Споделена история от Измислени истории |
Животът отстрани, част 1.
преди: 11 години, 10 месеца, прочетена 4773 пъти
ИСТОРИЯТА Е НАПЪЛНО ИЗМИСЛЕНА!!!
Аз съм на 17. Казвам се Ейр, момче съм. Както се показва и от името ми, не съм българин, но живея в България от 14 години и изповядвам християнската религия. Живея добре. Нито сме бедни, нито сме твърде богати. От години съучениците ми ми се смеят заради името. Та то е само едно име, какъв им е проблемът за бога... Ще ви разкажа за историята на моя объркан живот.
Брат ми( нека бъде Камен ) е на 15 и от много време го виждам да прави глупости. Ходим на едно и също училище и го виждам какви ли не неща да прави. През голямото междучасие извън даскалото продават едни дюнери, много близо. Там всички "големи" пушат и к'ви ли не идиотщини. Като тръгвах към един магазин след като си купих дюнер го видях да пие няква бира. Не разбрах откъде и кой за бога му я е дал, та той е на 15, но все пак не беше ракия или нещо такова. Нищо не му казах. Явно не ме забеляза докато минавах оттам. На следващия ден пак беше там, с няк'во момиче и още две момчета пушиха. Вече търпението ми стигна до края. Отидох към него и му извиках.
- КАКВО ПРАВИШ ТИ БЕ, ГЛУПАК! ЗА КАКЪВ СЕ МИСЛИШ, МНОГО ГОЛЯМ ЛИ!? МАХАЙ СЕ ОТТУК И ДА НЕ СЪМ ТЕ ВИЖДАЛ ДА ПРАВИШ ТАКИВА ГЛУПОСТИ!!
Нищо не ми каза, само избяга. Другите хлапета и те подир него.
Ядосах се ужасно много. Като се прибрах, нищо на никой не казах. Гледах Камен със озлобен поглед. Той само гледаше надолу. Погледа му бе изпълнен със срам, както трябваше да е. Реших този път да го пощадя. Когато останахме сами, му казах какво мисля.
- Виж сега, развиках ти се за твое добро. Няма да кажа на никой, но ако пак се повтори, лошо ти се пише.
К само кимна, гледайки надолу. Разбрах, че съжалява. Погледнах го с разочарование. На следващия ден всичко си беше нормално, докато не се прибрах...
Тъй като живея близо до училище, се прибирам пеша. Срещнах някакъв мъж, целият облечен в черно. Закачаше се с една много красива жена на около 20-23 години. Косата и беше руса и дълга, сякаш оцветена от слънцето, а очите зелени като дърветата. За миг се изчервих, запленена от красотата на дамата. Разбрах, че мъжът се опитва да я ограби и побягнах към него. Докато бягах към нея, тя му изби един шут в корема и го удари по главата с чантата... Бях шокиран! Та тя е жена, а направо го преби!
- Умри, глупак такъв! - развика му се и си тръгна с високомерен поглед.
А аз, стоях стъписан и гледах към нея, докато не се отдалечи толкова, че вече изглеждаше само като една малка точица.
Още бях малко замаян от случилото се, въпреки, че не беше кой-знае какво. Всъщност, бях замаян от красавицата, а не от случката. На другия ден господина ни по български отсъстваше и познайте кой беше заместничка... Да, познахте... Красавицата с лудите юмруци беше заместничка в нашето училище! И това ако не е съдба, то тогава какво е!?
- Ученици, сядайте по местата си! Както виждате, господинът ви днес отсъства и аз ще го замествам. Казвам се госпожа Албена Димитрова, надявам се да работя приятно с вас.
Толкова е мила! Всички момчета я заглеждаха, но не в лицето, а в гърдите. Очевидно беше надарена... един съученик даже се надърви! Оф боже, добре, че само аз и още 2-3 човека го видяхме.. той пък се хили... перверзни хора, сякаш виждат Сатаната пред Портите на Ада. И така, часът мина много леко. Г-жа Димитрова обяснява много добре, и главата ми празна всичко побра! През междучасието се мяткахме из коридорите с 1 приятел. Видях една красавица да преминава, много приличаше на госпожата, но не беше тя. Имаше малко по-светла коса от нея, почти бяла, и очите и бяха много по-тъмно зелени.. сякаш бяха сестри, но това момиче изглеждаше по-младо... Коя ли е?
Ако искате да разберете кое е това момиче, прочетете глава 2 ;) Надявам се да се четат тези фикове. Ще има и еротика, чe да не обидя перверзниците :д Както виждате, през втората половина повече съм се отпуснала. (Да, момиче съм) Ако искате да знаете повече за фика и геройте, само ми пишете във vbox7 на потребител chocolate_sundae :) Пускам втора глава, а по-нататък ако не се чете ще го спра. Поне 5 човека да го четат, постнете коментари, съвети, забележки, всичко приемам ^^
-Speka
|