Пълзяща смърт 2 част - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (71777)
 Избор на редактора (62)
 Любов и изневяра (15821)
 Секс и интимност (8988)
 Тинейджърски (17006)
 Семейство (3240)
 Здраве (5881)
 Спорт и красота (3158)
 На работното място (1222)
 Образование (3654)
 В чужбина (773)
 Наркотици и алкохол (752)
 Измислени истории (667)
 Проза, литература (1157)
 Други (9390)
 
 
Пресметни колко струва пушенето?
 

  

Споделена история от Измислени истории

Пълзяща смърт 2 част
преди: 2 години, 3 месеца, прочетена 1044 пъти
Втора част

Както казах, това е малко дълга история.
Но нека започнем от някъде все пак.
Една сутрин, мрачна като всички сутрини в „Най-великата столица на света“, както се опитвах да игнорирам алармата на часовника и виковете на баща ми, усетих нещо- силен глад! Ужасно е стомахът ти да къркори, когато знаеш, че след час трябва да ходиш на училище и станеш ли от леглото, не може да се върнеш веднага.
Мързелът е силен, особено в мразовитите шотландски утрини, когато си се сгушил в завивките си, но очевидно гладът е още по-силен, след като предишния ден си карал само на кутия цигари и парче пица.
- Джери! Джери! Ставай! Закуската е готова! - крещеше баща ми. Но не крясъците му ме накараха да отворя очи, а ароматът на пържените наденички с консервиран боб, които разпознах по мириса и които трябваше да ме очакват на масата.
- Идвам татко! - извиках аз, докато търках очите си. Надигнах се, изпуках костите си, деактивирах набързо алармата си и направих непостижимото- станах от леглото!
Минах набързо през банята и още с пижамата и с несресаната грива на глава, се паркирах в кухнята, където ме очакваше закуската с горещо кафе и две препечени филийки.
Баща ми гледаше сутрешните новини. Без да казвам добро утро, отпих голяма глътка от кафето и се заех с яденето.

- Джери, снощи ми се обади учителката ти по химия. - о, не, стига! 6 часът сутринта е, а когато съм сънена и стомахът ми е празен, ставам леко раздразнителна.
- Каза ми, че цяла седмица не си стъпвала в часовете. Вярно ли е? - попита баща ми.
Аз обаче не му отговорих, а продължавах да хрупам филийките преди да са изстинали.
- Джери? Знам, че училището не е най-забавното място на света, но е нужно да имаш поне едно средно образование. Джери?

Аз продължавах да не го отразявам. И честно казано не се държах така само защото не ми пукаше за бъдещето ми. На татко също не му пукаше, фразите, които ми казваше бяха толкова банални и изтъркани, че имах чувството, че ми ги казва само колкото да си създаде илюзията, че се е опитал да даде малко акъл на разюздената си дъщеря. Дори самият той говореше, все едно е заучил всичко. Прекалено спокоен шотландец- значи просто тотално неглиже!

-Джери? Чуваш ли ме? - продължавах да мълча. Игнорът понякога е по-силен от думите.

Накрая той просто въздъхна и се изправи. Взе палтото си и излезе от къщи.
Останах сама в нашата мръсна кухня, която никога не чистехме, а по евтиният ни телевизор още звучаха лъжите, които репортерите и журналистите бяха принудени да бълват, за да не свършат като мен.
Постоях малко като препарирана. След това се натъпках с наденичките, грабнах от хладилника кутийка Кока-Кола, облякох непраните си дрехи, сресах набързо косата си и се отправих към училище.
Живеех близо до гимназията си, но всяка сутрин закъснявах поне с една-две минути.
Имах математика, за щастие учителката не създаваше проблеми за закъсненията.
Влязох по средата на часа и се паркирах на последния чин. Имах намерение да се излегна върху него, но точно тогава парче хартия свито на топка ме удари по главата. Надигнах сънено очи.
Томи, най-добрият ми приятел се хилеше от по-предните чинове.
Да, с него бяхме Том и Джери. :D
Разгънах хартийката.

„Довечера ще се събираме у нас. От мен зеленото, от теб- спирта. Сделка? “

Не можех да не се усмихна на такова предложение. Томи ме гледаше в очакване. Аз просто дадох палец нагоре и се проснах върху чина.

В междучасието се събрахме в задния двор за по цигара, все пак на закуската не намерих време за това. Също и трябваше да обсъдим плановете за довечера.

- Недей да „пазаруваш“ от същия магазин, последния път за малко да ни хванат! - предупреждаваше ме Томи.
- Щяха да ни хванат заради твоята некадърност, аз вече три пъти „пазарувам“ от там и нито веднъж не ме хващат! -упорствах!
- Продавачът винаги забелязва, просто на теб ти е простено, заради дълбокото деколте! - хилеше се Джоана, една приятелка от компанията.
- Аз поне имам цици за разлика от теб! - изсъсках аз и набързо изтрих усмивката от лицето й.
- А ти от същото място ли ще вземеш Холандско? - попита Скоти, гледайки към Том.
- Аз имам няколко места за тая работа. Не бери грижа, ти трябва да донесеш само бирата и кльопачката!
- Е, добре, очевидно Том и Джери пак ще поемат най-важното! - смееше се Скот. Той си беше шегаджията на компанията. Което не беше много трудно, понеже повечето бяхме вечно с потънали гимии.
- Това пречи ли ви? -попитах.
- Не! -казаха всички в един глас. Винаги съм си мислила, че се боят от мен, вероятно заради погледа ми. :D
- Е добре, значи е решено. Всеки има задача за довечера. Не забравяйте - 20 часа!

Томи беше лидерът на компанията, винаги се грижеше за най-опасното и винаги той правеше планове.
Аз бях като мрачната принцеса, която доброволно изпълняваше функцията на бодигард, понеже освен да се бия, не се страхувах да плаша кокошките и с думи.
Джоана беше принцесата и честно казано 80 % от времето ми танцуваше по нервите, понеже изглеждаше и се държеше като кифла, Скоти -шегаджията, който от време на време се опитваше да ни разсмива, а останалите си бяха просто кибици, които съдействаха с присъствие и нюх. :D

Да, весела компания.

Та, часовете минаха неусетно, понеже учителите бяха решили да не изпитват много. Чак се учудих, че ги изкарах всичките.

Когато свършиха, нямах търпение да се прибера и да си взема душ. Трябваше да се отърва и от мръсните потни дрехи, които навлякох сутринта.

Трябваше и да почета малко по биология и география, за да вържа петици за срока.

А след това трябваше да се отбия до магазина за алкохол. Тази подробност ще я спестя, имам си моя схема как да се сдобивам с алкохол. Може би кифлата Джо е права, че е заради деколтето ми, но дори и така да е, не ми пука особено, щом получавам пиячка.
След като вече бях загубила целия си ден и се бях сдобила с нужния материал, оправих косата си, гримирах се и се отправих към къщата на Томи.
Оставих на баща ми бележка, че ще спя в приятелка-обичайното оправдание.

Всичко беше както го планирахме -от Скоти бирата, от мен истинския алкохол, а от Томи- зеленото. Останалите трябваше да донесат каквото могат и разбира се-нещо за хапване, за да не пукнем от глад съвсем.

Ще спестя подробности как протече половината вечер, за да не взема да изкуша с още нещо подрастващата интелигенция и да си помислят, че е много готино да си безделник.
Моята най-добра приятелка Глена, която ме заместваше като женски бодигард, когато не ми се занимаваше, се беше маскирала като готическа принцеса и си беше направила омбре в червено и лилаво.
Отгоре на всичкото правеше най-добрите шейковеи коктейли, да, възможно най-лютивото Блъди-Мери, което само с мириса си можеше да те накара да подскочиш.
И така купонът си течеше нормално като за нас- цигари, трева, алкохол, тъпи и дебилни шеги, дебелашки вицове, стрийптиз от полумъртви момичета и разбира се, готова храна.

Но по-важно е какво се случи по нататък....

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 2 години, 3 месеца
hash: 4d0115453b
гласове:
1 2 3 4 5
  (8 гласа)

1.   Това да не е от малоумната поредица "Наричайте ме Беки"?
Ужас!

 
  ...
преди: 2 години, 3 месеца
hash: 2af23f4254
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

2.   Всъщност само авторът е същият ,иначе историята е нова и имам намерение да е на съвсем различна тематика.
Споко , като знаеш , че е от мен и не ти харесва как пиша, може да не си правиш труда да четеш !
Но аз знам, че ще ме удостоиш с внимание и ще ми оставиш пълните си с „любов“ коментари. :)
Макар че може и да греша.

Авторката

 
  ...
преди: 2 години, 3 месеца
hash: c725c88b79
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

3.   Отдавна не бях се смял толкова. Очаквам продължение :)

 
  ... горе^
преди: 2 години, 2 месеца
hash: 1e9ea5f90f
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

4.   От въображението на един човек можеш да си изградиш известна представа за него донякъде. Сигурна съм, че нещата, за които пишеш малко или много те влекат.:) От начина ти на изразяване блика свежест и непукизъм, което те прави готина. Дали е просто фантазия или твои желания, ти си знаеш. Личи, че имаш авторско слово и богата обща култура. Харесва ми идеята, предизвиква интерес. Само едно не разбрах! Коя би трбвало да е по - голямата "кифла" в историята: приятелката Джо с малките цици.... или Джери с голямото деколте ? ? ? :)

 
  ...
преди: 5 месеца, 9 дни
hash: 075e094e95
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Размерът на гърдите не е нещото, което те определя като кифла. Както и това, за което ги използваш в определени случаи. :D :D :D :D :D :D :D :D :D

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker