Споделена история от Любов и изневяра |
Възможно ли е?
преди: 9 години, 9 месеца, прочетена 1953 пъти
Здравейте, искам да разкажа историята си, защото съм чувала, че споделена мъка е половин мъка. Аз съм на 18 години, бившият ми приятел е на 19. Бяхме заедно една година и честно казано почти не си спомням да съм била щастлива за повече от един ден. Почти живеехме заедно първите няколко месеца, това беше глупава постъпка, защото бях на 17години пък и родителите ми не бяха очаровани, но знаеха че сме влюбени и малки, а и ни харесваше да спим заедно всяка нощ, да сме заедно през деня, да се разхождаме... разбира се всеки ден след училище стоях в къщи за един-два часа и бързах да отида при него. Той живее сам, защото майка му работи в чужбина, а баща му живее на близо. Както и да е веднъж се случи да отиде на парти с негов приятел, аз не бях много съгласна, но нямах годините, за да отида и аз. Седмица след това, той просто се прибра, погледна ме и каза, че е време да се разделим, защото е все още млад и трябва да се наживее, че аз съм му омръзнала и желае други жени... Плаках, плака и той, но продължаваше да говори едно и също, докато в един момент не каза: `Забрави го, не го мислех` ХАХА.. цялото ми доверие си замина, всичко във връзката ни загуби смисъл. Простих му, но от този момент нищо не беше същото, той започна да ме лъже, понякога да намеква, че има желание за други, да ме пренебрегва, думата му не струваше нищо, обещанията също. Аз, разбира се, се преместих отново в къщи, защото не ни беше времето за това. Pешавах ли да се разделим и да се отърва от този Ад, той започваше да плаче, да ме умолява, да ми се кълне в обич и вярност, да ми дава дума, че е за последен път, но... до следващият път, хаха. Да-не ми е изневерил, но само, защото нямаше възможност, да-аз му бях първата, но това не го оправдава за всичките сълзи и нерви, които съм пропиляла. Най-много ме разочарова това, че човека, който обичам не ми даде възможност да му се доверя, бях му вярна на 100%, подкрепях го, обожавах го, ако искате вярвайте, но дори и за миг не съм го лъгала, все едно ми беше дали има пари или не или дали ще се возим в кола или автобус... просто исках него. Точно за това не спрях да му давам шанс отново и отново, защото не исках да се откажа от него. Но разбира се, преди няколко дни разбрах, че ме е излъгал за това къде е. И го разбрах по-най глупавия начин... Разделихме се окончателно, казах му да ме потърси след една година, ако желае. Просто имах нужда да живея спокойно без да се притеснявам и да лея сълзи. Чувствам се облекчена, но и ми липсва всяка секунда. Иска ми се да вярвам, че ще започнем на чисто някой ден. Благодаря Ви, че отделихте време за историята ми.
|
