Как да се променя?
преди: 8 години, 6 месеца, прочетена 1099 пъти
Здравейте! :)
Искам да споделя с вас нещо много дълго и много ще се радвам ако можете да ми помогнете за нещо, което ме измъчва от много години насам.
Първото от тези неща е, че нямам приятели. Аз не съм конфликтна личност, винаги искам да съм в мир с другите, никога не се опитвам да се карам с някого, уважавам мнението на другите и не знам защо не ме харесват. Ситуацията е следната: до 12-13 годишна възраст си въобразявах много неща и ги казвах на всички. Казвах, че съм Национален Шампион по плуване, че съм много добър таекуондист, а всъщност бях нисък и дебел и това, което казвах нямаше никаква логика. Също, в часовете правех много пакости и ме гонеха често. Съучениците ми не ме вземаха насериозно и ми се подиграваха. Но разбирах, че си го заслужавах. Преди 3 години ме приеха в ново училище. В 8ми клас беше последната година когато се фуках с успехите си (съответно първа година в това ново училище): тогава казвах, че съм тренирал всякакви спортове от 10 години и се правех на многознайко, с една дума бях на всяка манджа меродия. Всички в новото училище започнаха да ми се подиграват, защото нямаше логика в това което приказвах. Нямах атлетично тяло, на спортист, бях нисък, може би около 160см в осми клас и бях по пухкав. Но се промених, спрях да се фукам и започнах да давам думата на другите, във всеки един разговор целя да разпитвам отсрещния човек, защото знам че създавам удоволствие у него когато го питам за негови начинания и му давам с една дума да се хвали, не знам дали е точната дума. Станах висок 182см засега, на 15 съм и тренирам волейбол и фитнес от 6 месеца, направих някакво тяло, но има още много какво да се иска. Но никой не отрази тази промяна у мен, подиграваха ми се пак и пак и все още продължават.. Не знам какво да правя.. Другият ми проблем е със самочувствието.. От малък съм свит, не обиждам другите.. обикновено в компаниите, в които съм често ме бъзикат с мацки, че съм щял да ги зарибявам и че съм щял да правя 360 на ските някакви такива глупости, но аз не мога да им отвърна нито със думи, нито със сила и физически контакт.. имам проблеми във това, че не знам как да отвръщам на приятелски закачки и може би затова другите си мислят че съм по-лесна жертва за да могат да се издигнат по-нависоко като ме дразнят. Аз не целя да се дразня с никого.. бих дал всичко да имам приятели, но просто не знам какво да направя и как да се променя.. Какво да правя, за да не ме бъзикат? Е, все пак имам двама добри приятели които са доста уважавани от аудиторията, те са единствените, които не ме бъзикат от всички.. с тях карам ски, с тях си пиша домашните, с тях се забавлявам.. просто с другите не знам какво да направя.. надявам се да ми дадете някои съвети които да мога да приложа и да се оправя веднъж завинаги защото този проблем ми е като вроден..
Много моля модераторите да публикуват този въпрос защото е много важен за мен и моят живот!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 6 месеца hash: 343f049605

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Аз съм момиче на твоите години. Вие момчетата умеете да се разбирате повече, няма я тази злоба, завист и омраза, както между момичетата и до някъде бих казала, че си късметлия. И мен много ме подиграваха в старото училище, но аз не говорех, бях супер мълчалива и срамежлива и това предполагам ми беше проблема, защото бях лесна мишена за много озлобени и комплексирани момичета. Отправяха ми лични обиди, беше ми тъжно, неприятно, но една единствена приятелка си имам от вече 10 години и каквото и да ставаше никога не се бяхме скарали сериозно. И от злоба останалите веднъж я бяха хванали насаме без мен и бяха наговорили ужасни неща. Че аз съм тръбила навсякъде колко била грозна и дебела, че майка и на нищо не приличала, че у тях било мърляво, че не съм могла да я понасям, но тя се била лепнала за мен и аз не съм знаела как да я разкарам... и моята приятелка взе, че скъса всякакви контакти с мен и няколко месеца ме подминаваше по улицата. И аз нямах идея какво става, в училище се измести от нашия чин и онези вещици сигурно са тържествували и са злорадствали, но аз не съм и разбрала. От време на време ми подхвърляха нещо от рода на "Хей, какво стана с вас двете, толкова се разбирахте" и то ми го казваха с някаква радост, някакво самодоволство в гласа, но аз изобщо не се бях сетила, че може те да са виновни. И така приятелката ми след няколко месеца ми проговори нали, обясни ми какво е станало, изяснихме си нещата и до момента сме си най-добрите приятелки. Предполагам това, че си бяхме толкова близки дразнеше онези и пораждаше у тях завист, защото те бяха голяма група приятелки, но всичко беше лицемерие и съревнование коя е най най и ги беше яд предполагам, завиждаха, че и те си нямат приятелка, която да е истинска приятелка, а само лицемерки около себе си. Това се случи някъде 5-6 клас, вече сме 9 и сме в едно училище отново, на един чин отново и отново сме си най-близките приятелки. А онези вече не си спомнят една за друга. Така, че цени тези двама приятели, които си имаш, не ти трябват повече. Не може да ти се подиграват и да те правят на нищо, тъпчейки те и ти да искаш да са ти приятели. Зарежи ги. И на мен ми беше много кофти, виждах как хората ходят в голяма компания на кафе, на кино и т. н, но осъзнах, че те не могат да се отпуснат, постоянно внимават какво ще направят и кажат, за да са част от групата и да бъдат харесвани. Както казват "да ти се кефят". А докато ние двете приказваме каквото ни дойде на устата и като цяло ни е много готино. Запомни, че не е важно колко приятели имаш, стига да са истински, пък дори и да е само един. :) Пожелавам ти успех!

 

...

преди: 8 години, 6 месеца hash: 74d423cf87

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Разбирам, че като малък си си измислил свой собствен свят в който ти си по-добрата версия на себе си. Най-вероятно си много чувствителна личност, което се потвърждава и от факта, че се държиш дистанцирано спрямо околните. Предполагам, че родителите ти са имали/имат големи изисквания и амбиции спрямо теб и че все още продължаваш да живееш в твой собствен свят, но само когато се осамотиш. Не се притеснявай за това, което си разказвал на съучениците си, просто има деца (също и възрастни) които не могат да ограничават въображаемия от действитвлния свят. Доброто е, че си се осъзнал на време. Относно самочувствието ти бих те посъветвала да не се притесняваш и колкото и банално да звучи да не се опитваш да се промениш. Откажи се от решението ти да се напасваш на околните и бъди себе си. Помисли си дали си струва да се напасваш на другите, след години отново ще трябва да приемаш особеностите на други характери, което ще доведе до загуба на твоята идентичност. Но ако искаш да бъдеш готин, за да привличаш вниманието на чалгарките, които може би с нищо не са го заслужили (освен може би с екстеншъните е гримовете), то тогава се приготви да приемеш просташката чалгарска религия. С поздрав, Кики

 

...