Споделена история от Измислени истории |
Черешовата градина
преди: 11 години, 2 месеца, прочетена 5473 пъти
Беше пролет. Отново усещах аромата на току що разцъфтелите черешови дръвчета. Чувствах се прекрасно, сякаш бях в рая! Моят рай бе моята черешова градина. Сякаш вчера беше, когато татко връзваше люлката за любимото ми дръвче. Той ме люлееше, дългите ми руси коси се вееха, а аз похапвах от румено червените череши, които стояха и тръпнеха да бъдат откъснати.
Със същото нетърпение аз очаквах да отида в черешовата градина, да полегна на сянка под дървото и да се излежавам до късен следобед. След това татко идваше и ходехме заедно по горите и реките в балкана, за да наливаме вода.
По онова време беше суша. Трудно се намираше вода за напояване на дръвчетата, но все пак се справяхме.
Мина време, аз пораснах, а татко остаря. Вече спря да се чувства токова жизнен и млад. Станах на двайсет години, а татко на шейсет. С всяка изминала година умираха дървета - едно след едно.
Бяха останали две накрая.
Аз наближавах 30 години, а татко ставаше все по-безпомощен и по-безпомощен. Беше на легло, а сърцето му биеше по необичаен начин на моменти. Положението му се влошаваше.
Двете дървета символизираха мен и баща ми, съответно по-младото дърво бях аз.
Един ден реших да си отдъхна за малко и се разходих до черешовата градина. По-възрастното дърво беше започнало да изсъхва. Това сякаш ми напомняше на изсъхналото бащинско сърце.
Чувствах се зле. Не можех да го спася, а и без това живеехме трудно. Имахме много разходи, а малко пари. Изхранвахме се от паричките, които взимахме от продажбата на череши.
С всеки изминал ден, дръвчето на татко слизаше все по-близко до земята. Клоните му изсъхваха и то сякаш бе мъртво.
Молих се татко да бъде добре, но уви - той не беше. Влизайки в стаята му, за да му подам билковият чай за сърцето, усетих студенина. Той не дишаше! Боже! Беше мъртъв! Бях съкрушена. Отидох в черешовата градина и легнах под неговото дърво. проливах сълза след сълза. Събудих се. Вече беше утро. Отваряйки очи, погледът ми се спря на блещукащите цветчета на разцъфналото възрастно дърво. Вече знаех, баща ми беше жив, но не тук на земята, а там горе- при небесните ангели!
|
