо не е наред с нея, но не ми пукаше, нали пак ми беше обърнала внимание. Зарязах всичките си приятелки заради нея. Не ми трябваше никой друг щом тя беше до мен. Постепенно открихме че въпреки голямата разлика в годините имаме много общи интереси и започнахме да се сближаваме. Най накрая успявах да усетя че и тя започва да се привързва към мен. Прекарахме цялото лято заедно, разменихме си телефоните, когато не успявахме да се видим тя винаги ми се обаждаше. Споделяше ми страшно много, както и аз на нея. Имаше много неща, които тя беше казала само на мен. Толкова много я обичах вече, че въобще не ми пукаше дали някой ще ме види с нея и какво ще говорят. Един ден видяхме една нейна позната. Тя я попита "кое е това момиченце", а тя отговори "мое е, само дето не съм го родила". Тогава ми стана мноого хубаво. И така минаха няколко години, в които ние се сближавахме все повече и накрая не можехме една без друга. Тя не викаше дори и на работата си когато шефовете и ги нямаше. В тези няколко години обаче аз успях и да се уверя че не е съвсем със всичкия си, понеже на няколко пъти ми се разсърдваше без причина, а след няколко дни се държеше все едно нищо не е било. Но както вече споменах не ми пукаше, през останалото време си беше съвсем нормална а и имах прекрасни моменти с нея. Скоро след това обаче дойде момента който преобърна живота ни. Тя трябваше да замине да живее при дъщеря си, в друг град. Няма да обяснявам причините, защото ще стане съвсем дълго, но нямаше начин трябваше да замине. На нея обаче изобщо не и се заминаваше защото обичаше този град и нямаше да свикне там. През март 2014 замина. Обеща да ми се обажда редовно и да не ме забравя, а и бях обещала лятото да отида да я видя. Забравих да спомена, че родителите ми нямаха против приятелството ми с нея, а и не им пукаше особено... Както и да е.. Така и стана, чувахме се редовно, а лятото и се видяхме. Отидохме с нашите там на почивка за 2 седмици. Когато се видяхме беше най прекрасния ден в живота ми. Не мога да опиша емоциите които изпитах. 3 дни се виждахме и си изкарвахме страхотно. И тогава нещо се случи. Тя просто престана да ме търси. Аз не и звънях защото мислех че може би е заета а и винаги тя ми звънеше защото имаше безплатни минути. И така повече не ми звънна чак до октомври. Тогава чак се учудих като ми се обади, мислех че ме е отписала. Тя отново се държа все едно не сме се чували от вчера. След това пак не се бяхме чували няколко месеца. Следващия и последен път, в който се чухме беше през декември. Тя отново се държа по същия начин. И повече не се обади. Аз започнах да я забравям и спря да ми пука. Тази година обаче с нашите пак решихме да отидем в същия град на почивка. Въобще не и се обадих, не исках да се срещаме, не отидох заради нея. В момента все още съм там. Преди няколко дена обаче, както си разхождах кучето в центъра, чух някой да ме вика. Обърнах се и беше тя. Отново се държа сякаш нищо не е било, въпреки че не се бяхме чували 7 месеца. Аз обаче пак почуствах онази привързаност към нея, която бях забравила. Говорихме си дълго време, но нито аз я питах защо не ми е звъняла, нито тя ме пита защо съм дошла и не съм се обадила. След това като се разделяхме тя ми каза че пак ще се виждаме и ме прегърна. Аз и казах ако иска да ми се обажда да се виждаме и че съм тук още 2 седмици. И това е, приключих най накрая :D Сега ще видя какво ще стане, но честно казано не очаквам много, няма да се учудя ако въобще не се обади. Лошото обаче е че отново се почувствах както преди и отново ще ми отнеме време да я забравя...
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 10 месеца hash: 3aaf6d3338 |
|
1. Хм, не знам какви са ти представите за живота и за приятелството, но това са долу-горе нормални отношения между приятели. Вие не сте нито майка и дъщеря, нито сте сестри, нито сте любовници та да общувате ежедневно и непрекъснато. С годините - щеш, не щеш, и ти ще започнеш да поддържаш подобни отношения с приятелите си... Всеки си има периоди, които трябва да преживее сам, или да се концентрира в нещо важно, или.. просто не му се общува с други хора. Когато човек излезе от подобна ситуация (или работа, или дупка, или депресия) - той сам се обажда на приятелите си и подновява общуването.
Една приятелка не се беше обаждала близо 15 години, докато поотгледа децата си. Явно й е коствало много и е изисквало от нея някакво върхово съсредоточаване. Сега си общуваме пак, както ти казваш - все едно нищо не е било, и не сме прекъсвали за 15 години. За теб 15 години с страшно много, колкото целия ти живот, но за една 45-годишна жена изобщо не е Бог знае колко време.
|
| преди: 8 години, 10 месеца hash: a4c46b96d0 |
|
2. Това нещо, което тя е казала е creepy
внимавай много
|
| преди: 8 години, 10 месеца hash: f783af2f00 |
|
3. И аз не разбрах проблема. Нищо де то сайта е сподели точка нет. А не проблем точка нет. Чувствай се изслушана или в случая прочетена.
И да това са нормални отношения между приятели.
|
| преди: 8 години, 10 месеца hash: 4a8a9f8353 |
|
4. Мила, това са си съвсем нормални приятелски отношения. И аз не винаги имам време да се виждам и да се чувам с приятелите си всеки ден, понякога минава доста време, защото всяка от нас си има собствените грижи и проблеми, но ако ще и месеци наред да не сме се чували, знаем, че при нужда можем да разчитаме една на друга. На теб ти е лесно, имаш дълги ваканции, не си по цял ден на училище, имаш време, но жената сигурно си има куп проблеми и просто не винаги има време за теб, няма какво да и се сърдиш за това. Така, че просто приеми, че това е едно напълно нормално приятелство и не измисляй проблеми там където не съществуват. Да си приятел с някого не означава да сте залепени един за друг 24 часа. По-скоро означава, че имаш човек на който можеш да разчиташ и който ще те подкрепи, точно както и ти би подкрепил него.
|
| преди: 8 години, 10 месеца hash: 99c96f08c0 |
|
5. Абе, коментиралите.. за какви приятелски отношения говорите бе? ! За вас това ли е приятелство да се чуваш с някой 5 пъти в годината. Приятелство е да ти де обажда ако има проблем за да сподели, да ти се обажда по празници, да ти се обади да те пита как върви с родителите ти (нали каза, че имаш проблем с тях) и т. н. Това нейното е да те търси когато и е скучно или когато и скимне. Хич не я търси.. не се карай с нея, но общувайте само когато тя те потърси.. да не си отчаяна от живота, че да и се молиш
|
...
| преди: 8 години, 10 месеца hash: 87741a6271 |
|
6. Не разбрах какъв беше смисъла да си изгубиш ръцете в писане? нито съвети искаш нито нищо...
|
| преди: 8 години, 10 месеца hash: 5a4ab03455 |
|
9. Благодаря на всички за коментарите. До тези, които не разбраха защо съм написала историята - исках най вече да споделя каквато е и целта на сайта, а и да чуя вашите мнения. Не знам дали дали споменах, но тя е била 2 пъти в града и не ми се е обадила, и това тя ми го каза, изобщо не го крие. Кофти ми е, при положение че преди бяхме толкова близки, да дойде и да не ми се обади. Но тя си е странен човек и не се учудвам. Иначе доста неща сме преживели заедно, има много неща които само ние си знаем. Истината е че аз намирах в нея не само приятелка, намирах и майчината обич която не съм получавала кой знае колко. Имам по малка сестра и нашите обичат повече нея. И бях страшно щастлива защото си мислех че и тя ме приема за нейно дете, но явно съм грешала. Колкото и да се мъча да в оправдая не мога.
Авторката
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
