Наричайте ме Беки ! 3 част
преди: 10 години, 7 месеца, прочетена 4263 пъти
Трета част

Кайл, Стив и Рик, тримата най-големи идиоти в цялото даскало и тримата заклети врагове за мен и Сара. Хилеха се тъпо, докато течността, която беше кока-кола, се стичаше по дрехите ми. Разбрах го, като забелязах кутията, търкаляща се на земята. Тъпаци! Как може да хъбят най-великото питие на света?
-Знам, че обичаш кола Джоунс. Харесва ли ти? - хилеше се тъпо Кайл.
- Тъпаци! - извиках аз и от яд метнах чантата си по тях. Свикнала съм да нося камъни в нея като защита срещу гадняри.
За съжаление обаче тримата идиоти се отместиха прекалено бързо и чантата попадна в краката на г-жа Марк, по математика. Това вече е лошо! Тя е една от най-лошите учителки в цялата гимназия.
- Г-це Джоунс! Още от първия ден ли започвате с нарушенията! - извика тя с пискливия си глас, а малките й очички се ококориха зад очилата. До някъде съжалявам, че не я оцелих в лицето. Хаха!
- Беки не е виновна! те започнаха първи! - Сара посочи тримата идиоти. - Кайл я замери с кутия от кока-кола.

Хиената изгледа всички ни изпитателно и каза:

- Джоунс, Джей! И двамата при директора! Другите влизайте в час!

О, супер! Още от първия ден при директора! Не че ми пука и да ме накажат, обаче не ми се слушат пак редовните лекции от учителите, а после и от братята ми! Направих знак на Сара да върви без мен и тръгнах.
Често казано не ми пука особено за Джак и Джим, но наистина на Джони едва ли му се занимава с моите простотии, а аз се издъних още от първия ден. И честно казано ме беше яд най-вече защото не можах да го върна както трябва на Кайл, освен може би, че и на него няма да му се размине наказанието. Но това не беше краят! АЗ винаги си отмъщавам!

Та, след няколко секунди тримата с тъпака и хиената крачехме към директорския кабинет и докато г-жа Марк мрънкаше, гледах злобно към Кайл, който ми се хилеше триумфиращо. Ще види той! Ще му го върна! Само това си мислех, докато не стигнахме до директорския кабинет.
Влязохме и заварихме директор Лоранс в обичайната позиция. Той беше дебел плешив чичко на средна възраст с голям диоптър, който винаги стоеше на стола зад бюрото, който не знам как го побираше, и гледаше строго. Имам чувството, че този човек не излиза от стаята! нима вече беше там!

Щом влязохме, той веднага въздъхна, понеже беше свикнал да ни вижда доста често.

- Г-це Джоунс! Тази година сте решили да започнете от рано? както и ви е г-н Джей? Какво са направили този път г-жо Марк? - попита дебелакът с негърския си тембър.
- Смущаваха реда, както винаги, г-н директор! Това не може да продължава така, тези двамата не се спират, а днес е първият учебен ден!
- Никой не е карал Кайл да хвърля напитки по мен! - да, не съм свикнала да търпя унижения и мрънкане. И честно казано мисля, че бях права. Той беше този, който започна още от първия ден, колкото и детски да звучи!

Г-н Лоранс се засмя. Той поне беше малко по-разбран от хиената.

- Ама това ли било? Заради една напитка?
- Тя пък ме замери с чантата си! - направи се на невинен Кайл, но за негово нещастие, добре го познават.
- За малко да уцелите мен, г-це Джоунс! Имате късмет, че братята ви са влиятелни личности, иначе да сте изхвърчали от тук отдавна! какво биха си помислили родителите ви, ако...

Грешка, хиено! Голяма ГРЕШКА! Когато чух кльощавата кранта да споменава нашите, кръвта ми кипна! Още преди да е довършила изречението си, грабнах един моливник от бюрото и го съборих демонстративно на земята. Мисля, че това беше достатъчно да разбере, че не е човекът, който ще споменава родителите ми.
- Не говорете за майка ми и баща ми! не е ваша работа! И ако толкова ви интересува, баща ми бисе гордял с мен, защото винаги е казвал да отстоявам себе си!

Хиената беше втрещена. Нима не очакваше това? Кайл не беше особено изненадан, дебелакът също.

- Слушайте какво, ако искате ме изгонете, ще си намеря друго училище, където да завърша! Може би там ще се преподава и по-добре и няма да те водят при директора, когато някакъв си малоумник хвърля напитки по теб и ти просто се защитаваш! - извиках аз, излязох от стаята и тръшнах вратата.

да, такава бях аз! Не е хубаво да ме ядосват! Още по-малко да споменават родителите ми!