Споделена история от Измислени истории |
Дани/Клеър 1 част
преди: 11 години, 1 месец, прочетена 4480 пъти
Първа част
Вечерта се развиваше като цяло добре за всички. Бренда чувстваше облекчение, че отново е с Джъстин, той се радваше на втория си шанс и нямаше намерение да го пропилява. Джейк и Ерик много харесаха близнаците Мейсън, защото имаха потенциал за номера от сорта на гърмящи бонбони в чантата на някой или целене на учители с хартиени топчета.
Колкото до Дани, той много хареса Клеър.
Двамата танцуваха и се опознаваха. Намираше я за доста красива и сладка.
- Значи тези двамата са ви приятели, така ли? -той посочи с поглед Винс и Роджър, които показваха на Ерик как да си вкара монета в носа.
Клеър се засмя леко неудобно.
- Да.. Познавам ги от цяла вечност. Преди ме тормозеха, но Бренда ме защити. За това сме най-добри приятелки от малки. Всъщност не сме толкова различни, колкото изглеждаме. И двете обичаме поезия и музика, тя ме научи да свиря на пиано и преди заедно пишехме стихове.
Тя погледна към Бренда и Джъстин.
- Много си подхождат.
- Така е. И са влюбени наистина.
- личи си! - каза Клеър. Винаги съм си мечтала за това. Иронията е, че аз вярвам в любовта от пръв поглед или в баналните истории за втория шанс и вечните чувства. Бренда винаги е отричала това и не вярваше, че ще й се случи, а ето на.... докато аз....
Клеър сведе тъжно очи.
-Какво ти?
- Аз все още не съм го намерила.... а от двете ни съм по-романтина и старомодна в някои отношения.
Мислех си, че е някъде под носа ми, но единствените момчета, с които съм близка, са онези двамата смешници. Все още не съм намерила късмета си.
Дани се засмя.
- Не си единствена. И по-добре да си сама и да го откриеш по-късно, отколкото да ти разбият сърцето. Макар че не си застрахована де.
- Никой не е. -съгласи се Клеър- Да ти призная честно малко завиждам на Бренда. Личи си, че Джъс я харесва и прави всичко за нея. Ако за мен момче направи нещо такова, ще бъда безкрайно щастлива.
- Кой знае, може принцът вече да се е появил. - намигна Дани.
Всъщност той не разбираше какво прави. не вярваше, че говори въобще на тази тема и то с момиче, с което току що се беше запознал. Клеър беше чак от Ню Йорк и можеше след седмица повече никога да не се видят. Какви ги вършеха?
- Тези близнаци са големи лудетини! -рязко смени темата той.
- Да. В пъри клас разляха мастило върху любимата ми рокля и Бренда поступа Винс, а Роджър се оказа в плувния басейн. Забавни спомени! Но сега сме много добри приятели.
Дани дори не чуваше какво казва Клеър, беше зает да гледа красивите й кафеви очи. За това само кимаше и се правеше, че слуша.
- Бренда винаги е била по-мъжкарана от мен и като цяло е по-интересна за момчетата, защото видимо е бунтар. И двете сме айтсайдерки, но тя аз съм по-свита и понякога притеснителна, а на нея сякаш нищо не й пречи.
Раздаваше правосъдие като малка, но само когато някой си го заслужи, иначе просто игнорира хората, които не харесва. За това пък се сдуха с момчетата, а аз покрай нея също се сприятелих с близнаците и честно казано са ми много скъпи. Но Бренда винаги ме е защитавала и подкрепяла, а и освен това е момиче.
Но честно казано не мога без нито един от тях тримата.
- Да и аз съм така с Джъстин, също и Джейк и Ерик. Даже те май са същите като онези двамата. - засмя се Дани.
Клеър кимна в знак на съгласие и разбиране.
-И все пак Бренда си остава моята най-добра приятелка. Знаем се от цяла вечност и тя много ми липсваше, като се преместиха тук. Радвам се, че поне за седмица ще си бъдем като преди.
- Разбирам те.
-А ти от кога познаваш Джъстин?
- О, ами... от две години , когато дойде в училище. Но и аз имам чувството, че го познавам от цяла вечност.
През това време, докато Клеър и дани се опознаваха Бренда и Джъстин се смееха на Роджър, който разправяше смешна случка как с брат му са раздразнили съседското куче и са бягали чак до летището.
- Направо щяхме да направим рекорд по бягане! -разпалено обясняваше Роджър.
- Но аз бягах по-бързо от теб. - подразни го Винс.
- Не е вярно!
Ерик се засмя.
- Е и аз съм по-добър футболист от Джейк, но той не се сърди.
Джейк за малко да се задави с напитката си.
- По-добър си друг път! За това като бяхме на 10 ти вкарвах все голове, не можеш да спасиш и една топка. Аз съм и по-добър вратар и по-добър в ритането. - нареждаше той с надсмешлив тон, ясно беше че се заяждат на майтап.
- Млъквай! Тогава бях болен от грип и пак тренирах.
- Да, да, опрадания...
-Ей момчета, не забравяйте кой е капитанът! -самодоволно изтъкна Джъстин с престорен нарцисизъм.
Бренда се засмя иронично. момчетата наистина бяха забавни.
Тя отвреме навреме хвърляше по едно око към Клеър и Дани. Май нещо се зараждаше.
- И ти ли си футболист? -попита Клеър.
- Да, даже бях капитан, но Джъс ме измести. Той го заслужава, наистина е добър. А ти какви интереси имаш? - побърза да смени отново темата Дани.
- Ами казах ти, че обичам също да свиря и да пиша. Училището върви добре. Като малка обичах да цанцувам и ходех на уроци, но майка ми смяташе, че трябва да спра. Не ги одобряваше и мислеше, че ме разсейват от ученето.
- Това е кофти! -Дани направи кисела физиономия. - но пък наистина си добра танцьорка.
- Благодаря! Но сега го правя само за удоволствие, иначе и аз съм мечтала да стана велика.
Дани усети, че темата дразни спомените на Клеър и заговори за друго.
- А други хобита имаш ли?
- Ами да. В свободното си време чета рицарски романи и гледам романтични филми. Не си падам по ужаси като Бренда.
Дани тайничко също обичаше романтиката, но не беше споделял на никого, защото го смяташе за странно. Когато чу, че Клеър е романтична, едва не онемя.
- Моля! Сериозно? И имаш ли си нещо любимо?
- Е, обичам и комедии също. За това съм фенка на Дон Кихот по Сервантес. Чудесна пародия е!
- Доста е забавен, може би и на мен ми е любимата книга. Да ти призная честно аз също харесвам такава тематика.
-Страхотно!
- А любим филм имаш ли?
- "Ромео и Жулиета"... - каза Клеър с лек срам. - знам, че е изтъркано, но Шекспир за мен е гений, а тази трагедия винаги ме е разчувствала. Пък и Лео е сладък в тази версия.
Дани погледна многозначно.
- Не го намирам за изтръкано, напротив! Само че не си падам по трагедии. За това и в десети клас ме скъсаха върху "Ромео и Жулиета". - засмя се Дани.
- Забавен си! - усмихна се Клеър. - Другият ми любим филм е "Титаник", толкова евъздействащ! А и както казах, винаги съм си падала по Леонардо ди Каприо.
- Че кой не е! Ако бях момиче и аз щях да въздишам по него. - пошегува се Дани и двамата се засмяха.
- Историите им свършват тъжно, но са много силни. Колко сълзи съм изревала заради тях....
- Е, това са само филми.
- да, но отразяват истинския живот. Преди като ги гледахме с Бренда, страшно я отегчавах. Но търпеше, заради мен.
- Май сте наистина много добри приятелки- засмя се Дани, защото той самият не би тъърпял такова мъчение, ако не харесваше жанра на филмите.
- О, да, така си е! Но ми го връщаше, като се скъсваше да ме подиграва как съм плакала, когато Лео потъна...
Наистина им беше приятно да си говорят, даже не усетиха, че музиката спря, може би дядо Франк се измори да свири, но те продължиха да си танцуват и да си приказват.
За да не изглежда смешно, Бренда реши да пусне уредбата.
Дани и Клеър усещаха нещо странно, докато танцуваха. Опознаваха се бързо, чак ненормално за тях! Току що си бяха разменили имената, а сега се държаха все едно са съученици. Говореха си сякаш са приятели от цяла вечност. Много необичайно и за двамата. Май и за Клеър и за Бренда беше характрно бързото сдухване с някого и лесното опознаване.
Имаше силно привличане между нея и Дани, може би нещо общо с мечатата на Клеър за любовта от пръв поглед.
Какво все пак щеше да се случи? Защото беше ясно, че симпатията е взаимна. До къде ли щеше да доведе това....
|
