Споделена история от Измислени истории |
Петък 13 Втора част
преди: 11 години, 9 месеца, прочетена 5948 пъти
Втора част
Колата пристигна до летището. Амбър каза:
-Ето ни! Пристигнахме!
-Леле! Доста голям дъжд. -каза Алексис и разтвори лилавия си чадър
Грабна раницата си, задърпа куфара и се запъти към летището. Амбър взе белия си чадър на червени точки и я последва. Като влязоха, момичет се огледа за класа си. Едно момиче се запъти към нея. Беше Джени, най-добрата й приятелка.
-Здрасти, Алекс'! Класа ни се е събрал ето там. -тя ги посочи-Хайде идвай!
Джени беше с кафяви очи и светло кестенява коса. Беше облечена в синьо-зелен клин, лилава блуза и тъмносин анорак. Алексис каза:
-Довиждане, мамо! Ще ти се обадя по телефона, когато пристигнем в Париж.
-Добре миличка! Довиждане!
Момичето тръгна с най-добрата си приятелка към класа им. И двете нямаха търпение да стигнат в Париж.
-----------------------------------------
Самолета беше приготвен и всички за този полет се запътваха към него. Джени и Алексис се настаниха на седалки една до друга. Алекс' седна до прозореца. Дъжда беше спрял и гледката беше летището и множеството хора, които тичаха към самолета.
-Нямам търпение, да пристигнем в Париж! -каза Джени с усмивка
-Аз също...
Алексис пусна музика на телефона си. Самолетът излетя и тя се загледа в облаците. Летището и хората вече не се виждаха. Тук там имаше и друг самолет, който летеше...
-------------------------------------
Самолета се приземи и всички пътници слязоха от него. Госпожата на Алексис и класа й се запътиха към летището на Париж, за да си вземат багажа. Щом си го намериха се качиха на автобус, който щеше да ги отведе до хотела, в който щяха да отседнат.
По пътя тинейджърката си мислеше, какво ли би правила тук. Като пристигнаха в хотела всички се настаниха в стаи на третия етаж. Джени, Алексис и Сюзън бяха заедно в една стая.
Беше станало вечер и всички си легнаха. Госпожата провери дали всички деца са заспали. Момичетата обаче се правеха, че спят. Щом учителката си тръгна, Сюзън включи нощната лампа и каза:
-Хайде да си разказваме страшни истории.
-Аз съм първа! -извика Джени-Ще ви разкажа за "Парижките катакомби".
-Разказвай! -каза Сю'- Звучи ми страшно и интригуващо.
-Добре! И така... Преди много, много години, когато Париж не е бил, като сега. С хубави магазини, ресторантчета и хотели. А само струшени сгради, изгорени поляни и много, много килийници. Но една от тях била направена под земята.
-Катакомбите?
-Не ме прекъсвай Сю'! И така... Там имало затворени много хора. В килии с решетки. Там не им давали нито вода, нито храна. Зазидвали ги и ги оставяли да умрат. Но душите им не можели да излязат от затвора и да си отидат в отвъдното. За това те бродят там и когато някои туристи отидат там... Повече не се връщат...
-Ами... Това не беше много страшно.
-Все едно! Поне легендата е истинска. И това е вярно.
-Стига момичета трябва вече да спим. Стана полунощ. -каза Алексис и си легна-Лека нощ!
-Лека нощ!
-Лека нощ!
Момичетата загасиха лампата и заспаха. Но нямаха представа какво щеше да стане утре...
--------------------------------------
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 612860e8ae |
|
1. Много ми харесват всичките ти истории. Пишеш страхотно! Нямам търпение да видя какво ще стане. Дано пуснеш трета част по скоро. Поздрави... :)
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 9ab8d63624 |
|
2. Ако беше написано по-грамотно и свързано, щеше да е малко по-добре. Но както в първата, така и във втората част не се развива никакво действие..?
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 3ad96ff045 |
|
3. Твое мнение номер 2. Няма да споря. :))))
Авторката
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 89cd38a7d1 |
|
4. Повторенията ти малко дразнят, но иначе няма проблем. Продължавам да чета, защото се заинтригувах.
|
|
