Наричайте ме Беки ! 2 част - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (97771)
 Избор на редактора (167)
 Любов и изневяра (23011)
 Секс и интимност (11339)
 Тинейджърски (20292)
 Семейство (4905)
 Здраве (7877)
 Спорт и красота (4116)
 На работното място (2205)
 Образование (6014)
 В чужбина (1305)
 Наркотици и алкохол (937)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1510)
 Други (13351)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Измислени истории

Наричайте ме Беки ! 2 част
преди: 6 години, 3 месеца, прочетена 2426 пъти
Втора част

Както ви споменах, обожавам животните и се грижа за моите сладури всеки ден. Всъщност ги имам благодарение на Джон, най-големият ми брат, който е и моят любимец, въпреки, че и той се опитва да се прави на авторитарен. Мисля, че го обичам най-много от тримата смешници, защото през повечето време работи и имам свобода от негова страна. Джон, Джак и Джим- нашите да не са били пияни, като са ги кръщавали?
Както и да е, ще ви разкажа моята история. Или по-точно.... тази на човека, който бях.
Не предполагах, че някога ще ми се случи това, което стана, но е факт.
ще ви разкажа историята на предишната Беки Джоунс, тази която доскоро бях и която още съм до голяма степен, но и с някои промени.
Тази Беки е само на 15, също мрази братята си и обича животните, но тя не е преживяла това, което аз ще ви разкажа.
Всичко започна прези година, на първия учебен ден. Със Сара имахме среща пред училището.
Средният ни брат, Джак, се беше наел да ме откара с лъскавия си кабриолет, понеже ми нямаше доверие да ме пусне пеша. Времето беше мрачно като пред дъжд.
По радиото звучаха скучни новини, които той не пропускаше, а колата се движеше със скоростта на катафалка.
Бях се отпуснала на седалката със слушалки в ушите, които за съжаление не заглушаваха глупостите по радиото. Слушах Green day, макар че времето не беше особено като през зелените дни и за да не зяпам скучния маршрут, който трябваше да минавам цяла учебна година, си бях сложила тъмните очила и с ръце в джобовете си играех с пиърсинга на езика. Едва се сдържах да не заспя. Чудех се какви номера да скроя тази година на учителите и на съучениците. Най-вече на Кайл Джей, който ми е заклет враг, откакто отмъстих за Сара. И точно тогава...
- Беки? Беки? -басовият тембър на брат ми ме изкара от мислите ми. Боже, беше по-мощен и от слушалките ми.
- Какво? - сънливо се надигнах и извадих слушалките от ушите си.
- Нали обещаваш, че тази година няма да е като предишната... както и като другите преди нея? - гледаше ме изпитателно и се опитваше да прозре погледа ми през тъмните очила.
- Разбира се, че ще е различна! Тази година мисля да разнообразя шампоана на Кайл с малко мексиканска кухня! - засмях се аз.
- Говоря сериозно! Това че Джони те глези, не значи че му е приятно всяка седмица да е при директора. И положението ни в града няма винаги да те измъква от кашите, в които се забъркваш.
- Повтаряш го от години и от години се измъквам съвсем сама. да не мислиш, че и да ме изключат от даскало, ми пука особено? И без това уча всичко от интернет и енциклопедиите от татко, учебниците и учителите не струват. - сънено отвърнах аз и наместих очилата си.
- Беки... и на тримата ни пука за теб! Не искаме да свършиш в някоя каравана насред нищото и без средно обарзование.
- А ако ти не искаш да катастрофираме след малко, настъпи газта, да не го направя аз! Сара ме чака! - изсъсках аз и сложих отново слушалките си.

Джак продължи и най-после стигна до Портите на Ада, т. е. гимназията ми.

- Да не правиш глупости още от първия ден! - смъмри ме брат ми.
- Разбира се, че ще правя! - отвърнах аз, закопчавайки коженото си яке. Взех чантата си и излязох от колата. Сара седеше на стълбите пред прага и разцъкваше новия си iPhone. Май пак играеше някаква игра, а вятърът си играеше с черната й коса.
- Пак ли си хабиш батерията? - попитах аз, приближавайки се.
- Както винаги, все пак за какво ми е иначе? - отвърна тя и се изправи.
- Май ще вали, изглежда мрачно.
- Както всеки ден на това забравено от Бога място.
- Хайде да влизаме, че много ми се учи.
- Много смешно!

Двете тръгнахме към вратата, но точно да прекрачим прага, усетих удар по гърба си от нещо, което се разтече по якето е панталоните ми.
- Какво по...

Обърнах се и видях три хилещи се тъпи физиономии.

Да, това бяха Кайл и дружките му.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 6 години, 3 месеца
hash: a4ffdb095c
гласове:
1 2 3 4 5
  (9 гласа)

1.   Доста интересно .... Ще има ли 3та част ?? :Дд

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker