 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Измислени истории |
Да срещнеш себе си
преди: 7 години, 2 месеца, прочетена 4797 пъти
Петък, последния работен ден от седмицата.
И както винаги става в този ден, шефът намери работа за всички малко преди ние, обикновените служители да изчезнем от офиса. И много добре знае че това което ни възложи не може да бъде свършено по никакъв начин за оставащите тридесетина минути до края на деня. необходими са минимум два часа. Всички вкупом му теглихме по една майна в мига, в който вратата на офиса се затвори зад гърба му. Но няма мърдане. Така че набързо разпределихме задачата помежду си и всеки се захвана с неговата си част от нея. Приключихме малко преди 19 и 30, изключихме компютрите, награбихме чантите си, пожелахме си приятен уикенд и всички вкупом се изметохме от офиса.
След петнадесетина минутки вече седях на пейка в станцията на метрото и чаках моя влак. Имаше почти четвърт час до пристигането му, така че се облегнах назад, затворих очи и се опитах да изключа ума си, давайки му кратка почивка.
Сепна ме съскащ звук. Отворих очи и разбрах че той идва от затварящите се врати на моя влак. Явно умората от напрегнатата седмица си беше казала своята дума и бях проспал пристигането му. Изпсувах тихо и се загледах в потеглящата мотриса. Вагоните бавно започнаха да минават покрай мене. Прозях се и.... останах така с отворена уста. Вътре, зад един от огромните прозорци видях мъж, долепил лицето си до стъклото. На лицето му имаше тъжна усмивка и очите му бяха втренчени в мене. За миг сякаш времето спря... този мъж отсреща бях АЗ. Същите дънки, същото кафяво кожено яке, същата спортна риза под него... Влакът забави ход сякаш да ми даде възможност да прочета написаното на един лист, който фигурата зад стъклото долепи на прозореца- "КАКВО ЧАКАШ"? Това бяха двете думи изписани върху листа…..
За миг погледите ни останаха вперени един в друг.
И времето пак подхвана своя нормален ход.
Следващото което видях, сякаш излизайки от някаква мъгла, бяха червените светлини на последния вагон, отдалечаващи се в тунела на метрото...
ххххххххххх
Гласът от уредбата, обявяващ следващата спирка ме извади от дрямката в която бях потънал. Нормално е - петък, последен работен ден на тежката седмица, тракането на колелата на мотрисата. Всичко това унася. След малко трябваше да слизам. Като последен глупак бях си забравил ключовете за апартамента на бюрото в офиса и сега се връщах да си ги взема. Протегнах се да раздвижа малко мускулите си и се загледах навън.
Влакът намали скоростта си. Наближаваше следващата станция и покрай прозореца започнаха да минават пейките по перона. И в миг се вцепених... на една от тях седеше мъж, с тъжна усмивка на лицето и поглед сякаш втренчен в мене. За миг сякаш всичко покрай мене замръзна. Този мъж отвън на пейката.... бях АЗ. Същите дънки, същото кафяво кожено яке, същата спортна риза под него... Влакът забави ход сякаш да ми даде възможност да прочета написаното на един лист, който той вдигна с дясната си ръка:
" КЪДЕ ОТИВАШ"?
За миг погледите ни останаха вперени един в друг. И всичко замряло покрай мене отново подхвана своя ритъм. Следващото което разбрах, излизайки сякаш от някаква мъгла е това че съм пропуснал моята спирка на метрото...
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 2 месеца hash: 89c387ca86 |
|
1. Много добро се е получило, имаш талант, развивай го не го пропилявай, четох с интерес от първия до последния ред, а това рядко се случва. Браво. Имаш ли и други истории тук?
|
| преди: 7 години, 2 месеца hash: 156757e828 |
|
2. Интересно.
Само израза тъжна усмивка малко ме прихвана и започнах да се чудя какво трябва да е това.
Скучните моменти и дни на самотните хора, които петък се оттеглят в два почивни дни. Това до някъде показва тяхната същност.
|
| преди: 7 години, 2 месеца hash: 2961b3413c |
|
3. Нaстръхнaх, повярвaх всякa думa, почувствaх всичко. Въздействa ми уникaлно. Имaш невероятен тaлaнт дa предaвaш чувствa чрез текстa. И дa вкaрaш читaтеля в рaзмисли, дa мислим върху онези двa въпросa...
|
| преди: 7 години, 2 месеца hash: 19e8e99250 |
|
4. Благодаря за отзивите! Имам и други истории както и една съвсем истинска за един етап от моя живот... когато бях почти година... бездомник! Колкото и да звучи невероятно може би но е ФАКТ! Описал съм това което ми се случи през тези месеци и съм публикувал тук една част от него...
|
| преди: 7 години, 2 месеца hash: 2961b3413c |
|
5. Aми имaш тaлaнт, aвторе! Нa мен би ми било интересно дa прочетa още нещо, особено от епизодa "бездомник" в животa ти. Любопитно ми е кaк си предaл тaзи чaст от животa си.
|
...
| преди: 7 години, 2 месеца hash: 73344d79a2 |
|
6. За коментара под номер 5! Може да намериш част от тази история в раздел "Други" точно преди 1 година и 1 месец. Или в търсачката по-горе - заглавието е "Клошар"
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
