Жажда за смърт 3 - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (80880)
 Избор на редактора (68)
 Любов и изневяра (18208)
 Секс и интимност (9687)
 Тинейджърски (18392)
 Семейство (3821)
 Здраве (6656)
 Спорт и красота (3525)
 На работното място (1516)
 Образование (4483)
 В чужбина (999)
 Наркотици и алкохол (820)
 Измислени истории (695)
 Проза, литература (1287)
 Други (10717)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Измислени истории

Жажда за смърт 3
преди: 5 години, 3 месеца, прочетена 1135 пъти
The days roll by like a cold wind
And I am dead inside
Heartache so deep it's an ocean...

”Изгубена, изгубена, изгубена... ”
Гласът в съзнанието й я подлудяваше. Побъркваше я, нашепвайки жестоката реалност, от която Дени се боеше най-много.
Направи плаха крачка. После втора, трета... Отпуснатите до тялото й ръце потреперваха леко. Пръстите – силно свити, бяха толкова ледени, че тя не ги усщаше. Лицето й бе пребледняло, устните - посинели от студ. От красивите й очи, които бяха вяло вперени в сумрака, извираше болка, страх, отчаяние...
Наистина ли беше изгубена?
Огледа се. Силният вятър за пореден път вледени крехкото й тяло, развя златно-русата й коса, заигра се с бялата като сняг рокличка. Момичето се отпусна уморено на земята, притискайки колената си към себе си. И след миг, сякаш всичко у нея рухна. Чувстваше се толкова сама...
Сама...

Is there any hope for me?
Can anybody hear my elegy?
Hear me crying, here I'm dying to be free...

Задушаваше се. Очите й прорязваха огромното празно пространство, което сякаш нямаше начало нито край. Бе като слепец, жадуващ за слънчев лъч. Да, Даяна имаше нужда от тази светлина. Та тя бе родена с нея, това бе частичка от душата й... А сега... сега умираше бавно, силите я напускаха. Като пленник в клетка, изсмукваща всяко топло чувство, заличаваща всяка усмивка, причиняваща сълзи...
Имаше ли надежда?

It feels, it feels like I
Went out to battle and lost
They say "be strong" but I cannot...

През съзнанието й минаха картини, спомени... Прииска й се да върне времето назад. Не можеше. Беше толкова безсилна... Несъзнателно, сълзите намокриха лицето й.
- Моля ви... – прошепна, тялото й се разтресе, клепачите й се затвориха, ръцете затегнаха хватката си около крачетата й.

Somebody take me away...

- Някой... – отрони, поемайки си на пресекулки глътки въздух. Знаеше, знаеше, че трябва да бъде силна. Но как?

Somebody take me away...

Не издържаше повече. Не можеше да спре сълзите. Къде беше нещото, за което да се хване? Причината, за да живее? Къде бяха всички, на които държеше? Които обичаше... Нима бе изоставена...?

Cuz I can't take this pain...

Болката, разкъсваща сърцето й прехвърли границите. Дени извика силно, гласът й проряза тишината, отекна наоколо, превърна се в ехо, замря като далечен шепот...
I reached a cliff and fell off
Safety never had a shot
This river deep and endless
Carries me away from here
I I I know I could just disappear...

Само ако можеше да изчезне...
Само ако можеше....


Поредният вик на Дени огласи тъмното помещение. Момичето се въртеше в леглото си, по бузите й се спускаха сълзи.
- Денс... – продума уморено Лили, заставайки на колене до леглото на сестра си. – Събуди се... – хвана ръката й и започна да я гали леко. – Това е просто сън.
След една-две минути, Даяна най-после успя да отвори очите си и рязко се изправи в седнало положение. Трябваше й малко време преди да осъзнае какво се случва и да прегърне другото момиче. Скри глава в рамото й и захлипа тихо.
- Недей. – промълви тъжно Лили.
- Защо сме толкова сами... – продължаваше да плаче. – Никой ли няма да ни открие?
- Не знам... – въздъхна сестра й.

Грубо блъскане по дървената врата ги накара да се отделят една от друга. Очите им се срещнаха за секунда, в погледите им пробляснаха пламъчета. Знаеха какво трябваше да направят...
____________

- НЕ? ! ИМАТЕ НАГЛОСТТА ДА МИ ОТКАЗВАТЕ? ! – кресна командир Винисънт, суховатото му лице се покри с руменина от ярост, а лявото му око получи нервни тикове. – Нo... Знаете ли, малки лигли такива? ! Вие нямате ПРАВОТО да вършите каквото ви скимне и да взимате каквито и да било решения! Нашият скъп крал е болен и вие... – той се наведе към Лили сграбчвайки я грубо за ръката. – СТЕ ДЛЪЖНИ да съберете всичката енергия, необходима за лечението му! ЯСЕН ЛИ СЪМ? ! – като каза това, той блъсна момичето и то падна на каменния под.
- Никога повече... – промълви Лили, разтривайки натъртената си китка.
- Taка ли? – попита заядливо мъжът, на устните му се изписа дяволита усмивка. – Тогава знаете какви ще са последствията. Стража! – кресна той и скоро сестрите бяха обградени от всички страни.
- Н-не се приближавайте! – извика Дени, гласът й потрепери.
- Или какво? – усмихна се мазно командирът, докато прокарваше пръсти по оредялата си, вече посивяла, коса.
Момичетата условиха здраво ръцете си, за миг кристалите на вратлетата им заблестяха силно.
- Или... или ще съжалявате за това!
Залата се огласи от смеха на Винисънт, но останалите му подчинени не успяха да скрият тревогата, появила се по лицата им.
- О, я стига! – кресна висшестоящият изнервено. Ръката му се стрелна към момичетата, посочвайки ги.
- Заведете тези малки досадници в подземията, докато им дойде акъла! – заповяда той. – Така ще разберат по-добре с кого си имат работа!
Лили и Дени тревожно пристъпиха назад, когато мъжете започнаха да ги приближават. Двете вдигнаха дланите си във въздуха. Силно енергийно поле се оформи около тях и, когато то се разшири, обхващайки цялата стая, по земята изпопадаха безжизнените тела на войниците и техният командир.
- Убихме ги... – продума Лили, без да може да откъсне ужасения си поглед от мъртвите.
- Хайде. – прошепна Даяна, хващайки ръката й.
Без да губят и секунда повече, сестрите излязоха през широко отворените порти на залата и хукнаха по празния коридор. За месеците, които бяха прекарали тук, знаеха как да се измъкнат незабелязани от замъка. Разписанието на странната прислуга, смяната на пазачите... Само трябваше да се доберат до главните порти.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 5 години, 3 месеца
hash: 402d472d3d
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

2.   Толкова е готическо! Попринцип не си падам по рицари, замъци и принцеси, но наистина много интригуващо описваш нещата. Сякаш има нещо неизвестно, някой ще каже, че не е адекватно разказано, но не мисля, че е така.
Всяка история си има предистория и наблдателният читател може да хване всичко.

Добре се справяш! :)

Момиче на 17

 
  ...
преди: 5 години, 3 месеца
hash: 402d472d3d
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

3.   А и между другото стихчетата на английски много ми харесват!

 
  ...
преди: 5 години, 3 месеца
hash: ef8a0aa30c
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

4.   Много съм щастлива, че тази история ти харесва!! Веднага щом се освободя, ще пиша по нея (: Имам толкова много идеи, а същевременно толкова малко време...
Авторката

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker