Желания/Whishes - Първа част - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (97772)
 Избор на редактора (167)
 Любов и изневяра (23011)
 Секс и интимност (11340)
 Тинейджърски (20292)
 Семейство (4905)
 Здраве (7877)
 Спорт и красота (4116)
 На работното място (2205)
 Образование (6014)
 В чужбина (1305)
 Наркотици и алкохол (937)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1510)
 Други (13351)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Измислени истории

Желания/Whishes - Първа част
преди: 6 години, 1 месец, прочетена 2534 пъти
Беше лято и днес беше завършването ми. Догодина щях да съм единадесети клас, но на кого му пука? Не се бях притеснила за бъдещето си - напротив, бях планирала и колежа в който щях да уча. Не ми е проблем за ученето, защото винаги съм била отличничката на мама и тате. Беше проблем това, че с възрастта се променям. Ще си кажете " Ти просто растеш. " - така е. Работата беше, че още от 12 годишна възраст имах представа за света в който живеех. По кварталите на Маями гледах разголени тийнейджърки надуващи груба музика, като рап и хип-хоп ; пушещи като комини момчета. През нощта се чуваха викания от страна на пияни и заляни мухльовци. По новините чувах за катастрофи, болести, изнасилени момичета, убити хора, пребити стари хора, кражби. Натъжавах се от света и буквално ми се искаше да изчезна. Но имаше и друга алтернатива - да мечтая. Почнах да си представям и да гледам на по-лесната страна на живота. Това си е голяма трудност, но се свиква. Предполагам.


Чудех се как още бях на тези сиви платформи след двучасово представление. Бях с коралова рокля от мек и нежен плат, а кестенявата ми коса на небрежен кок. Не е прилично за някои, но стилно. Практично. Сладко. Уникално. Както Джулия го описваше. Ах, Джул' - уникалната ми приятелка. Ако се влюбех тя ставаше моя частен детектив, адвокат, лекар, психолог, секретар и пр... Карахме се от малки било то за дребни неща - като коя да е Рики от русалките или коя да е Блум от онези феи. Понякога не си говорехме, но то траеше само два дни или един ден, но не издържахме повече от толкова. Сетих се набързо за нея, но после видях, че леглото ми е останало неоправено. И аз, глупавичката, вместо да го оправя - се излегнах. Виолетови на цвят завивки с миризма на рози. Необичайна комбинация, но стилна. На нощното шкафче стоеше книгата "Петдесет нюанса на сивото", която много често я четях.

Телефонът ми звънна и се пресегнах да го взема.
- Да? - попитах аз.
- Йе, Сидни, има парти довечера? Да се пораз...
Джулия пак. Обичах да я прекъсвам по средата ако се опитваше да ме кара на купони, просто защото някаква ирония играе.
- Не. Знаеш какво стана миналия път с кухнята ви, нали?

Миналата година тя направи купон у тях и освен двата й етажа на къщата, най-пострадалата стая от всички беше кухнята. Тогава госпожа Гейл получила шок.

- Тогава довечера те чакам на плажа. Облечи се с дънки - там каквото намериш, но без платформи. Не искам да те слушам как мрънкаш, че са ти некомф-некомфортни.. както там го нарече. - избърбори тя.

- Знаеш, че майка ми поиска тези платформи. Всеки знае, че обичам кецове и ниски и нежни пантофи. - оправдах се в своя защита.

Тя затвори. Е, бях уредена на среща, за която нямам никакво информация. На плажа - добре, ама ще има ли други? Какво, по демоните, щеше да се прави?

През останалата част от деня извеждах Ашър на разходка. Той е куче - немска овчарка. Стар приятел на баща ми, който е в местната полиция е решил, че не му трябва кучето и така. Аз се сещам, че за това възрастните изготвят документи, но на кой му пука? Имах си куче и това ме правеше щастлива. Часът за плажа беше някъде около 20. 00 часа. Добре, че не беше през есента или зимата ( кой, по демоните, ще ходи през зимата на плаж? ). Послушах съвета на Джулия и си обух дънки. Къси и еластични. Отгоре един дантелен бял потник. Извадих една сива чанта за през едно рамо и си сложих вода и една хавлия - не се знае какво щях да правя, но да има.

Слязох в кухнята по нашите спираловидни и излъскани до блясък, бели стълби и се настаних на бежевия диван. Мразех тоя звук, когато ръката се претрие с кожената повърхност. Вратата се отвори и влезе майка ми с чанти на ръка.

- Ще излизам. - казах аз. Взех си купичка фъстъци и започнах да хрупам.
- Слушай, извикаха ме на нощна. Ще постоя малко при Ашър, а ти гледай да ме държиш в течение.

- За? - все още не загрявах.
- Къде се намираш, какво правиш и всичко друго.
- Мамо, не съм дете. - изхленчих набързо. Дори и да мразех някой да ми хленчи, аз самата го правех.
- Добре. Колко ще е дълго?
- Мамо!
Тя кимна и изтича до фурната. Я, гледай ти, имали сме вкусна лазаня и не съм я забелязала.

Тя сложи нови подложки и сипа в стъклените ни чинии. Кафяво стъкло - нито много дълбоки, нито много плитки.
- Ще хапна аз, а останалото ще го занеса на баща ти. Знаеш, петзвезден семеен хотел - трудна работа. - изпъшка тя и избърса потта от челото си.
- В хотела не се ли храните? - учудих се в свой ред.
- Домашната храна...

-... е най-вкусна. - довърших. Станах от дивана и видях, че беше 19. 30. Направих два сандвича с хайвер - любимите ни с Джулия. Не се знае колко ще стоим, но да си имаме храна.

Сложих ги в чантата и пак се метнах на дивана да погледам малко, но нямаше време. Взех си черната жилетка и излязох навън. Бях развълнувана и по-скоро пеперудите пробиваха стомаха ми. Или имаше изненада или друго, за което още не го бях обмислила. Времето беше топло и ми беше приятно да полъхва понякога вятър. Не вървях бързо, но не и бавно.

Като стигнах плажа си събух пантофите и видях един огън и няколко души. Ех, все неуредени неща прави Джулия. Едва когато стигнах близо до тях ги разпознах. Джесика, Алексис, Браян, Оливия и Морийн. Моите приятели.

- Сега - започна Джулия, с тон на кмет, който произнасяше реч за нова година. - събрахме се тук, защото завършихме с отличен. И не само това. Сега, тук, в тази нощ всеки ще си разкаже историята - била тя кратка или дълга. Да си излеем чувствата на воля и да бъдем тези, които не сме успяли да бъдем в обществото.

- Искаш да кажеш, че всеки един от нас ще разкаже за себе си и някоя случка, така ли? - попита Джесика.

Джулия кимна. Оттам и започваше интересното...

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 6 години, 1 месец
hash: 6df48036e2
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

1.   Какви са тия простотии бе? !

 
  ...
преди: 6 години, 1 месец
hash: da83253a89
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

2.   От доста време не бях чела по-бездарно и плоско нещо... последните абзаци ги четох по диагонал дори.

Много, ама прекалено много филми гледаш и то некачествени филми...

Моля те, в името на всичко свято - не пускай следваща част. Пощади този форум от такива бози

 
  ...
преди: 6 години, 1 месец
hash: bb1a5ebb70
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Самата история е лоша и то не малко, но начина ти на писане е хубав и хубаво описваш, донякъде, за което мога да те поздравя, защото тук има само една добре описана история... което си е тъжно.

 
  ... горе^
преди: 6 години, 1 месец
hash: 9c921204e6
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

4.   Ужас. От толкова много време не съм виждала такава боза. А, бе лапе, по-добре отиди да си играеш с куклите барби, вместо да ми се правиш на голям писател. И какво може да е интересното? Пълни глупости! Никога повече не прави опити да пишеш, ще се изложиш още повече. Спри тия неща моля те!!!

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker