Споделена история от Измислени истории |
Погледни ме! шеста част
преди: 11 години, 2 месеца, прочетена 4496 пъти
Шеста част
Дните започнаха да се нижат неусетно. Нещата вървяха добре. Бренда и Джъстин прекарваха доста време заедно. Така се опознаваха и сближаваха, а постепено откриха, че имат много общо и между тях страстта започна да се разраства все повече.
Двамата седяха на един чин в часовете, учеха заедно, Бренда ходеше на всички мачове, Джъстин я слушаше когато свири. Тя му посвещаваше доста свои творби и той го оценяваше.
В свободното си време ходеха на кино, в мола, на плаж и на разходки. Обичаха да се наслаждават на красивия залез, да се смеят под дъжда, вечер да се любуват на луната и да мечтаят заедно под звездите.
Фелиша се радваше, че дъщеря й е излязла от тежката депресия и двете се чувстваха много по-добре.
Бренда не вярваше, че наистина новото място й донесе толкова щастие и й помогна да превъзмогне болката и мъката по баща си. Сега имаше Джъстин.
Един неделен следобед Бренда и Джъс пак бяха на плажа. Джъстин стоеше на ивицата и гледаше как Бренда се гмурка под водата. Беше толкова красива!
Когато тя излезе, двамата тръгнаха да се разхождат по ивицата.
- Имам малка изненада за теб. - каза Джъстин.
- Взех ти подаръче.
Той бръкна в джоба на ризата си и извади малка черна кадифена кутийка.
- За теб е, вземи!
- Джъс, нямаше нужда....
- Надявам се да ти хареса. Виждам, че много обичаш бижута.
Бренда взе кутийката и я отвори. В нея проблясна овален лунен камък в красив сребърен обков. Слънцето хвърляше лъчи по него и камъкът отразяваше различни цветове от дъгата.
- Знам, че харесваш лунния камък. Освен това ще подхожда много на очите ти, понеже прелива в синьо-зелено. - усмихна се Джъс.
-Това е толкова... красиво и специално! Благодаря ти много, наистина не трябваше....
Бренда и преди беше получавала подаръци от момчета, но само приятелски. Това наистина беше много ценно и специално за нея.
- Красиво е като теб. - сините очи на Джъстин гледаха Бренда с такава любов, каквато рядко се изпитва.
Тя извади пръстена и го надяна на левия си безименен пръст. Пасна идеално. Тя протегна ръката си, за да му се наслади и видя отражението си в него.
- Много е хубав, наистина! - каза Бренда.
- Отива ти.
Тя просто се обърна и впи жадно устни в тези на Джъстин.
- Обичам те! - прошепна след малко той.
- Ти си най-прекрасното момиче на света Бренда!
Очите й се насълзиха. Никога преди не беше чувала тези думи , толкова искрени и чисти.
- И аз те обичам Джъс....
Тя за пръв път изпитваше толкова силна любов и беше сигурна, че е истинско. Беше достатъчно само да погледне Джъстин, за да го знае....
Влюбените се прегърнаха и поеха заедно напред.
****************************************
Но щастието за едни е нещастие за други. Глория и Дани всеки ден завистливо наблюдаваха Бренда и Джъстин. Отначало се надяваха, че всичко е временно но после видяха, че двамата наистина са влюбени и връзката им става доста сериозна.
Момчетата винаги завиждаха на Джъстин заради това, че момичетата умират за него, но никой не можеше да понесе Бренда да е сред завоеванията му. Толкова завиждаха, че въобще не се сещаха, че имат шанс с останалите момичета, които бяха свободни.
Дани тайничко мразеше Джъс, заради историята с Глория, макар да твърдеше, че е забравена и определено сега го мразеше повече, заради Бренда. Той само я видя и тя беше негова!
Глория в никакъв случай не можеше да понесе това страшно поражение. Никак не й се нравеше Бренда да ходи с бившето й гадже и да има толкова успехи.
Как така някаква си шантава новобранка с мозък като компютър беше изместила главната мажоретка навсякъде? Глория беше фаворитката на гимназията и мразеше конкуренцията да е над нея. Дори приятелките й Соня и Лесли го знаеха и не й се пречкаха.
Но Бренда все пак беше много по-различна от тях и за това Глория се побъркваше при мисълта за нея. Бренда не се състезаваше с никоя от тях, тя просто беше себе си и преследваше собствените си цели, без да се сравнява с никого. За това успяваше в повечето неща, а това дразнеше Глория. Но най-вече тя я ненавиждаше, заради това, че беше спечелила Джъстин Оливър.
- Това е ужасно! Тази Бренда изобщо не заслужава момче като Джъс. Тя е просто една скучна зубрачка в дрехите на бунтарка и с лице на призрак. Какво толкова намира в нея Джъстин? - злорадстваше Глория на масата за обяд.
- Разбирам го доста добре- отвърна Дани- Джъстин харесва различни неща... и различни момичета, а Бренда е много по-различна от всички мацки тук.
Този коментар беше като удар под кръста за Глория.
- И ти ли харесваш тази загубенячка? - страхливо попита тя.
Дани я погледна с пренебрежение и се обърна към масата на Бренда и Джъстин.
- Да, харесвам я. Писна ми от мажоретки. Съжалявам, че ви го казвам момичета, ама Бренда Джордън е нещо уникално, определено завиждам на Джъс. - най-спокойно каза Дани.
Глория, Соня и Лесли гледаха озадачено с отровните си погледи. Не вярваха, че чуват тези думи.
- Прав си човече, Джъстин има голям късмет. Тази мацка е супер! -подкрепи го Ерик.
-Какво? ! - извика Соня.
- Какво? Проблем ли има, че ми харесва? Ти скъса с мен миналата година - отвърна Ерик и Соня млъкна леко засрамена. Наистина нямаше право да се меси на Ерик.
- И аз съм съгласен с вас пичове. Момичето е страхотно, но както винаги е за Джъстин. -добави Джейк отчаяно и отпи от содата си.
Това направо преля чашата за мажоретките.
Лесли просто се изправи и си тръгна. Соня я последва. Само Глория остана на масата и продължи да пръска отвора с очи към момчетата.
- Какво зяпаш? - попита Джейк.
- Нужно ли беше да го казваш? - попита тя с престорено съчувствие към Лесли.
- Ей, тя си избра да скъса с мен... чрез съобщение! Така че нямаш право да ме съдиш, мога да заглеждам която си искам. Дори и да си има гадже. - отвърна Джейк.
Глория нямаше какво да каже, само въртеше злобно очи.
- Е, аз ще се изнасям днес по-рано, с баща ми ще ремонтираме стаята на сестра ми. - каза Ерик и стана от масата.
- И аз изчезвам, не ми се ходи на математика. Онази вещица ще изпитва. - Джейк се изправи и последва Ерик.
-Чао приятели! - и момчетата си тръгнаха.
Дани и Глория останаха на масата, гледайки лошо към Джъстин и Бренда.
- Погредни ги само! Толкова са щастливи....
- Помниш ли какви бяхме ние с теб, преди да скъсаме? - попита Дани.
-Това е вече минало. -студено отговори мажоретката.
- Да... минало... -отчаяно повтори Дани, без да отделя очи от Бренда.
Тогава изведнъж в главата на Глория нещо просветна и тя се усмихна.
- Хей, Дани, нека те питам нещо. Завиждаш ли на Джъстин? - предизвикателно попита тя и отровно зелените й очи пробляснаха.
Дани е обърна с многозначен поглед.
- Разбира се че му завиждам. Той има всичко, което аз искам, репутация, класа и мадами.
- А иска ли ти се да можеш да му отнемеш нещо, както той ти отне всичко миналата година? - провокира го Глория.
Дани се замисли.
-Какво имаш предвид?
Глория посочи Бренда с поглед.
- Харесваш я, нали? Както някога харесваше мен. Е, аз пък все още харесвам Джъстин и смятам, че Бренда не е за него. Какво ще кажеш да направим така, че да се разделят? - директно попита Глория, гледайки злорадо към съседната маса.
- Какво? -попита Дани.
-Ще се постараем така, че ти да получиш Бренда и да натриеш носа на Джъс, а аз ще се появя да го утеша и ще си го върна. Как мислиш? Всеки ще получи каквото иска и ще бъде с точния човек в крайна сметка? -отровно зеленият цвят в очите й беше по-ярък отвсякога.
Предложението определено изкуши Дани. Беше предизвикателно, примамливо. Той желаеше да си отмъсти на Джъстин от край време, а сега самата Глория му предлагаше тази възможност. Възможност да си го върне на Джъстин и да спечели Бренда само за себе си.
Дани погледна съучастнически бившата си приятелка и се усмихна дяволито.
-Добре, навит съм! Нека ги разделим. Оливър ще разбере какво е да ти отнемат момичето, а Бренда ще разбере кой е по-добър.
Глория се усмихна по-широко в знак на одобрение и змийският й поглед засия в отровен блясък.
- Ще ги разделим!
----------------------------------------------------------
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 0ed9e95ef4 |
|
1. Моля, ако ви харесват историите ми, пишете коментарчета!
|
| преди: 11 години, 1 месец hash: e3b5330bcb |
|
3. Първо се зачетох в седма част, след което се върнах и прочетох всичко отначало. Рядко попадам тук на нещо толкова добро. Изказът ти е хубав, историята е вълнуваща, макар, че отдавна съм минала тийнейджърската възраст, написаното е грамотно и ясно. Изобщо нямам забележки, е, стихчето беше оп-обикновено, но акцентът там е друг :) Много, много ми харесва, чакам с нетърпение следващата част. Само не ми казвай, че има още 273 части :)
Птичето
П. С. А, и още нещо - На 2-3 пъти прочетох реч от Джъстин и след това отново нов ред с тире пак от него. малко е объркващо, защото новият ред обикновено е за изказване от другия. Като е продължение на неговото изказване го отдели с тире като продължиш на същия ред, а не на нов, за да не става объркване. Уххх, толкова несвързано се изразих, че едва ли ме разбра... то аз не се саморазбрах...
|
| преди: 11 години, 1 месец hash: 0ed9e95ef4 |
|
4. Разбрах те, споко. Усетих се, като си четох историята, станало е неволно. Много се радвам, че ти харесва, и историята и стихчетата в нея са мои. Скоро ще постна следващите части, спокойно не са много! :)
Авторката
|
|
