Споделена история от Измислени истории |
Петък 13 Трета част
преди: 10 години, 9 месеца, прочетена 4489 пъти
Трета част
Алексис се събуди. Часът беше 8:45. Джени и Сюзън бяха станали. Момичето разтърка сърдито очите си и се зави през глава. Беше много уморена от вчеращния полет. Вчера обаче не се случи нищо страшно или лошо, както всеки път, а беше петък 13...
Джени отиде при нея и извика:
-Хайде, ставай! Закуската ще свърши!
-Не съм гладна... -каза Алекс' безразлично- Отивайте без мен...
-Е, стига де... Наистина разбирам, че си уморена. Аз също съм, но трябва да се нахраним пък и така ще се разсъниш. Хайде, моля те, ела! -Прителката й отиде до прозореца и отметна пердетата
-Джени! ... Престани... Остави ме най-после!
-Извинявай, но аз искам да станеш и да дойдеш с нас.
-Добре... -Алексис стана и се преоблече. Сложи си сивия анцунг, маратонките и потърси златните си обици с циркончета, които снощи свали. Върза косата си на конска опашка и слезе долу.
------------------------------------------
Като се нахраниха се прибраха в стаята. Госпожата щеше да ги разведе из Париж. Алекс' звънна на майка си, за да я чуе.
-Ало, мамо... Щях да ти звънна вчера като пристигнахме, но беше много късно и бях уморена.
-Все едно. Е, как е в Париж?
-Страхотно! Сега закусвахме и госпожата ще ни разведе из града.
-Чудесно! Не забравяй да ми се обаждаш и да ми разкажеш как е минала разходката.
-Добре.
-Хайде сега довиждане! Обади ми се отново!
-Добре. Чао мамо.
Алексис прибра телефона си в джоба на анцунга. Взе зеленото портмоне с джобните пари и прибра и него. Тя поразрови в куфара си за перлено синята камера и я взе.
----------------------------------------
Госпожата събра класа и тръгнаха из Париж. Първо отидоха в Лувара, а после се качиха на Айфеловата кула, посетиха няколко музея и решиха да се отбият и в едно от най-извесните забележителности, а именно и Катакомбите. Като влязоха вътре беше доста тъмно, но малко по малко се свикваше. Една ексурзоводка ги разведе, като им разказваше изторията на Катакомбите, но за жалост на френски и Алексис, Джени и Сюзън изобщо не разбираха за какво говори.
-Хей, представете си, ако легендата, която разказа Джени е истинска. Сигурно няма да излезем от тук, защото духовете на затворниците ще ни нападнат. -каза подигравателно Сю', а Джени я погледна презрително
-Стига момичета! Няма нищо страшно. Наистина... -каза Алексис
-Да... Но дори и да ни нападнат духовете ти пак няма да се страхуваш.
-Просто не се страхувам, защото знам, че няма от какво. Просто призраци, чудовища и други такива глупости за измислици. И в Катакомбите няма нищо страшно... Просто е един подземен затвор. Да, вярно е, че затворниците са изживяли доста мъки и след това са умряли, но това е било преди много години. Сега няма нищо страшно. Както виждате сега е станало забележителност и тук хиляди туристи са идвали и всички до един са излизали от тук живи и без да им се е случвало нищо. Така, че няма от какво да се плаша, пък и тази легенда изобщо не е истинска.
-Откъде пък знаеш, че не е истинска? ! -натърти Джени
-Ами просто, защото така... Не съществуват духове!
-Нямаш доказателства.
-Стига си упорствала! Призраците наистина не съществуват. Преживей го! -каза Сю'
-Какво да преживея? ! Аз не искам да има чудовища.
-Тогава защо се надяваш?
-Не се надявам! Престани да се заяждаш с мен.
-Джени, Сюзън! Престанете да се карате за дреболии!
И двете млъкнаха и продължиха разходката. Екскурзоводката все още ги развеждаше и им говореше на френски. На някои им ставаше скучно, а на някои пък им беше интерестно. На Алексис съвсем й беше скучно. Както се унасяше в мислите си, изведнъж чу някакъв глас зад гърба й, който каза:
-Вярвай в призраците, Алекс'... Вярвай...
Тя се стресна и за малко да не падне от ужас.
-Какво стана, Алексис? -каза Джени уплашено
-Аз... Май ми се причу нещо. Добре съм...
--------------------------------------
|
