Пробуждан-втора част - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (97772)
 Избор на редактора (167)
 Любов и изневяра (23011)
 Секс и интимност (11340)
 Тинейджърски (20292)
 Семейство (4905)
 Здраве (7877)
 Спорт и красота (4116)
 На работното място (2205)
 Образование (6014)
 В чужбина (1305)
 Наркотици и алкохол (937)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1510)
 Други (13351)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Измислени истории

Пробуждан-втора част
преди: 6 години, 5 месеца, прочетена 2297 пъти
-Бързо сине нямаме никакво време! Взимай храна, дрехи и всичко най-необходимо и да тръгваме.
-Ала тате къде е Чарлз никъде не го откривам?
-Остави кучето, грабвай тази чанта и отивай към колата!
Семейният микробус излезе от гаража и с бясна скорост се запъти към бункера. Сирените огласяваха целия град и предвещаваха наближаващите бомбардировки. Когато стигнаха до убежището там вече имаше около 200 човека, всеки от които отчаяно се желаха да запази място за себе си и семейството си. Военните се опитваха да въдворят ред, но паниката беше неописуема. Колата спря, бащата извади телефона си и проведе кратък разговор. След малко от цялата тази блъсканица излезе едър мъж с униформа.
-Още веднъж ти благодаря, че ще го вземеш.
-За теб винаги Джери-каза войникът и поведе детето със себе си.
-Тате ти няма ли да дойдеш с нас?
-За мен няма място там-промълви мъжът и бавно започна да се отдалечава и след малко потъна в тълпата от хора.
Мейсън се събуди целият плувнал в пот. Осъзна, че се намира в една от стаите на сградата. Сънуваше един и същи сън вече цели 20 години след онзи ден. Не знаеше какво е станало с баща му. Мислеше си, че е мъртъв, но таеше искрица надежда, че може би е още някъде там. Спомни си, че когато след 40 дни, когато всичко отмина и хората излязоха от бомбоубежището на повърхността беше истински ад. Прах, пепел и овъглени тела покриваха цялата земя. Дълго време се скитаха из горящите руини на града с ограничено количество храна и вода. Отначало бяха около 1000 човека, но с времето намаляваха. Ставаха честа цел на атаки от враждебно настроени мародери и ловци на глави. Едва 400 хора стигнаха до изоставена болница и решиха да се заселят в нея. За по-малко от 6 години това място стана един от бързо развиващите се гадове в пост-апокалиптичния свят. Дойдоха много заселници, които в името на по-безопасен и спокоен живот се съгласяваха да работят, ремонтират и осигуряват защита на новият град. Като малък за Мейсън се грижеше човекът, който го спаси-офицер Гомез. Той стана шеф на охраната и се погрижи детето да получи доколкото се може добро обучение.
-Ало слез на земята и ме чуй какво ти говоря-викна му Андрю-Джошуа те вика при реактора.
-Какво иска сега този глупак?
-Каза, че е свързано с един от механиците. Вчера, когато е изпускал една от клапите пара е изгорила цялото му лице. Сега е в клиниката.
Мейсън тръгна към кабинета на Джошуа. По пътя видя, че вратата на комуникационната стая е леко отворена. Надзърна през цепнатината и видя целият персонал забързан и видимо притеснен.
-Бързо провери радара-извика един от техниците-чисто ли е?
-Сър няма никакви превозни средства нито самолети в радиус от 40 километра.
-Радиосигналът продължава ли?
-Да повтаря се автоматично на всеки 15 секунди.
-Сканирайте от къде се предава и изпратете разузнавателен дрон-заповяда началникът.
Точно в този момент очите му попаднаха точно върху момчето, което беше чуло всичко. То моментално се отдръпна от вратата и избяга. Остана с мисълта, че не са единствените живи хора в града. Когато стигна до кабинета на Джошуа той го покани да седне. Наля му чаша вкиснало вино и каза:
-Смятам, че си разбрал за вчерашната злополука при генератора. Механикът ни пострада тежко, затова ти ще го заместваш докато не оздравее.
-Благодаря Ви сър за оказаното доверие.
-Това е всичко, свободен си.
В същият този момент се чу, как нещо се разби в главната сграда. Всички излязоха, за да видят какво е станало. Оказа се, че това е безпилотният дрон, който беше изпратен половин час по-рано. Когато го свалиха се установи, че е бил свален от снайпер. Някой се опитва да ги саботира. Чуха се изстрели откъм портата. Щом войниците пристигнаха при входа завариха пазачите на наблюдателните кули застреляни. Стана ясно, че някой нанася координирани атаки на заселниците в болницата.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 6 години, 5 месеца
hash: fb3f14ac77
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   Тази история е много интересна-дотолкова, че да може да докаже, че ако постоянно воюваме, ще постигнем само Апокалипсиси.
Надявам се, че ще я продължиш. :)

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker