Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Защо си мислите,че ще остане без мъж,имам позната на която в тях не и даваха да чисти защото пак щяло да се изцапа,но мъж си намери,иначе доста е трудно дас е живее с родители след определена възраст,макар,че много хора в България живеят с техните ,може и много филми да гледаме,все пак не живеем в Америка,но ако някои иска да живее самостоятелно може да го направи,но незнам дали няма да и е самотно ако е сама.

7.   Имам същия проблем с майка си. Понеже "не си живяла по времето на социализма и не знаеш какво е да нямаш нищо", се е заринала с всякакви глупости, които дори не знае, че съществуват: тонове изпокъсани дрехи, десетки чифтове разпадащи се обувки, буркани, парцалчета, изпочупени мебели, касетофон от времето на соц-а, на който ще слуша дискове (!! ) и касетки, въпреки че ползва компютър с колонки, и още хиляди боклуци, които се складират, защото "някой ден ще ми потрябват". За чистене и дума не може да става - пускането на водата в тоалетната, след като ходи по малка нужда, е нещо изключено, а дори не мога да ти кажа кога за последно се къпа. За миене на под и такива неща - абсурд. Винаги трябва да тичам след нея с парцала. На въпроса ми как може да живее като прасе, отговаря, че не си личало и съм си въобразявала.
Спомням си, че когато бях малка, имах същите проблеми като теб... Не можех да поканя никога вкъщи, защото ме беше срам от цялата мизерия.
В един момент просто не издържах и казах стига. Изрових всичките "съкровища", напъхах ги в чували и директно в кофата. Най-интересното беше, че го правих, докато спи - по цели нощи сновях до контейнерите, за да изхвърлям. Дори не забеляза! На въпросите ѝ как съм подредила всичко отговарях, че съм го прибрала по шкафове и гардероби.
Така че малко по-малко действай и ти... Трудоемко е, досадно е, но няма как.

8.   Номер 7, разсмя ме. Представих си как сновеш из жилището си с маска на главата като престъпник в търсене на „съкровища“.
Интересното обаче е, че и моите родители не разбраха като изнесох поне 10 чувала с боклуци, но до нощни изпълнения не съм стигала, а просто ги издебнах като бяха на пазар, а Авторката може да използва като са на село например и да си измисли, че тази събота и неделя трябва да работи извънредно.
Моите родители забелязаха липсата само на до 5 предмета като едно ръждясало ренде, един нож и една дъска за рязане. Офертата беше, че ще им купя съвсем нови вещите, които те ми опишат, че им липсват - точно 20 лв. дадох за покупките на въпросното ренеде, нож и други глупости.
Правилото ми при чистенето беше простичко - всичко, което е счупено, непотребно или не съм виждала никога през живота си да се ползва заминава. Не смогнах с изнасяне на нещата и затова складирах 10 чувала в мазето и едно по едно изкаравах в следващите 3 дни като най-важното беше да хвърля нещата не в нашия кош, а в контейнерите на съседните блокове. Братовчед ми беше още по-краен - той взе една резачка и за около седмица успя дори мебели да нацепи и нареже като принципът беше с резачката направо на половина реже нещата и край...понеже е едър нищо техните не можаха да сторят и за 1 седмица разчисти цялото жилище и понеже имаха парно горяха цяла зима боклуци :)

Разбира се, от тогава нашите са натрупали още боклуци
Примерно си купиха нова кухня (затова и имах възможност да разчистя), но старите шкафчета не изхвърлиха - можело да потрябват. Част от тях действително свършиха работа като шкафчета в мазето и килера, но останалите вече се трупат в градината от поне 7 г.
Целият двор е станал на бунище, но за съжаление дори няма в нашия град крадливи цигани да изнесат железата, които са събрали, но и това е идея - ще платя на цигани да ги „оберат“ и да разчистят, защото е нетърпимо. Баба ми като беше млада поддържаше двора чист, подреден и ми беше любимото място за игри, а моите родители са го превърнали в бунище.
Не е нужно да казвам, че никога не оставяме при тях, а сме на хотел като сме на посещение. Това от самото начало е така и така ще бъде. Дори сама като идвам да ги видя или да свърша някаква работа съм на хотел, защото в техния дом не може да се живее, а ситуацита не е и наполовина толкова тежка като при Авторката - ремонтираха, чисти се редовно, но просто баща ми преди всичко събира боклуци.

9.   Да, може би е време да се изнесеш и да заживееш сама. Това ще ти даде много умения, както и ще ти даде възможността да взимаш решения без да се налага да чуваш чуждо мнение искано или не.

Аз например съм успял да се справя със завистта. Осъзнал съм че от това няма смисъл. Само и единствено ти си причиняваш нещастие. На всеки човек му се случва и добро и лошо. На теб също. Та щом на човек му се е случило нещо хубаво, ясно е че му се е случвало и нещо лошо - живота винаги е така. Защо човека да не усети момент на щастие, сбъдната амбиция или хубав момент? Всеки заслужава да му се случват хубави неща. Ако е свързано до пари, в много случаи, когато на хирота им се случат хубави неща било то материални или душевни, знай че за да направят това което правят, значи хората са се потрудили за това, лишавали са се и т. н. Просто са взимали решения да се разделят или ограничат с едно, за сметка на друго.

Всеки човек иска разни работи, просто отнема време за да ги получат. А това време е свързано и с организация над финансите.

10.   "И защото като цяло друг проблем, освен този, с нашите нямам. "
Ти хубаво САМО този проблем имаш, но той е достатъчно голям. Кога ще успееш да събереш пари за жилище? Ще ти кажа - най-вероятно никога.
Като си намериш мъж и работите здраво, но двамата, тогава ще успеете. С кредит, разбира се.
Да имаш собствено жилище не е толкова важно, важно е да живееш добре. Въобще не разбирам как понасяш това положение. Явно не ти и прави толкова голямо впечатление, което не е добре.

11.   В описаната история сякаш виждам нашите, само дето майка ми е малко маниачка на тема хигиена и чистота. Аз съм на 17 и смятам веднага щом завърша 12 клас да изчезвам и да отивам в София или Пловдив, защото са ми двата най-близки по-големи града. На мен също не ми даваха да се мия всеки ден, беше ми разрешено да се къпя веднъж седмично, защото като вляза съм стояла по 2 часа и съм точила по 1 бойлер вода. Всички други се мият за 5 минути, всеки ден по 1 душ зимата, лятото по 2 пъти, но много на бързо. В началото малко се увличах и като пуснех топлата вода и като почнех да се оливам с нея и направо забравях да я спра и да изляза и излизах чак, когато потечеше студена. Но свикнах. Събличаш се, влизаш, пускаш топлата вода и много набързо се сапунисваш хубаво отдолу, мишниците, ръцете, краката. Докато се търкаш спирай водата, нека не тече напразно. И така свикнах, всеки ден се мия с минимално количество вода. Чух от една приятелка пък, че за да не хаби вода се подмивала в леген с топла вода и така източвала не повече от 2 литра вода. Все пак сме жени, не можем да ходим мръсни. Може да не се потиш, но всеки ден ходиш по малка и голяма нужда, поне отдолу трябва да се подмиваш задължително. Друг е проблема, че при лоша интимна хигиена може да те хванат и гъбички и всичко.

12.   Авторката съм:
Наистина негодните/счупени неща са много малка част, условно ги нарекох "боклуци". Става въпрос най-вече за платове, дрехи, обувки (стари, които стоят като "резервни"), както и най-различни "подръчни материали", които биха се използвали за нещо някога. Няма как нашите да не забележат, ако изчезнат, защото те си държат на тях.
Живяла съм сама - 4 години, в друг град, на квартира. Знам какво е, но сега имам друг приоритет.
Работата е там, че родителите ми във всяко друго отношение са си напълно "нормални". В смисъл не са някакви прости и тъпи хорица, както може би си ги представяте. Бих ги определила като интелигентни хора, и може би точно затова са и толкова убедителни в правотата си.

13.   Авторке, прави са тези, които казват, че за собствено жилище няма да успееш да събереш, или поне няма да е скоро, а чак след 20 години примерно.
Е, освен ако не се амбицираш да си намериш драстично по - високо платена работа.

Аз ще ти кажа следното: изнеси се на квартира - нещо едностйно в твоето градче, наистина за 100лв ще се намери, само трябва да търсиш активно. Дори да си на минимална заплата 400 лева пак ще ти стигат парите. Ще започнеш да се къпеш всеки ден - това е много важно. Излизай на разхода сред природата събота и неделя. Прави неща за себе си, за външния си вид - ти да се чувстваш по - добре в кожата си, дори да се евтини неща според заплатата ти нали, пак ще видиш, че ще има невероятно положителен ефект върху самочувтвието и психиката ти. И мъж ще се появи след време, но не чакай мъж да си намериш и чак тогава да ти започне живота - мисълта ми е, че чисто психически трябва да си самостоятелен човек.

А добрата новина е, че ти си едно дете и апартамента на вашите ще го наследиш ти - няма какво да се пъниш да си купуваш - след 30 години ще си живееш у вас като собственик и всичко ще си подредиш както искаш. А до тогава си живей на квартира, както се изяснихме в твоето градче няма да е скъпо, защотото не е софия примерно, а и след време заплата ще ти се вдигне, а като срещнеш мъж вече ще си решите дали на квартира, дали ще купувата, но ти жилище за старините си имаш по рождение, така че харчи си парите по - спокойно за удоволствия.

Вярвам, че вашите наистина са добри хора и много те обичат, но тези хора са били доста комплексирани и задръстени още много преди да те родят и за това трябва да се изнесеш от вас, за да започнеш ти малко от малко да излизаш от твоите комплекси.

14.   Много добре те разбирам, защото нашите бяха същите-плюшкиновци. Живяли са в соца, когато е имало недостиг на стоки и всяко нещо представляваше голяма ценност и не се изхвърляше, защото можело да потрябва. Всичко се пазеше и събираше. Апартамента ни беше станал склад. Майка ми пазеше всичко и нищо не изхвърляше-стари обувки, дрехи, чували пълни с какво ли не, хартии, тетрадки, касетки, дори войнишките гащета на баща ми се пазеха. Беше невъзможно да се направи ремонт от предмети. А те дори не забелязваха в какво се е превърнало жилището ни. Кухнята, банята и тоалетната бяха и все още са ужас. Не са видяли ремонт от сто години, нито някакво подновяване на уредите. Колко пъти съм говорила с майка ми: "Дай да изхвърлим част от нещата", а тя все отлагаше и не и се занимаваше. А иначе и тя изпитваше срам, защото казваше, че у нас не е като у хората, но нищо не предприемаше да оправи тоя склад. И мен ме беше срам да си поканя приятели, защото не можех да понеса всичко това. Добре, че се изнесох от там на 21г, че не знам как щях да я карам. После се ожених и се спасих от тоя пейзаж. След време и сестра ми напусна дома и се омъжи...

И аз съм изхвърляла част от нещата, когато живеех там. Една вечер, когато те бяха на село изхвърлих от нас 8 чувала с буклуци трупани с години. И до ден днешен не е разбрала дори, че тия неща ги няма.... Оправия с такива хора няма. Баща ми почина преди 15г, а майка ми си е същата, трупа ли трупа... Колко пъти и казваме и аз и сестра ми да вземем да разчистим вехториите, че не може да се диша-а тя "Ааа, как така ще хвърляш, не, това може да потрябва".
И не е било до пари в случая, защото са имали достатъчно, поне не по-малко от другите хора, но никога не предприеха да си обновят нещата(освен в хола, където купиха нова секция и персийски килим) да си модернизират интериора и повишат качеството на живот. Само работиха и спестяваха.... и за какво-да имали, ако се наложи.
Аз се старая да не съм като тях, но на моменти се улавям, че май правя като тях. Мъжът ми е противоположност и за това се поскарваме в къщи понякога... Надявам се да не стана тежък случай като тях. :)

Добре, че прочетох тая тема, утре ще се хвана да поразчистя предколедно... и да изхвърля някои неща:)

15.   П. С.
Аа, забравих да кажа, че никога не съм завиждала на другите, нооо.... Просто тайничко си мечтаех и моите родители да са като тях, особено като някои-да подреждат, ремонтират и обновяват, модернизират и хигиенизират дома си.... Защо и моите родители не бяха такива? Но вече май няма и да го дочакам.

Просто отдавна вече си имам свой дом и семейство за което да мисля и влагам от енергията си.

16.   Напълно съм съгласна с номер 10!! Отдели се сама или си намери съквартирантки, работи, забавлявай се, създай контакти.. Просто нямам думи...

17.   До н. 13
Наистина ако е сам човек бавно се събират пари за жилище, освен ако няма изключително високо платена работа... Тя едва ли ще може да живее със своето семейство тук и след като се омъжи. Чак след 30-40г. евентуално... Когато го получи като наследство един ден.... Това значи, че не тя, а нейните деца ще могат да го ползват един ден. Но тя ще е на 50-60г когато се освободи от сегашните обитатели и чак тогава новите собственици ще могат да си го разчистят от тоя вид и ползват.... т. е. ще седи за внуците. Но тя е млад човек -само на 24г.
Ако си намери свестен мъж и се изнесе от там ще стане най-добре си мисля.

19.   Значи номер13 съм, не знам защо не са ми публикували коментара, но първо трябва да се изнесе на квартира, да свикне самостоятелно да живее. Тогава по някое време ще се появи и приятел. Може след 3 месеца, може след 5 години, защото все пак, както е казала тя се е върнала да живее в градчето, в което е израснала и от това можем да направим извод, че шанса да срещне мъж скоро е доста малък, защото може би се знаят връстниците и изобщо хората, които са малко по - големи от нея да кажем, а не са отишли да живеят другаде. Ами да, пак се впуснах в обяснение прекалено, но няма как просто.

Друга страшно важна причина поради която трябва да се изнесе сама на квартира, не ми се искаше да я изтъквам, тя се знае и ще ви я напомня - тя не се къпе всеки ден. А тя задължително трябва да започне да се къпе всеки ден. Иначе кой ще иска да е с нея, освен някой маниак - фетишист? !?
Вижда се, че тяхните й правят проблем, защото бавна била, ми като е бавна - бавно, ако трябва по 2 бойлера на 1 къпане ще хаби, но няма друг начин просто. А и като не си е вкъщи с техните и не й се дава зор да бърза може би до 1-2 години естествено ще започне да се справя поне малко по - живичко, но с влиянието върху психиката от родителите й няма как да стане. И мърлява, както казах, никой нормален няма да я иска.

20.   Авторката съм:
Номер 13/19, вече съм писала, че съм живяла самостоятелно 4 години и също за това каква е причината да стоя по-дълго под душа. И майка ми се къпе веднъж седмично (зимата), но и на двете потта не мирише, със сухи коси сме и не личи. Тя успява да скрие всичко от хората. Вкъщи си облича дрипите (и мен кара да обличам дрехи на десетина години; да не цапаме/хабим тези за навън), а навън - с горе-долу хубави дрехи. Хората не знаят и каква кочина е у нас, защото тя не ходи на гости и съответно не кани никого вкъщи. Казва, че колежките й били като нея, говорили си какво са готвили, каква работа свършили на село...

Според мен родителите ми страдат от някаква фобия от живота, дори на празниците не си я забравят тази фобия. На Нова година бяхме на село (баща ми живее там и гледа дядо ми, който е болен). Сядаме да вечеряме - и двамата намусени. Питам защо - били уморени, какво да празнуват като били облъскани, живота бил не знам си какъв. Баща ми даже не седна да вечеря, а легна на дивана да спи. По-късно стана, малко след това пък майка ми легна там и заспа. Станаха за полунощ колкото за традицията, но нямаха търпение да се свърши и да легнат да спят.

Знам - ще кажете да не съм с тях, но това вече не може да промени нищо. Аз съм живяла по този начин от както се помня, приемала съм го за нормално през цялото време, в което съм се развивала като личност, тогава мислех, че толкова заслужавам, а когато започнах да го правя на проблем, започнаха да ми насаждат, че ако не живея така, ще умра от глад и студ.

Благодаря ви за коментарите, не ме разбирайте погрешно, но няма как мненията на анонимни хора да променят нещо, насаждано повече от две десетилетия. По-скоро бих искала да получа съвети как да се справя с чувството на завист, което изпитвам към хората, в момента към колегите си на работа.

21.   Пак съм номер13, Авторке, това с изнасянето ще повторя пак, не за опита, а за това да не ти влияят на психиката за напред. Да, много са ти повлияли, но колкото повече си с тях, все по - смачкана и смотана ще се чувстваш.
Запомни, че докато живееш с вашите, няма да се промениш, а напротив - ще ставаш все по - зле, ще продължаваш да изпитваш и завист и какви ли не други негативни емоции.
Само изнасянето ще те измъкне психически дори и от чувтвото на завист. Няма да е веднага, но до няколко години ще стане. Ти като продължаваш да съжителстваш с тях и само си мислиш за миналото, за детството ти, за характерите им. Трябва да се откъснеш от тях просто. Те, макар че са добри хора, са супер комплексирани и задръстени и това ти се е отразило, продължава да ти се отразява и ще ти се отразява, докато не се махнеш от тях. Ти виждаш други хора, които са по - красиви, и усмихнати и позитивни и за да станеш поне наполовина като тези хора трябва да прекратиш съжителството с вашите и да се грижиш за себе си, да си купуваш разни неща, да се глезиш от време на време - да се заредиш с позитивизъм и постепенно ще започне да намалява това чувство. На гости за коледа и великден при вашите и толкова. Като започнеш да живееш сама постепенно ще започнеш да правиш някои неща различно от майка ти. Едно по едно разбира се. И без да й споделяш, а и не си й задължена вече отчет да даваш.
Ето, това е добра идея - да се изнесеш и всяка седмица да прави някакво нещо така както те(вашите) Не биха одобрили! - но не и противозаконни неща нали.
И ще видиш, че ще има положителен ефект. Просто няма да е бързо.

22.   И защо им завиждаш-защото ти е по-лесно така, вместо да положиш някакви усилия и да промениш нещата, които не харесваш в живота си?
По-скоро насочи усилия да промениш нещата, които не ти харесват. И ако в детството си си била без възможност да промениш жизнената си среда, то сега като зрял човек всичко е в твоите ръце... стига да го поискаш достатъчно силно. Сега ти контролираш живота си, а не родителите ти. И въпреки, че ти е насаждано нещо, ти като виждаш негативите и искаш промяна, положи усилия да го промениш... Винаги имаш избор да промениш нещо, винаги. Ето например имала си възможност да отидеш да учиш в по-голям град и да се махнеш от там, ти си отишла, завършила си, но си решила да се върнеш обратно. Защо? Това е избора, който ти си направила... Нали си знаела къде се връщаш... Защо завиждаш сега, като си си избрала това?
Сега виждам, че не искаш да излезеш на квартира под предлог, че ще събираш пари за жилище. Ама това не става за година две, а времето си минава... Явно там ти е удобно и уютно въпреки всичко и за това се натискаш да стоиш. В такъв случай не завиждай на никой... Сегашния ти живот е в резултат на твоя свободен избор...
Като е така, ти остава единствено леко да се дистанцираш от вашите макар и живееща с тях и да си живееш твоя живот, по твой начин и да се молиш да срещнеш правилен човек, за да се изнесеш от там... Ти родителите си няма да ги промениш. Може да промениш обаче себе си и да избереш нещо различно за себе си.
Ти май не разбираш, че колкото по-дълго стоиш в това обкръжение, то ти трови съзнаннието с фобии, трагичност, депресираност, смачканост и т. н. и ти попиваш ли попиваш. Накрая да не се окажеш толкова увредена на подсъзнателно ниво, че да не можеш да създадеш свое семейство с различен начин на живот от този на родителите ти, копирайки ги като модел и начин на живот. От теб си зависи...

23.   хА. Не можеш да промениш вашите. Не искаш да се изнасяш. Не очаквай да се подобри нещо. Завист, че другите имат повече и водят по-добър живот, означава че не си харесваш своя живот. Но който не се е напънал, нищо не е получил. Има и по-зле от вас, много по-бедни. Жалко е, че завиждате, за това, че сами не желаете да успеете. Не обвинявай родителите ти, гледай себе си. Ти не гледаш себе си.

24.   Не знам какво да те посъветвам... У нас е горе-долу същата работа. Майка ми трупа, то прашасва. Като бях ученичка в гимназията получавах стипендия за отличен успех, спестявах парите и купувах латекс, боя, правех ремонти, боядисвах входната врата. Чистих, готвех, тесах трева. Омъжих се и бях щастлива, че мога да поддържам дома си във вида, който искам. А у дома при нашите настана пак кочина. Като направя забележка и става една дандания-всичко й е важно, всичко й е нужно. Като пратя детето за ваканциите се оказва, че не го къпят с дни-да не настине... Веднъж ме стегна шапката и аз се развъртях с едни чували, обаче тя вади и прибира обратно багажите, аз тъпча, тя вади. Хората й дават някви дрехи, хем знае, че никога няма да ги сложи, хем ги взима. Мъжа ми като каже-дай да идем на гости, да ги изненадаме, направо ми настръхва косата, като знам как ще ги сваря. Все гледам да предупредя, та маааалко от малко да оправи. Последния път ми идеше да потъна в земята от срам-прах, паяжини, багажи, дрехи... Брат ми и той стар ерген остана-казва-коя да доведа тук. Ама не взима мерки да се изнесе, хем може да си го позволи. Към авторката-Ако искаш нещо да промениш-промени твоето положение, тях няма да можеш. С най-добри чувства ти го казвам. Те са такива цял живот, има такива психични разстройства, има и по тв предавания, поискай помощ от специалист като последен опит да им въздействаш. Ако начина Ви на живот се промени, вероятно ще се промени светоусещането ти и ще се чувстваш по-добре в обкръжението на колеги и приятели. Успех и пиши как върви!