Споделена история от Измислени истории |
Ловец на енергия 4 част
преди: 11 години, 28 дни, прочетена 4612 пъти
Четвърта част
Дилън се прибра вкъщи, все още учуден от случката в съблекалнята. остави чантата си и седна на дивана, където Силвъртейл се беше паркирал и спеше дълбоко. Дилън извади от джоба си монетата и се вгледа в нея. От едната й страна имаше женски лик. Беше изобразена релефно жена с дълга коса и корона на главата. Изглежда беше някаква кралица. Дилън обърна монетата и видя герб на непозната за него страна, а под него имаше надпис също на непознат език. Гербът представляваше ромб, обкичен с рози и в средата му релефно бяха оформени полумесец и слънце. Беше като герб на някаква приказна страна. Дилън доближи монетата и опита да разчете надписа, но не можа. Буквите напомняха някаква странна смецица между китайски йероглифи и старонорвежки ръкопис. Странно, досега не беше виждал нещо подобно. Дилън отново обърна монетата и пак се вгледа в жената. Лицето беше направено като истинско, той започна да се взира дотолкова, че имаше чувството, че лицето на монетата започва да се движи. Хънтър присви очи и докато се взираше в монетата, усети някакво напрежение, сякаш за миг тялото му потръпна. Тогава изведнъж Силвъртейл се събуди и започна да скимти, а това изкара Дилън от мислите му.
- Какво? Какво има момче?
Кучето изглеждаше странно разтревожено. То се гушна в Дилън, все още скимтейки. Изглеждаше така сякаш нещо страшно е щяло да се случи с Дилън и верният му приятел се беше притеснил.
- Силвър? Какво има? - Дилън прибра монетата в джоба си и прегърна кучето си. Силвър се отпусна в него и спря да скимти. Тогава Дилън усети, че навън е заваляло.
- А, това ли било? Страх те е от дъжда! -засмя се Дилън.
Силивъртейл наистина се боеше от дъжда, или по-скоро от светкавиците и гръмотевиците, нещо необичайно за хъски.
- Трябва да преодолееш страха си Силвър, това е просто дъжд! Не можем без него-изрече Дилън и тогава усети, че навън вали порой и гърми, а когато се прибираше към къщи , не беше забелязал дори и облак на небето.
"Странно.... как така е заваляло, без да се усетя? Сигурно съм изморен от мача"- помисли си той.
- Не бой се Силвър, тук рядко вали и за това се стряскаш, но дъждът е полезен. Не се плаши от гръмотевиците, просто облаците се срещат!
Все пак Флорида си беше Флорида, а Силвър не беше свикнал на такива резки промени във времето и странно се плашеше.
Дилън въздъхна.
- Хайде момче, време е за ядене!
Силвър веднага се ободри и скочи от дивана. Дилън стана и извади кутията с кучешка храна. Изсипа малко в купичката на Силвър, кучето започна да хрупа с удоволствие и съвсем забрави за дъжда.
Дилън погледна през прозореца и видя, че наистина вали невероятен дъжд. Още му изглеждаше странно, но не колкото случката с мъжа. Сякаш двете имаха нещо общо.... но как така?
В крайна сметка Дилън реши да не го мисли повече, за това се качи в стаята си и се зае с домашните си за утрешния ден.
И все пак трудно се съсредоточаваше, като се сещаше за мъжа и монетата, която още стоеше в джоба му.
Дъждът утихна, докато Дилън свърши с домашните си. Вечерта когато си легна, пак извади монетата и започна да я разглежда. Личеше си, че е стара, но среброто беше доста запазено, а жената, изобразена от едната страна, по-скоро беше.... момиче. Младо момиче и доста добре изваяно. Приличаше на кралица или принцеса.
Изведнъж една гръмотевица разцепи небето и Дилън се стресна. Силвъртейл дотърча при него и скочи на леглото. Дилън остави монетата на нощното си шкафче и прегърна кучето си.
- Всичко е наред момче! Всичко е наред....
След малко и двамата заспаха дълбоко, а дъждът утихна до сутринта.
------------------------------------------------------------------
На другия ден Дилън се събуди много раздразнен. Забеляза, че от снощния дъжд няма и помен и слънцето пак блестеше убийствено. Силвъртейл още спеше.
Дилън стана от леглото и директно се отправи в банята. Сутринта мина не по-различно от останалите. Преди да тръгне за училище обаче, трябваше да вземе телефона си, който стоеше на нощното шкафче, а там бе оставена и монетата. Дилън я погледна. Имаше чувството, че момичето също гледа към него. Незнайно защо почувства, че иска да я вземе със себе си, все едно тя му казваше "вземи ме! ". Колебаеше се, защото имаше чувството, че монетата причинява странни неща, а и я беше получил по странен начин. И все пак я взе и я прибра в джоба си.
на път за училище си спомняше случката и все още не разбираше думите на странния мъж. Надяваше се да го срещне пак и да разбере какво е имал предвид, макар че и малко се притесняваше, че нищо не разбира и не знаеше какво ще излезе.
Най-после стигна до сградата и влезе. На двора нямаше никого, а вътре, по коридорите само съученици и учители, но не и мъжът от предния ден.
Дилън влезе в кабинета по английски и седна до Дейв, който обясняваше тъкмо на Браян кака се пише есе.
- Как е, човече!
- добре... как ви се стори снощния дъжд? - попита Дилън.
- дъжд? - повтори Дейв.
- Да, снощи имаше светкавици и гръмотевици, даже не можах да разходя Силвъртейл.
Браян и Дейв се спогледаха странно.
- Ловец, ти бъзикаш ли се? Снощи не е валяло изобщо. - каза Браян.
- Да Ловец, сигурно си сънувал и си мислиш, че е било истина.
- Да съм сънувал? Снощи наистина валя, не съм сънувал... не може да съм сънувал...
Точно тогава учителката влезе в стаята и всички млъкнаха. Урокът започна, но Дилън се питаше как така Дейв и Браян не са усетили дъжда.
Какво значеше това?
---------------------------------------------------
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 22 дни hash: e41c8d782e |
|
1. Добре е, но трябва по-бързо да се развива действието.
|
| преди: 11 години, 20 дни hash: b7a2557b60 |
|
2. Кога ще пускаш 5 част. Побързай, моля!
|
| преди: 10 години, 10 месеца hash: b7a2557b60 |
|
3. Защо ти изчезнаха историите!? Моля те, продължавай с ловеца и дани и клеър. Искам край! Моля!
|
| преди: 10 години, 10 месеца hash: 8122cbbcac |
|
4. Авторката : Не знам защо изчезнаха. Пусках още части, но не ги одобриха и изтриха няколко части. Питай администраторите, понеже на мен не ми отговарят.
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: b7a2557b60 |
|
5. Тогава пусни историите тук, като коментар! От номер 3.
|
...
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 55c077b16c |
|
6. Сега нямам много време за това, но като мога, ще ги напиша.
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: df9f695ea5 |
|
7. Страшно интересна поредица-Ловец на енергия имам предвид. Нали ще има и продължение?
Отлично писмено слово имаш, авторке!
Дерзай и пиши още!
|
|
