Петък 13 Трета част - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (97961)
 Избор на редактора (167)
 Любов и изневяра (23061)
 Секс и интимност (11362)
 Тинейджърски (20301)
 Семейство (4912)
 Здраве (7898)
 Спорт и красота (4122)
 На работното място (2211)
 Образование (6036)
 В чужбина (1306)
 Наркотици и алкохол (938)
 Измислени истории (736)
 Проза, литература (1512)
 Други (13392)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Измислени истории

Петък 13 Трета част
преди: 7 години, 2 месеца, прочетена 2468 пъти
Трета част

Алексис се събуди. Часът беше 8:45. Джени и Сюзън бяха станали. Момичето разтърка сърдито очите си и се зави през глава. Беше много уморена от вчеращния полет. Вчера обаче не се случи нищо страшно или лошо, както всеки път, а беше петък 13...

Джени отиде при нея и извика:

-Хайде, ставай! Закуската ще свърши!

-Не съм гладна... -каза Алекс' безразлично- Отивайте без мен...

-Е, стига де... Наистина разбирам, че си уморена. Аз също съм, но трябва да се нахраним пък и така ще се разсъниш. Хайде, моля те, ела! -Прителката й отиде до прозореца и отметна пердетата

-Джени! ... Престани... Остави ме най-после!

-Извинявай, но аз искам да станеш и да дойдеш с нас.  

-Добре... -Алексис стана и се преоблече. Сложи си сивия анцунг, маратонките и потърси златните си обици с циркончета, които снощи свали. Върза косата си на конска опашка и слезе долу.

------------------------------------------

Като се нахраниха се прибраха в стаята. Госпожата щеше да ги разведе из Париж. Алекс' звънна на майка си, за да я чуе.

-Ало, мамо... Щях да ти звънна вчера като пристигнахме, но беше много късно и бях уморена.  

-Все едно. Е, как е в Париж?

-Страхотно! Сега закусвахме и госпожата ще ни разведе из града.  

-Чудесно! Не забравяй да ми се обаждаш и да ми разкажеш как е минала разходката.

-Добре.

-Хайде сега довиждане! Обади ми се отново!

-Добре. Чао мамо.

Алексис прибра телефона си в джоба на анцунга. Взе зеленото портмоне с джобните пари и прибра и него. Тя поразрови в куфара си за перлено синята камера и я взе.  

----------------------------------------

Госпожата събра класа и тръгнаха из Париж. Първо отидоха в Лувара, а после се качиха на Айфеловата кула, посетиха няколко музея и решиха да се отбият и в едно от най-извесните забележителности, а именно и Катакомбите. Като влязоха вътре беше доста тъмно, но малко по малко се свикваше. Една ексурзоводка ги разведе, като им разказваше изторията на Катакомбите, но за жалост на френски и Алексис, Джени и Сюзън изобщо не разбираха за какво говори.

-Хей, представете си, ако легендата, която разказа Джени е истинска. Сигурно няма да излезем от тук, защото духовете на затворниците ще ни нападнат. -каза подигравателно Сю', а Джени я погледна презрително

-Стига момичета! Няма нищо страшно. Наистина... -каза Алексис

-Да... Но дори и да ни нападнат духовете ти пак няма да се страхуваш.

-Просто не се страхувам, защото знам, че няма от какво. Просто призраци, чудовища и други такива глупости за измислици. И в Катакомбите няма нищо страшно... Просто е един подземен затвор. Да, вярно е, че затворниците са изживяли доста мъки и след това са умряли, но това е било преди много години. Сега няма нищо страшно. Както виждате сега е станало забележителност и тук хиляди туристи са идвали и всички до един са излизали от тук живи и без да им се е случвало нищо. Така, че няма от какво да се плаша, пък и тази легенда изобщо не е истинска.

-Откъде пък знаеш, че не е истинска? ! -натърти Джени

-Ами просто, защото така... Не съществуват духове!

-Нямаш доказателства.  

-Стига си упорствала! Призраците наистина не съществуват. Преживей го! -каза Сю'

-Какво да преживея? ! Аз не искам да има чудовища.

-Тогава защо се надяваш?

-Не се надявам! Престани да се заяждаш с мен.

-Джени, Сюзън! Престанете да се карате за дреболии!  

И двете млъкнаха и продължиха разходката. Екскурзоводката все още ги развеждаше и им говореше на френски. На някои им ставаше скучно, а на някои пък им беше интерестно. На Алексис съвсем й беше скучно. Както се унасяше в мислите си, изведнъж чу някакъв глас зад гърба й, който каза:

-Вярвай в призраците, Алекс'... Вярвай...

Тя се стресна и за малко да не падне от ужас.  

-Какво стана, Алексис? -каза Джени уплашено

-Аз... Май ми се причу нещо. Добре съм...

--------------------------------------

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 7 години, 2 месеца
hash: b03fada3f9
гласове:
1 2 3 4 5
  (2102442 гласа)

1.   Ето я трета част! :D

Авторката

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker