Споделена история от Измислени истории |
...Хмммм
преди: 11 години, 6 месеца, прочетена 5850 пъти
"Стоех... под наблюдението на Lupus,
работа му бех... срам не срам,
та стоех му до една бреза,
след туй до друга,
за да изпълня думата добре,
за да запише Lupus-a добре,
и мислех си :
Бетула Пендула,
тоз Lupus докарал ме е тука,
не знам дали за мен
или за него става дума. "
...
Следователят се почесваше по главата - може би е така - съвпада:
Още не бяха измислили погребението. Носеха се на лова си и на йерархията.
Мъртвите измежду тях бяха значително по-малко от деня на взрива.
Под въздействието на акарите, дилърите лидери придобиха интерес и към мъртвата плът.
Вълците усещаха за кратко това, но не си даваха сметка, че могат да летят върху труповете ако се поддържат в полуживо състояние. Трябваше и болка. За тях трябваше да е мъчение, за да произведат ценната сила която носеше вълците. Дилърите бяха първи - измисляха какви ли не капани за стоене на съществата, държаха ги и им носеха болка, в замяна получаваха от живота. После бяха вълците - те бяха много изобретателни.
Пратиха предварително отделени и обучени части и при съвсем новите хора.
Дилърите понякога заемаха лидерски позиции в глутниците, като най-старите по произход бяха най-добре. Те създаваха същества в които да се вселят за да съществуват вечно както родителите Дилъри.
Хората бяха идеални и универсални носители.
Всички разчитаха на болка от акарите, за които това беше аспекта на съществуването им.
За това и бяха създали планетата - за мъченията които дават сила. Улавяха тази сила, и я събираха за да произведат от нея различни неща - духове, енергии, съзнания, подхранваха и себе си разбира се. Така събираха власт и време - контролираха живота по този начин. Акарите убиваха децата си много бавно, това време представляваше живота им.
Погребенията позволяваха много неща - бяха като нова ера в еволюцията.
Те доказваха посоката на развитие и на човеците - правилно следваща пътя на патогените, показваха вярна служба и покор пред създателите.
Подземните условия бяха предпочитани от някои по-стари акари, напомняше им за космоса. До тогава рядко се случваше да имат от плътта под земята. Те искаха мъртвата плът повече от живата - не искаха да се разглезват.
Така се отделиха на разни групи плътоядни, но най предпочитаната плът стана тази на хората. Планът за вселяването на всичко в тях работеше. Много видове ги използваха като домове, но в последствие вълците и песовете надделяваха като до момента на взрива бяха останали основно песове. Те просто убиваха всяка личност и я заместваха със себе си или със своите заповеди.
Имаше акари които съставляваха инстинктите, но това бе една няколкогодишна лъжа за оцеляване, защото те мразеха движението.
Дилърите продаваха и това - движение. Правеха обездвижване, след което продаваха движение. Основно го правеха като убиваха някъде някого с което хранеха акарите, на тях им харесваше това, и позволяваха на някого да се раздвижи. Кой точно - избираха Дилърите.
Погребенията служеха и за много други неща, и Дилърите активно използваха кръговрата на плътта под и над земята.
Хората станаха всеобщи любимци. Те успяха да организират всички животни на земята в това Дилърско-акарно движение на плът и кръв. За Lupus това бе особено сложно и се опитваха да опростяват нещата. Тогава използваха и плесента - тя разлагаше фина информация от плътта, биваше обработвана от акарите и подавана на Дилърите, които я подаваха в достъпен вид на Lupus. Lupus бяха в играта и това ги правеше щастливи. Те обичаха да служат на всичко това, заради потока на сила и кръв от мъченията. Всеки играч получаваше дял. А акарите бяха впримчили всичко на планетата и тази необятност и сигурност, им позволяваше разни неща известни като еволюция на видове, прогрес и всякакви промени. Трябваше им просто плът. Донякъде тя символизираше пътят изминат от създателите до този момент. Бяха пренесли много неща от космоса в плътта - организираност, форми, бяха имитирали и означили, идентифицирали каквото знаеха, в плътта и устройството на планетата. Това беше и заради контрола, който щяха да имат над космическите неща. Или те над тях. Кръвта ги опияняваше, даваше сила.
За хората много от нещата бяха опростени - трябваше само да се съешават и да създават плът, но контролирано поради изискванията. Понякога се съешаваха и с други видове за да придобият някои черти.
Дилърите символизираха мъжествеността, а акарите женствеността.
Това в последствие се оформи в лафа "яж ми члена". Ин и ян.
Lupus изпълняваха това доста успешно.
Но това също беше замъглено в естеството си, защото акарите бяха създатели на планетата и това бе просто тяхна форма.
Дилърите живееха на движението на кръвта. Те сякаш я яздеха.
Lupus харесваха това.
Дилърите обичаха да делят нещата, но разбира се не можеха да ги отделят от могъщите акари - нямаха избор - трябваше да съжителстват. Върху кръвта.
Плесента също беше дилър, но по-друг, не предпочиташе плътта и кръвта но също работеше здраво. За това бе така ценна когато се е развила върху жива плът - тогава беше някак магична - с повече сила. Тя самата не ценеше това и беше малко трудно да я примамят върху плътта. Чрез погребенията привлякоха плесента върху хората. Там имаше влага - както за акарите, така и за плесента, придаваше още и синкав цвят който работеше и за отдалечеността. Синьото беше движение, път, с посока отдалечаване. Хората казваха за посинелите че пътуват, а те плътуваха, и си плащаха за това с плътта, защото бяха свършили отдавна сълзите.
Хората знаеха основно за Дилърите, за тях те бяха основните шефове защото можеха да им предложат информацията в достъпен вид. Общуваха основно с тях, много от тях не се знаеха и имаха малко познания, но това бе работа на Дилърите, които ги косяха редовно за своите и на другите нужди.
Вълците много лъжеха, заблуждаваха и тяхната информация не беше подходяща за ориентация, различна от ориентацията към гроба.
Кучетата бяха по-добри в това отношение, но можеха единствено да влагат себе си, обикновено като тъпкачи.
Те не можеха да разговарят пряко с акарите за които това бе унижение, използваха кучетата за достъп, подходящ за човеците. Това не беше възможно, и поради еднопосочното движение на команди, подавани от акарите.
Всички бяха бръкнали в човеците - като основен източник на ресурс. Ресурс за Lupus, Дилърите, акарите и някои други по-малко разпространени. Посоката в плътта определяше и посоката на пътя, отношението. Имаше мъртва и жива плът, на който каквато му харесваше. Или каквато му даваха Дилърите. Те бяха лидери и знаеха добре кой какви нужди има.
Бъркането в човеците носеше удоволствие от добре свършена работа.
...
Преди 15 000 години
Те бяха подчинени от още много неща освен от Зората. Растяха и се развиваха върху човечеството. Бяха пратени от вълците, които също имаха контрол върху им.
Задачата им бе да подберат качества на хората в които впоследствие да се вселят.
Имаше няколко начина да правят това - чрез себе си, чрез помощна сила с евентуално прераждане, с рязко нахлуване в телата, и някои други, които само Дилърите знаеха.
Те пазеха търговсите си тайни и никой не знаеше как точно го правят, докато не станеше зависим и не започнеше да си плаща. След това също не знаеше, но поне беше в тарикатските неща и се чувстваше пич.
Кръстосваха хората и ги подлагаха на различни случки. След ледовете целяха по-малко косми, за да са по-привлекателни за кожоядните акари. Така и секса между манипулиращите Lupus, им бе по-приятен. Бе им някак странно - извън старите им тела. В началото не знаеха какво да правят ръцeте си, но можеха да комуникират не по-лошо от преди. Държаха хората в мъгла за това - пробутваха им разговорите си, за техни мисли. Най-напредналите бяха успели отдавна да се въплътят в телата на човеците, пазеха това в тайна от останалите, използваха ги.
А пък Дилърите използваха тях, те също ги лъжеха, че техните разговори сa мисли на Lupus, и Lupus им вярваше.
Всъщност Дилърите използваха всички, но най-бяха привлечени от човеците.
Използваха Lupus за да установят власт върху им.
Всички Lupus бяха родени ченгета, други бяха пазачи-любители, трети манипулатори, някои си вярваха че са истински Дилъри, други Знаеха за Дилърите, а пък най-простите бяха тъпкачи. Простите бяха в най-добра позиция - бяха предпочитани от жените човеци.
Това беше след войните с вълците.
Преди това Дилърите бяха другаде, пак имаше йерархия, но тя беше различна.
Сега определено бяха по-богати - имаха доставки, повече нужди, удоволствия и топлина.
Това след ледовете - никой не искаше да си спомня за преди. Дилърите държаха на забравата.
Много години след това Lupus се наричаха животно едни други, залъгвайки, че има и други видове. Подчинили всички аспекти на човеците, бяха ги въдворили в ред - даваха им имена, правеха кръстоски и подбор.
Войни имаше и за да се отърват от вълците, които също бяха нахлули в хората - те бяха по-силни, но по-малко на брой. Трудно се поддаваха. Направиха го и за да ги разкрият и отделят основно в завоевателни групи.
Много от вълците станаха като Дилърите, отдаваха се малко но манипулираха добре и с тактика.
Преди войните вълците бяха другаде - бяха заети със собствения си подбор, както и на някои животни, които още не знаеха, че подготвят за човека. Дилърите манипулираха и тях. Вълците им харесваха - имаха най-добрите качества, подходящи за мисията. За това не се издадоха до преди войните. Те се случиха сякаш от разтопяването на ледовете.
Тогава започнаха да оценяват плесента - знаеха къде се намира, използваха я в лова. Тя им носеше злоба и бяс за битките.
Дилърите направиха войните - сбиваха всички, събираха ги уж случайно на едно място, отвличаха женските Lupus и ги връщаха леко променени, вълците мислеха че са били при кучетата и човеците, а кучетата - точно обратното.
За Дилърите бяха важни неусетните промени.
Lupus се мислеха за царе на животните, заблуждаваха всички, че това е Лъва, но това беше заради кръвожадността им. Това означаваше какво правеха самите те.
Тези мисли бяха манипулирани от Дилърите. Всъщност, царете бяха акарите, които бяха синове на космоса. Вълшебството на вълците се дължеше разбира се на тях.
Те бяха несъизмеримо стари, бяха още от зараждането на планетата. Не беше ясно дали дойдоха със прахта или след това. Ясно беше, че са съществували в открития космос и за това харесваха на Земята космите на животните, някои ги ядяха,
други ядяха кожата, всъщност си бяха направили сложни системи - съществата.
Всичко е обвито в мъгла, много далече, най вече защото Lupus нямат власт над това, крият го, крият и част от произхода на името си, лупите им бяха необходими за да ги видят.
И сега дори, след като знаят това, не го признават. Не искат да признаят че са деца на акари, които ги манипулират от очите им, ушите им, червата им.
Те също обичаха кръв - иначе нямаше да са я създали, обичаха още и екстременти, обичаха да се намират в очите на животните - техни деца.
Очите бяха изключително ценни, бяха най-елитното място за местообитание.
Там създателите обработваха информация от околността и същевременно сякаш се сливаха с плътта.
Това го умееха доста добре - използваха ензими-невидимки. Контрола им до голяма степен бе чрез тези ензими. Понякога работеха в синхрон с някои бактерии на растежа-правеха маса плът за ядене.
Работеха и с плесента. Тя правеше работата им песен.
Когато бяха в ушите ядяха основно ушна кал и по малко плът.
Там им бе същинския щаб на управлението над съществото.
За това Lupus предпочиташе да се занимава с любов - беше обвързал всяко познание, всичко, с това. Така не мислеше за своите създатели, задоволяваше се с подаденото му електричество и се мислеше за владетел. А бе слуга на още толкова много неща.
Тогава труповете не се погребваха - оставяха ги на място. Бързо биваха изяждани от животни и бактерии. Някои развиваха от плесента.
Вълците до преди да използват достатъчно добри лупи, ги мислеха за невидими змиичета, усещаха понякога движението им върху себе си и след разтопяването, при вида на змиите ги оприличиха на тях.
Но това бе неточно.
Акарите изработиха и характера на Lupus, прилагаха болка в мозъка, ушите. Йерархията се дължеше и на факта, че невидимите се множаха най-вече върху по-слабите индивиди. Това откритие означаваше много, защото те не ги искаха върху си и трябваше да прецакат някого да ги поема върху себе си. Така акарите изработиха заповедното поведение като се излъчваха от заповядващия към нисшите - нахапани, налаяни и набити подчинени. А и подчинението беше много по-лесно при тяхното наличие. Те бяха насочени в плътта и държаха здраво, също както отношението на лидера в глутницата към другите.
Въртенето понякога замайваше акарите, можеше да накара да отпуснат хватката за малко - не обичаха движението. Те бяха много силни - занимаваха се и с веществата от природата.
Дилърите ги използваха за да пробутват разни неща, уж необходими вещества, в крайна сметка патогените просто бяха забавлявани с разни състояния на носителя си, след което го убиваха и изяждаха.
Всъщност това беше една много силна връзка между тях. Дилърите си мислеха че залъгват Lupus и човека, но не можеха да се справят с акарите, те им се подиграваха - бяха много по-организирани, всеки беше много силен, някои имаха дори лично време.
Lupus не беше достатъчно силен за да разбере и подреди това. Изглеждаше му в хаос, не можеше да обхване организираността на всичко това. Реши да подреди планетата. Поне си мислеше, че решението е негово. Беше топло и имаше някакви шансове това да стане по-бързо. Започнаха да взимат имена от природата - не ги даваха, взимаха информация, и неща, които не разбираха, след което нещото получаваше идентификация. Получаваше и уязвимост. Това беше заради необходимия достъп до него, за контрол.
...
На планетата на родителите Дилъри
Дилърите се хранеха със плесен. И с кръв.
Пазаруваха я от своите приятели от хранителните вериги,
от нон-стопите, от бакалиите, от нета.
Не беше трудно да я намерят.
Девиза им бе "плесен, бесен, лесен".
Жените им ги обичаха, децата им бяха весели, играеха с плесен.
Строяха с нея затвори, жилища.
Понякога отиваха заедно в централната градска кланица да пояздят кръв.
Дилърите живееха най-отгоре в йерархията, върху хванатите, оглупели човеци и животни, които бяха впрегнати във ферми да произвеждат плесен на месата си.
Робите бяха невероятно лесни за управление, всичко бе оптимизирано и леко.
Затворниците не си и помисляха да ядат нещо друго освен плесента от телата си, или по-точно 1/3 от нея, другото им биваше взимано.
На други места имаше други ферми за отглеждане на черни дробове.
100 живи черни дроба се търгуваха за една машина за косене на бавно растящите умове и съзнания, или просто за пари. Фермерите отглеждаха все повече човеци за черни дробове. Даваха им съвсем малко от жизненонеобходимата плесен. И пръст.
Те зависеха от свежи попълнения които заставаха най-отдолу и отдаваха етер, кръв и сила по тръбички на старите.
Ловяха ги на Земята, преди да обвържат и там всички в зависимост от плесента.
Само тарикатите знаеха как да усвоят всичко от нея без да им навреди смъртоносно.
Там също вървеше бизнеса, не в такива абсолютни размери, но се стараеха.
Тарикатите на Земята също се наричаха Дилъри, по подобие на своите родители.
Обаче на Земята всички, които останаха бяха Дилъри. Човеците свършиха и май имаха проблем. Решиха да воюват за живота си, пред съдбата да ги отглеждат за храна и чер дроб. Бяха им отнети всички Lupus, които вече служеха за размножение с отбрани едри и тлъсти мъжкари на планетата Венера. Там също имаше плесен, съзнанието също бе ниско и редовно косено. Все пак успяваха да поддържат някакъв ритъм на клатене, бяха тренирани на земята в бардаци, не се движеха излишно - мускулите им бяха поатрофирали, имаха основно лой и влага. Така планетата не ги убиваше, отнемаше животите само на най-кльощавите.
Част от Lupus се омъжваха за родителите на Дилърите от родната планета.
След обявяването на бунта на Земните Дилъри, техните родители ги атакуваха с ядрени оръжия. Оцеляха само тези, които бяха предупредени за това с бележки от Венера. Те бяха най - членестите и дебели, и сега обикаляха в орбита - криеха се от корабите на родителите си.
Имаха проблем - бяха малко и не можеха да устроят йерархията си в размерите на които бяха свикнали.
Нямаха и човеци.
Изглежда трябваше да се придвижат до Венера, за да се опитат да пласират малко от плесента, която спасиха.
Щяха да разчитат на косачките на съзнание, защото там плесента беше достатъчна.
Изнервяха се - трябваше им плът. Спешно.
...
И чух внимавай!
"Бесна жено,
оть гроба ли ги ти събираш,
мъжо ти ли умрел?
внимавай думаш - ти коя си, кой си, къде си?
май са те нарекли никва
плашиш във беса си собствен
да се отървеш май искаш
ще ти помогна чуй -
от секса и гроба е нещо омесено
оправяй се сам(а)!
Или си запали засищаща цигара за покой! "
|
