Да разбереш...
преди: 10 години, 10 месеца, прочетена 4430 пъти
- Докосвал ли си се до душата й, приятелю? Боли! И ще боли. Защо я измъчваш с тревогите си? Приятели сте - разберете се като такива. И не ме гледай така виновно. - брадатият мъж се усмихна - Знай, тя не го заслужава. Обича те!
В този момент мъжът, към който бяха отправени думите погледна странно и въпросително. Тази жена-мираж го обича? !? Него? Нали са просто приятели... После започнаха да изникват топли спомени оттук-оттам: докосвания ей така, случайно разменени пламъци в погледи, трепетите от това общуване... Едва сега си обясняваше и осъзнаваше някои нейни действия в повече. Както казваше тя - хиперболи на поведението. Да, всъщност цялата тя за него беше преголяма хипербола, преминаваща в химера. Но, даси признае - с хубави, незабравими изживявания. А сега се намесваше и съдбата, съдейки по думите на приятеля си, с нейните неподвластни на волята, решения.
През главата му се нижеха като перли на огърлица всички срещи. Всяка една перла красива и стойностна. Погледът му се оживи. Щастието се прокрадваше и душата ликуваше. Сега той виждаше другата в нея жена - желаещата топлината и лудостта му, разговорите и споровете им.
Осъзна как може да бъде представено едно "Обичам те! ".

И стана бързо, благодарейки на брадатия и запътвайки се към мястото за отговор. Приятелят му само поклати глава, лекичко усмихвайки се.