 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
С брат ми се караме 24/7
преди: 8 години, 9 месеца, прочетена 1669 пъти
Вече не издържам вече освен психически, но и физически. Чувствам, че нямам сили.. Имам проблеми с брат ми. Често ми посяга, въпреки, че аз съм по-голямата, караме се постоянно, майка ми не може да се справи с него, а баща ми изобщо не е виждал тази негова страна.. а ако я види ще стане страшно, хем не искам да търпя повече обидите и шамарите на брат ми, хем не искам да слушам скандали вкъщи, не ми стигат и другите проблеми училище, домашни, приятелки, роднини, момчета и на всички трябва да им слушам проблемите, да ме натоварват допълнително, а и съвети да им давам.. искам веднъж и мен някой да ме изслуша и да ми помогне със съвет... Ще съм ви благодарна, ако ми дадете съвет, как да се справя с всички и всичко без да откача тотално, как да накарам брат ми да се осъзнае и най-накрая да имам малко спокойствие и за себе си. Благодаря предварително!! :))
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: 1a4538fbd6 |
|
1. Моя брат пък е на 17години прави секс с приятелката си и после пуска презервативите в моите дънки и навсякъде където се сетите (на 14 съм ) и майка ми като ми пере дънките ги вижда и с баща ми нон-стоп ми се карат мислят си,че аз правя секс :O Ама понеже той все е бил послушното момче, а аз дивата пантера все аз го отнасям :D Ама да не ти пука авторке :D
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: 28b43e2365 |
|
2. И ние с моя брат сме така аз съм по-голяма от него с 5години и направо ме побърква понякога... Но аз предпочитам да медитирам и такова спокойствие имам вече че той няма как да ми вика или да ме удари имам по-силни рефлекси и от котка с тези маникюри... Предлагам ти пусни си маникюр и дери братчето аз така правя
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: 14b6fb8351 |
|
3. И аз така бях със сестра ми ( тя е 6год по-голяма). Въобще не се притеснявайте после ако някой се изнесе ще видите колко ще липсват просто превърнете скандала в забава и спомен защото после ще ти липсва повярвай ми. Успех!
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: 0ccfd536e6 |
|
4. Аз така съм цял живот с по-голямата ми сестра. Дори като възрастни се разбираме, само когато сме далеч и се чуваме по телефона чат-пат.
Тя е 5 г. по-голямата, но като бебе е имала луксация - нищо особено, после се е оправила. Може би заради това цял живот майка и татко ѝ баят. Аз като бебе съм била здрава и силна - още на няколко месеца са ме тупнали на баба да ме гледа и като цяло нашите непрекъснато и до ден днешен само със сестра ми се занимават и не дават лоша дума да се изрече за нея, а изобщо не забелязваха, че ме тормозише като дете, биеше ме буквално много жестоко.
Най-големият проблем беше, че имахме една стая, а тя като стана на 15 г. някъде пропуши, почна да си докарва приятелки, а аз исках да уча или спя - бой пак. Спях у учих в стаята на нашите, а като те идваха да си лягат се премествах в хола, за да може тя да пуши и прави в стаята си събирания. Това поне 4 години.
Първият спомен в живота ми е как ме бие тя из къщата като съм някъде на 3 годинки. Спомням си с какво съм облечена - износени от нея дрехи, но моите любими - потниче и панталонки с тигърче. Никога няма да си забравя -тя ме гони и ми дърпа дрехите, че били нейни или нещо такова, аз падам, тя ме хваща и ми къса буквално дрехите от тялото и не може да се успокои, аз рева като луда и не мога да се освободя - някакъв кошмар направо, а коридорът ми се струва огромен, тичам и тя все ме хваща и дърпа за косата и дрехите.
Баща ми в този момент влиза в апартамента и аз отивам вече разревана при него, но тя ми каза, че съм я била била (бебе на 3-4 години най-много) и баща ми ми зашлеви първата и последна плесница в живота ми. Никога няма да забравя лицето му.
После дупка в паметта, разбира се - малка съм била и от 5 г. си спомням как тя настройваше децата на улицата да не играят с мен, а аз бях най-малката и вече от моя набор нямаше толкова деца, а големите ги беше обработила, после не искаше да ми дава колелото да се науча да карам колело и от братовчедите изпросих и сам самичка се научих, а тя стоеше и ми се подиграваше като падах. Имах говорен дефект до 6 г. възраст и не можех да казвам „р“, тя събираше децата от улицата и ме караше да казвам „Обичам Райна като мед“, а аз казвах „Обичам Лайна като мед“ и се пукаха да се смеят.
Трябваше да ходя с нея на предучилищна, защото беше в самото училище - тя ме наплаши, че учителите биели и глупости, аз легнах на коридора и почнах да рева, не исках да влизам, а се оказа, че са страхотни учителките там и за пръв път в живота си имах спокойствие и внимание от възрастни.
Винаги, когато сме се карали първо ме скубеше и биеше, защото 5 г. са си голяма разлика, после ходише при нашите и казваше, че аз съм я била закачала и била.
Най-странното е, че нашите ѝ вярваха, макар че съм била толкова по-малка от нея и дори ми четяха конско как тя била слабичка, финничка и съм могла да я нараня, а не е била такава - и днес е 10 см почти по-висока от мен и 10 кила повече.
Не ѝ се сърдя де, разбирам, че родителите ни са били виновни за всичко, но ако поне имах своя стая, после нямаше да има такава ненавист между нас и като възрастни.
Аз, за да съм по-далеч от нас се концентрирах върху учене, библиотеки, извънкласни занимания, така че се прибирах буквално в 19 часа и така избутах, а лятото се присламчвах при семейството на моята най-добра приятелка, за да не съм си у дома.
Нетърпимо стана като почна да пуши в стаята, да ми взима дрехите и да ги носи по дискотеки без да ги пере, да ме тормози да съм ѝ дала парите си от стипендията за успех, да било по равно и тем подобни. Не я приеха после в университет и ми кисна до последно на главата.
Толкова голям ужас имам от такова съжителство, че дълго сама не създадох деца и с мъжа ми направихме къща с четири спални, така че да има за две детски и трета ако се наложи, но моите деца от малки са с различни детски стаи.
Мисля, че липсата на лично пространство и внимание и за двете ни от родителите беше основната причина. Тя като голямо дете след като съм се появила е получавала по-малко внимание и сигурно е ревнувала. Знам ли - не разбрах защо трябваше да минава винаги в бой и насилие до последно. Нашите родители просто не са такива, нямаме такива хора в семейството освен нея. и днес се удрят с мъжа си -грозна работа.
Специално за мен решението беше да съм възможно по-малко у дома. Така си бях направила плановете след училище, че правих всички ЗИП и СИП възможни, всякакви извънкласни занимания и дори седях в окръжната библиотека и учих, за да не се прибирам у дома. Вечно бях гладна, защото имах 1 лв. за джобни за целия ден, но си заслужаваше - та направих от злото добро и чрез цялото това учене после ме приеха в чужбина, където завърших без проблем, хванах си хляба така да се каже и мога да си позволя живот, за който тя може да мечтае.
Ако това е някаква утеха за Авторката - може би това е и твоят път - съсредоточи се в учене, някакво хоби, талант ако имаш (танци, музика, спорт) и бягай още на 18 г. от вас някъде далеч.
Сега се обичаме със сестра ми по наш си начин, но спазваме дистанция и така е що-годе ОК. Не правим обаче почивки заедно и съм си в родния град съм на хотел, а вкъщи съм на гости само. За съжаление детските дразги и травми винаги ще стоят между нас. Толкова различен вид тормоз е имало, че няма да ми стигне тук формата да опиша -изхвърляла ми е нещата през прозореца, карала е деца да ме бият, лъгала ме е, че съм осиновена, а като разбра, че не ми пука ме лъга, че съм циганка, а аз съм бяла по рождение и тем подобни, а като бях на 10 г. си загуби марките и ме обвини, че съм ги откраднала. Баща ми ме накара от джобни да ѝ платя всичките марки, за което гладувах един срок, а после се оказа, че една наша братовчедка от друг град ги беше взела и си ги върна, но никой не ми се извини...
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: be8d767d5f |
|
8. Сестро, по-голяма съм с 5 г. От моя и се биехме 24/7. Ама на мен ми се наложи да уча в др град(на 16 съм) и не живея у нас. Ама когато се пребирам събота и неделя се прегръщаме и цъкаме игри заедно. Уви първите 2 часа... След това ппява бой. Ама е по тежък от мен и като ми скочи ми и изкарва въздуха... А сега ваканцията не мога да обуя къси гащи защото съм синя. Така, не се ядосвай. Ако обаче стане нещо с мен той се притеснява най-много и ако ме пбиждат също много ме защитава.. Чакай го да поотрастне още и ще видиш, ще се промени още мисли като детенце.. ;) успех маце
П. П. Относно др проблеми: кажи майната им и погледни в огледалото усмихни се и кажи браво на мен... ;* :*
|
...
| преди: 8 години, 9 месеца hash: 2198373ec2 |
|
9. Авторката-Благодаря на всички за съветите, ще се постарая да не се задържам вкъщи много време, ще започна да медитирам и се надявам да се справя някак си. :)) Н1 не ти завиждам, представям си как би реагирала моята майка//Н2 надявам се маникюра да свърши работа следващия път//Н3 ще се опитам когато съм с него да се забавляваме вместо да се караме//Н4 Много благодаря, за това, че сподели своите преживявания със сестра си, хич не ти е било хубаво с нея и това ме накара да се замисля, че аз не искам да си спомням караниците ми с него след 5години, както ти ме посъветва ще го отбягвам или просто ще залегна над ученето и ще се надявам да се изнеса, когато дойде време, но той да осъзнае какъв тормоз ми е налагал и да съжали за всички тия караници.. Благодаря ви още веднъж! :))
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: 547a800ef9 |
|
10. Според мен поговори с брат си и се опитайте да изясните проблема.
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: b4d2559421 |
|
11. Аз с моя брат имаме 6 години разлика. Той е на 22, а аз на 16. Докато не отиде в университета с него ежедневно се карахме и бихме. Карахме се от сорта на това кой ще учи в стаята ни, кой ще е на компютър, че не си чистех когато бях по-малка, че бях егоист. Също се бихме прекалено често, но дойде един период от време, в който и двамата се променихме. Бях на 12 като той се изнесе и почти не си идва в къщи и в момента ми е адски кофти дори и да се биехме или карахме той е моя брат, с който делихме стая 12 год., който ме защитаваше и често ми помагаше. Затова моят съвет е, ако не са по сериозни от това караниците, просто изчакай и двамата ще го надрастнете и ще поемите по своите пътища. :)
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
