Споделена история от Измислени истории |
Пожелай си нещо! Трета Част
преди: 10 години, 5 месеца, прочетена 4407 пъти
Джесика се събуди в много добро настроение. Тя скочи от леглото, преоблече се и слезе долу. За нейна изненада, баща й си беше вкъщи. Имаше черна коса, кафяви очи и доста висок. Той стоеше на масата и пиеше кафе. Щом я видя каза:
-Здравей Джесика! Как си?
-Тате! Най-сетне идваш!
-Разбрах, че по-рано сте излезли във ваканция. Днес нямам никакви задължения, така че си мислих да отидем някъде. Все пак не може да скучаеш.
-Добра идея, татко.
Беки се намеси в разговора и извика:
-Закуската! Яйца по английски с бекон. Хапвайте.
-Благодаря, Беатрис! -това беше името й, Беки беше малкото й име, баща й не беше свикнал да я нарича така, както Джесика
-Изглежда много вкусно! -промълви момичето и залапа
-Най-сетне почна да ядеш, вече се бях притеснила, че ще се разболееш... -каза загрижено прислужничката
-Стига де. -намръщи се тинейджърката
-Добре, де... Джордж... -обърна се тя към баща й-Няма ли да похвалиш дъщеря си? Скоро получи златен медал за някакво стихотворение...
-Разказ. -поправи я момичето
-Да де, а и оценките й са все отлични. Аз примерно
много се гордея.
-Джесика не обича да я хвалят... -промълви Джордж
-Най-сетне разбиране! -каза Джес
-Е, аз само... -оправдаваше се Беатрис-Ааа, имам работа...
-Така де, мислих си, да направим нещо през ваканцията. -продължи баша й
-Какво?
-Можем да напуснем Лос Анджелис за две седмици и да се върнем в Бостън. Ще видиш отново старата ни къща, приятелите си, изобщо всичко, което не си виждала от 5 години. Ще се върнем в родния ти град.
-Наистина ли?
-Да.
-О, тате ти си върхът. Кога тръгваме?
-Знаех, че няма да откажеш, от много време го планирах. Датата на тръгване е утре. Но ще станеш рано, защото полетът е от 10 часа. Купил съм вече билетите.
-Толкова се радвам! Благодаря ти, страшно много!
-Само, че купих три билета.
-О, и Беки ли ще идва?
-Не, скъпа, тя ще остане, за да се грижи за къщата ни и за кучето ти. Ейлин ще дойде с нас.
-Ейлийн!? Но, тате, как можа да го направиш? Тя ще съсипе всичко, както винаги. -отвърна мрачно момичето
-Джесика, не мога да я оставя тук. С Беки няма да се разбират, пък и тя също искаше да отиде някъде да се разнообрази. От толкова време се подготвя за това. Дори сега е горе и си приготвя багажа.
-Но тате...
-Няма но! Обещавам ти, че ще изкараме супер!
-Ами добре...
-Сега отивай да си приготвяш багажа, ще останем две седмици трябват ти поне два куфара. Хайде, мила не унивай, ще се видиш с всичките си роднини и приятели.
-Добре, но... ми дължиш една услуга, за това, че покани и този дявол...
-Каква е тя?
-Ще вземем и Пламък!
-Какво? Не, няма да взимаме кучето.
-Тате длъжник си ми. Щом аз ще търпя Ейлин, тогава ти ще търпиш Пламък!
-Добре... печелиш. Но знаеш, че в самолета ще пътува в багажника.
-Ще издържи... Както когато се преместихме в Лос Анджелис, тогава пак се возеше там-така беше, защото Пламък бе подарък от Рейчъл и тогава, макар, че Джордж, искаше да не взимат кучето, а да го оставят в приют, Джесика така упорстваше, че той най-сетне се съгласил.
-Да права си.
-Е, аз отивам да си оправям багажа. -каза Джесика и се качи по стълбите
------------------------------------
-Е, май съм готова с целия багаж. -каза уморено Джесика и се тръшна на леглото
Пламък радостно заподскача, май разбираше, че ще пътуват. Както споменах, стопанката му го беше възпитала много добре, пък и породата голдън ретрийвър, бяха доста умни.
-Ооо, Пламък, толкова се радвам, че пак отиваме в Бостън! Не мислих, че някога ще се случи, но ето че... -тя се омълча, но довърши-ще е за толкова кратко време... Бих дала всичко да се преместим отново там. Къде му беше умът на татко да се местим в Лос Анджелис. Дойдохме тук и веднага се запозна с Ейлийн. Макар, че всичките ни хубави спомени са от Бостън...
Пламък този път не я разбра, но се настани до нея и загледа тъжно.
-Знам... Сигурна съм, че и на теб ти липсва. Ще познаеш града веднага, ти имаш добра памет.
Изведнъж се почука на вратата.
-Да?
-Джесика... -това беше Ейлийн- радваш ли се за пътуването, което те очаква?
-Да, много...
Всъщност, Ейлин бе доста добра и мила, но явно Джесика не искаше да приеме, че тя може да замести майка й, и за това не я харесваше, дори и Пламък щом я видеше почваше да й ръмжи
-Нямам търпение и аз. Исках от много време да посетя Бостън. Аз никога не съм ходила там... По начина, който го описвате всички, сигурно е прекрасен град.
-Може би не, за теб няма да ти е толкова интересен като Лос Анджелис, но Бостън е моя роден град, там живях едно прекрасно детство, за това и го обичам, А, представяш ли си, все едно ти да напуснеш Лос Анджелис за пет години, така е и за мен. Много ми липсва! -в един момент Джесика разбра, че споделя чувствата си с неприятната за нея Ейлийн и замълча, а след малко добави-Ти защо дойде? Да ми натякваш, че ще идваш и ти, нали?
-Джеси, чуй ме... Аз не съм твоя майка, и никога не бих искала да я заместя... Но, се опитвам да ме приемеш. Пет години минаха откакто се познаваме и още не ме харесваш. Много пъти съм се опитвала да говоря с теб, но ти не искаш да ме чуеш. Знам, че по душа съм тинейджър. Ходя по дискотеки, молове и тн., но винаги съм искала да се разбираме с теб. Искам да се разхождаме двете, да си споделяме и...
-Не искам да имам нищо общо с мен. Държа се учтиво, заради татко. -изръси момичето, а Пламък погледна Ейлийн ядосано и изръмжа
-Джеси... Искам да си станем близки. Поне ми дай шанс, да се сприятелим. Много ми е неприятно, че в тази къща и ти и Беки... дори и кучето ти ме мразите! Не разбирам, защо съм ви толкова неприятна... Вярно е, руса съм, имам татус и екстейшъни и доста грим, но не
съм толкова незряла, колкото си мислиш...
-Съжалявам, но не искам да си ставаме близки, и ако обичаш напусни стаята ми.
-Добре... -каза Ейлийн мрачно и си отиде, след което Джесика ядосана погледна Пламък и каза:
-Виж я тая! Не стига, че не я понасям, ами и иска да ставаме приятелки! Да, ще стане на кукуво лято!
Пламък явно я подкрепи.
----------------------------------------
Следва продължение!
|
