Споделена история от Измислени истории |
Дневникът на един оцеляващ Ден I - част 2
преди: 7 години, 9 месеца, прочетена 4254 пъти
И така след два часа обличане Миглена ми се обади и ми съобщи, че е готова. Аз слязох до долу, купих си един сладолед с парите, които мама ми остави, за да се оправя за седем дена. Това бяха 300 лева. Майката на Мегито и била оставила, и тя 300 лева, и така парите ни общо правеха 600 лева, с които ние трябваше за се прехраним за това време. Вече бяхме достатъчно големи и отговорни, за да може сами да си купуваме храна и такива работи. Малко преди това бяха съобщили по радиото, че в няколко града в страната няма да има ток за 5 дена, като това нещо започнело от днес вечерта, и за наше съжаление съобщиха и нашето малко градче. Аз се чудех как да кажа това на Мегито, докато тя измеднъж ми се обади и ми съобщи, че съвсем забравила за един турнир по бадминтон, който имала затова каза въобще да не идвам. Само после да я взема от бадминтона и да отидем да си вземе куфара. Съгласих се, прибрах се в нас, преоблякох се, докато тя приключи с бадминтона. През това време се чудех какво да правя. Пуснах си музика, но след двадесет минути ми омръзна и... станах пуснах си телевизора, мисля че даваха "Касъл" през това време. А аз обичам да гледам такива криминални предавания и седнах изгледах два епизода. То стана вече вечер. Телефонът по едно време звънна.
- Ало Ванко ела да ме вземеш пред залата съм.
- Ами добре... идвам, но виж кое време стана? !
- Ами... малко се забавихме и така... ще дойдеш ли или не? !
- Ами добре ще дойда. Хайде чао - промърморих аз леко ядосан от това голямо забавяне часът стана 21:30 вече се беше почти стъмнило. А пък казаха че няма да има и ток... Както и да е отидох аз тя си говореше с приятелките си и аз казах да тръгваме. Тя се съгласи стигнахме до центъра. Предложих и да отидем по-нагоре, за да се разходим, защото и без това няма да има ток. Мисля че в този момент изпадна в шок. Защо така? Ами дойде и като гръм от ясно небе. Отказа естествено и каза да отидем до тях да си вземе куфражите. Странно защо може би заради тока или пък незнам навън нямаше никой. Почти гробна тишина само аз, тя и виковете на едни откачени хора. Така им викаха, защото крещяха и се смееха на много висок тон. Може би бяха пили. Вървим си ние по пътя изведнъж те ни видяха и ни гледат, като вървиме. Ние побързахме, защото изглеждаха много... съмнително и плюс това се водеха слухове, че имат ножове и пистолети в себе си, тъй като били участвали в някаква мафиотска банда. Преди да стигнем блока на Мегито видяхме как групичка хора с черни или незнам точно заради тъмнината какви, но бяха с гугли и ръгаха някаква жена и детето й с ножове, защо те викаха за помощ. Как може да съществуват такива хора... замислих се за момент. Един от убийците се обърна...
- Момчета..? Прясно месо! - каза той. Тогава изкрещях силно на Мегито да бягаме. Започнахме да бягаме не си спомням на коя посока, но само знам че беше много бързо и се скрихме в една от изоставените сгради, затворихме я. Тогава не бях казал нещо на Мегито нито на мама, нито на никой.
- Меги аз... няма значение
- Кажи де какво имаш да казваш?
- Няма значение обещавам ти, че ако оцелеем ще ти кажа.
Миглена кихна. Тя попринцип киха силно затова се молех никой да не ние чул и започнахме да се качваме нагора по стълбите, но за съжаление те започнаха да разбиват врата. Качихме се на последният етаж там имаше един нож. Аз говзех и казах на Мегито да се скрие. Буквално нямаше къде... изоставен строеж... досещате се. Един от убийците каза че ще се качи най-горе ако има нещо ще се обади. Много се страхувах тогава... затова се сетих за игрите които играя как си забиват ножовете, къде забиват къде забиват ножовете. Никога не съм убивал човек и се престраших. Или той или ние. Затова след като го чух, че идва, и че се приближава аз го напрадих забих му ножа в сърцето... няколко пъти. Той падна и се изтъркули по стълбите... ами сега? Без оръжие ножът остана в сърцето му тогава Мегито излезе от гардероба, за да ме попита дали е чисто и че намерила чук и отверка. Взех чокът и отверката. Все пак те бяха само с ножове... така че нямаше повод за толкова голяма паника. Дойде и редът на следващият. Прекалено самонадеяно беше то моя страна.
- Меги скрий се... Веднага! - казах и аз, но тя се скри зад една стена. Незнам за добро или лошо беше това, но дойде редът на следващият бях готов да забия отверката в лицето му или пък чука в стомаха му... , но не стана така като си го мисли. Бях готов да замахна и... точно тогава. Разбрах че той беше зад мен.
Следва продължение...
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 9 месеца hash: 06b1a13aa0 |
|
1. Браво! Интересно четиво, хареса ми.
|
| преди: 7 години, 9 месеца hash: 9b8cbcb00a |
|
2. Слагай линкове към първата част, а в първата допълвай линкове към останалата, да може да се чете наред.
|
| преди: 7 години, 9 месеца hash: fddba4de5d |
|
3. Абе човек, имаш някакъв талант да пишеш, обаче защо не помислиш да смениш малко темата. Нощ, убийства, аз лично ще се радвам, ако малко посмениш или поне имаш едно наум да има хепиенд или примерно - човекът да се събуди от кошмара, че е било сън или от сорта. Все пак бая хора четат и премислят. Искам хората да имат увереност. Иначе добре ти тръгва сюжета, евала.
|
|
