Пожелай си нещо! Трета Част - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (97756)
 Избор на редактора (167)
 Любов и изневяра (23009)
 Секс и интимност (11338)
 Тинейджърски (20291)
 Семейство (4904)
 Здраве (7876)
 Спорт и красота (4115)
 На работното място (2202)
 Образование (6013)
 В чужбина (1305)
 Наркотици и алкохол (937)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1510)
 Други (13348)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Измислени истории

Пожелай си нещо! Трета Част
преди: 6 години, 1 месец, прочетена 2289 пъти
Джесика се събуди в много добро настроение. Тя скочи от леглото, преоблече се и слезе долу. За нейна изненада, баща й си беше вкъщи. Имаше черна коса, кафяви очи и доста висок. Той стоеше на масата и пиеше кафе. Щом я видя каза:

-Здравей Джесика! Как си?

-Тате! Най-сетне идваш!

-Разбрах, че по-рано сте излезли във ваканция. Днес нямам никакви задължения, така че си мислих да отидем някъде. Все пак не може да скучаеш.

-Добра идея, татко.

Беки се намеси в разговора и извика:

-Закуската! Яйца по английски с бекон. Хапвайте.

-Благодаря, Беатрис! -това беше името й, Беки беше малкото й име, баща й не беше свикнал да я нарича така, както Джесика

-Изглежда много вкусно! -промълви момичето и залапа

-Най-сетне почна да ядеш, вече се бях притеснила, че ще се разболееш... -каза загрижено прислужничката

-Стига де. -намръщи се тинейджърката

-Добре, де... Джордж... -обърна се тя към баща й-Няма ли да похвалиш дъщеря си? Скоро получи златен медал за някакво стихотворение...

-Разказ. -поправи я момичето

-Да де, а и оценките й са все отлични. Аз примерно
много се гордея.

-Джесика не обича да я хвалят... -промълви Джордж

-Най-сетне разбиране! -каза Джес

-Е, аз само... -оправдаваше се Беатрис-Ааа, имам работа...

-Така де, мислих си, да направим нещо през ваканцията. -продължи баша й

-Какво?

-Можем да напуснем Лос Анджелис за две седмици и да се върнем в Бостън. Ще видиш отново старата ни къща, приятелите си, изобщо всичко, което не си виждала от 5 години. Ще се върнем в родния ти град.

-Наистина ли?

-Да.

-О, тате ти си върхът. Кога тръгваме?

-Знаех, че няма да откажеш, от много време го планирах. Датата на тръгване е утре. Но ще станеш рано, защото полетът е от 10 часа. Купил съм вече билетите.

-Толкова се радвам! Благодаря ти, страшно много!

-Само, че купих три билета.

-О, и Беки ли ще идва?

-Не, скъпа, тя ще остане, за да се грижи за къщата ни и за кучето ти. Ейлин ще дойде с нас.

-Ейлийн!? Но, тате, как можа да го направиш? Тя ще съсипе всичко, както винаги. -отвърна мрачно момичето

-Джесика, не мога да я оставя тук. С Беки няма да се разбират, пък и тя също искаше да отиде някъде да се разнообрази. От толкова време се подготвя за това. Дори сега е горе и си приготвя багажа.

-Но тате...

-Няма но! Обещавам ти, че ще изкараме супер!

-Ами добре...

-Сега отивай да си приготвяш багажа, ще останем две седмици трябват ти поне два куфара. Хайде, мила не унивай, ще се видиш с всичките си роднини и приятели.

-Добре, но... ми дължиш една услуга, за това, че покани и този дявол...

-Каква е тя?

-Ще вземем и Пламък!

-Какво? Не, няма да взимаме кучето.

-Тате длъжник си ми. Щом аз ще търпя Ейлин, тогава ти ще търпиш Пламък!

-Добре... печелиш. Но знаеш, че в самолета ще пътува в багажника.

-Ще издържи... Както когато се преместихме в Лос Анджелис, тогава пак се возеше там-така беше, защото Пламък бе подарък от Рейчъл и тогава, макар, че Джордж, искаше да не взимат кучето, а да го оставят в приют, Джесика така упорстваше, че той най-сетне се съгласил.

-Да права си.

-Е, аз отивам да си оправям багажа. -каза Джесика и се качи по стълбите

------------------------------------

-Е, май съм готова с целия багаж. -каза уморено Джесика и се тръшна на леглото

Пламък радостно заподскача, май разбираше, че ще пътуват. Както споменах, стопанката му го беше възпитала много добре, пък и породата голдън ретрийвър, бяха доста умни.

-Ооо, Пламък, толкова се радвам, че пак отиваме в Бостън! Не мислих, че някога ще се случи, но ето че... -тя се омълча, но довърши-ще е за толкова кратко време... Бих дала всичко да се преместим отново там. Къде му беше умът на татко да се местим в Лос Анджелис. Дойдохме тук и веднага се запозна с Ейлийн. Макар, че всичките ни хубави спомени са от Бостън...

Пламък този път не я разбра, но се настани до нея и загледа тъжно.

-Знам... Сигурна съм, че и на теб ти липсва. Ще познаеш града веднага, ти имаш добра памет.

Изведнъж се почука на вратата.

-Да?

-Джесика... -това беше Ейлийн- радваш ли се за пътуването, което те очаква?

-Да, много...

Всъщност, Ейлин бе доста добра и мила, но явно Джесика не искаше да приеме, че тя може да замести майка й, и за това не я харесваше, дори и Пламък щом я видеше почваше да й ръмжи

-Нямам търпение и аз. Исках от много време да посетя Бостън. Аз никога не съм ходила там... По начина, който го описвате всички, сигурно е прекрасен град.

-Може би не, за теб няма да ти е толкова интересен като Лос Анджелис, но Бостън е моя роден град, там живях едно прекрасно детство, за това и го обичам, А, представяш ли си, все едно ти да напуснеш Лос Анджелис за пет години, така е и за мен. Много ми липсва! -в един момент Джесика разбра, че споделя чувствата си с неприятната за нея Ейлийн и замълча, а след малко добави-Ти защо дойде? Да ми натякваш, че ще идваш и ти, нали?

-Джеси, чуй ме... Аз не съм твоя майка, и никога не бих искала да я заместя... Но, се опитвам да ме приемеш. Пет години минаха откакто се познаваме и още не ме харесваш. Много пъти съм се опитвала да говоря с теб, но ти не искаш да ме чуеш. Знам, че по душа съм тинейджър. Ходя по дискотеки, молове и тн., но винаги съм искала да се разбираме с теб. Искам да се разхождаме двете, да си споделяме и...

-Не искам да имам нищо общо с мен. Държа се учтиво, заради татко. -изръси момичето, а Пламък погледна Ейлийн ядосано и изръмжа

-Джеси... Искам да си станем близки. Поне ми дай шанс, да се сприятелим. Много ми е неприятно, че в тази къща и ти и Беки... дори и кучето ти ме мразите! Не разбирам, защо съм ви толкова неприятна... Вярно е, руса съм, имам татус и екстейшъни и доста грим, но не
съм толкова незряла, колкото си мислиш...

-Съжалявам, но не искам да си ставаме близки, и ако обичаш напусни стаята ми.

-Добре... -каза Ейлийн мрачно и си отиде, след което Джесика ядосана погледна Пламък и каза:

-Виж я тая! Не стига, че не я понасям, ами и иска да ставаме приятелки! Да, ще стане на кукуво лято!

Пламък явно я подкрепи.
----------------------------------------

Следва продължение!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 6 години, 1 месец
hash: d6b61fa6ba
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

1.   Здравей! Аз съм авторката на "Зелена пътека", та... искаше мнение и аз ти го давам сега :)

Чета историята, откакто си пуснала първата част и мога да кажа, че съм съгласна с някои от предишните коментари - има доста повторения на места и това никак не е хубаво, наистина. Няма да коментирам правописни и пунктуационни грешки, защото всички ги допускаме и не е чак такъв голям проблем, освен ако не се прекалява с тях, но твоите не са много. В другите глави беше балансирано между пряка реч и описания, но точно в тази част диалозите ти са прекалено много...

НО, като цяло, идеята ми се е вижда интересна и ще продължавам да си следя историята. Пишеш някак увлекателно и привличаш вниманието на читателя. Мисля, че това е всичко, което имам да казвам и това е моето мнение. Ако се сетя за още нещо, ще пиша пак. :)

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker