Пълзяща смърт 11 част - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (95494)
 Избор на редактора (166)
 Любов и изневяра (22453)
 Секс и интимност (11127)
 Тинейджърски (20042)
 Семейство (4758)
 Здраве (7713)
 Спорт и красота (4016)
 На работното място (2109)
 Образование (5784)
 В чужбина (1276)
 Наркотици и алкохол (918)
 Измислени истории (730)
 Проза, литература (1486)
 Други (12906)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Измислени истории

Пълзяща смърт 11 част
преди: 5 години, 5 месеца, прочетена 2274 пъти
Единадесета част

Да ме претърсва ченге, не ми беше за пръв път. А и вече бях изпушила всичката трева, която имах, така че нямаше да ме арестуват за притежание.
И въпреки глупостите, които ми се случваха в последно време, логично беше да задам въпроса :

-Защо? - когато куките влязоха в стаята ми.
- получихме анонимно обаждане за претърсване на дома ви, свързано с убийството на Глена Коен.
- Глена? Тя беше най-добрата ми приятелка... защо ще ме претърсвате? Нищо лошо не съм направила! - безсмисления братвеж на депресирана, напушена тийнейджърка.
- Обаждането беше анонимно. Трябва да претърсим стаята ви.

Баща ми висеше от другата страна на вратата и гледаше с празен поглед. Да, не беше за пръв път да претърсват дъщеря му. Но този път дори и той усещаше, че има нещо по-сериозно.

- Е, добре, давайте... - отвърнах безразлично аз.... макар да усещах, че ще последва нещо не по-малко ужасно от последните събития.
Ченгетата започнаха да ровичкат из шкафовете и чекмеджетата ми, а аз просто седях на земята и гледах тъпо в пространството.
Очевидно нищо не можеше да ме трогне, след като двамата ми най-добри приятели си бяха заминали.
Всъщност, докато куките тършуваха из нещата ми, си мислех как може да съм толкова невероятно тъпа и мързелива, че да не се опитам да се преборя срещу призрака и да защитя себе си и тези, които са още живи. Вероятно това е пълният смисъл на думата неглиже, да не ти пука за нищо и никой, дори и за теб самия...

- Боже, какво е това? ! - извика единият полицай, държейки някакъв плик, който извади от единия шкаф.
- смърди ужасно!

Скочих на крака. Аз също не знаех какво има вътре и не можах да повярвам, когато го видях- вътре имаше ръце! Човешки ръце!
Да, ръцете на Глена... вече от цяла седмица са се разлагали в шкафа ми и въпреки това не съм усетила изобщо... разпознаваха се по пръстена на лявата ръка и шарения маникюр, който още личеше... запазена марка, хаха!
Как по дяволите бяха попаднали в моята стая? !? ! Това вече беше прекалено, дори и за моя откачен живот!
Погледнах баща си, а после и полицаите. Сигурно очите ми бяха станали колкото тези на Елмо, а сърцето ми отново заби като лудо.
-Не знам как е попаднало в нещата ми, кълна се! Нищо не съм направила на Глена! Тя ми беше приятелка! - да бе, все едно щяха да ми повярват.
- Г-це Макклагън, жертвата е била открита с отсечени ръце, а у вас има... един чифт! - в друга ситуация бих се засмяла на това- длъжни сме да ви задържим!
- Какво? ! Не! Не можете! Не съм виновна аз! Не съм виновна.... - да, кой би ми повярвал, след като след толкова срещи в районното управление и задържане за дребни хулиганства, беше направо учудващо, че полицаите не ми говореха на "ти"....

-------------------------------------------------------

Изведоха ме от къщи с белезници. Как щях да им докажа, че не аз съм я убила, а луд призрак на момиче, което е умряло преди толкова години и обитава дълбините на езерото? !
Този път даже не си правиха труда да ме разпитват, директно ме тикнаха на топло.
Убедена съм, че родителите на Глена също бяха свидетелствали срещу мен. Нормално! Всеки родител, който ме познава, би го направил!
А и да загубиш детето си по такъв начин....

Въпреки, че не аз я бях убила, не спирах да се чувствам виновна.
Защото аз я забърках в тази история, нея, себе си, Скоти, Томи, всички....
Но така излиза, че наистина аз съм убила Глена! Вече бях погребала своите приятели....
Вярно, че заедно затъвахме в калта и правехме простотии още от деца, но очевидно аз се оказах крайъгълният камък към пътя към деградацията и болезнената и мъчителна смърт....
и вече бях започнала да си понасям последствията, и то доста мирно за човек с моя характер....

------------------------------------------------------------

Тикнаха ме в единична килия. Вероятно с цел да агонизирам в клетката. Е, клетката вече беше в мен, така че... нямаше нужда да се стараят толкова.
съдбата ми беше неясна, но честно казано след като Глена и Скоти вече се разлагаха, не ми пукаше толкова какво ще стане с мен.
Знам, че дори и в такава ситуация, не биваше да разсъждавам така, понеже Томи още беше жив, макар да береше душа на системи, а Джоана и Виктор дори не подозираха какво евентуално ги очаква и тях.... Но със сигурност бяха разбрали за Глена и вярваха, че вината е изцяло моя. кой можеше да ги съди?

--------------------------------------------------------------

Разбира се очаквах още, че мъртвата кучка ще ме навести и тази вечер, но за моя изненада това не се случи.
Учудващо как, заспах върху адски неудобното легло в килията и вместо Лори Брок, ми се присъни Глена....
Стоеше срещу мен, с прерязаното гърло, а от очите й течеше кръв... това беше още по-ужасно, дори и от онази сутрин, когато я заварих мъртва на пода в стаята си.

- Глена? Тя ли го направи? - попитах, докато наблюдавах как кръвта се стичаше по нея.
- Защо Джери? - изсъска тя, плачейки кръв- защо го направи?
- Не исках, Глена! Не исках да създавам неприятности на никого! Съжалявам... не исках да събудя духа й и....
- Защо ми причини това? Мислех, че сме приятелки....
- Какво? - е това вече беше странно. Вярно, че аз разгневих Лори, но Глена да ме обвинява....
- Ти си виновна за всичко, Джери.... само ти! - почти извика тя и се събудих от кошмара....

Добре, това вече беше прекалено! Първо най-добрата ми приятелка - мъртва, а после ми се присънва призракът й и ме обвинява... че аз съм я убила!

Колкото и безрасъдна да бях, никога не бих отнела човешки живот! Не и нейният!

Или поне така си мислех....

----------------------------------------------------------

Скоро излязох от затвора, понеже натопиха някакъв клошар, който имал фетиш към момиченца и тийнейджърки и си колекционирал техни пръсти и други части от телата им. По някакъв странен начин са “убедили“ ченгетата, че отрязаните ръце на Глена са попаднали в мен заради глупавата шега на друга откачена компания, която обичала да погажда номера на хората и да влиза с взлом по къщите.... нелепо, нали? да, хубавото на това да живееш в Глазгоу, беше, че дори и да си обвинен в 10 престъпления, все се намира някой още по-съмнителен и по-луд, който да поеме вината вместо теб...

Но въпреки това толкова много бях набрала, че още едно провинение или доказателство срещу мен щяха да ме вкарат доживот... както се случи малко по-късно...
И все пак, не доумявах това, което ми се присъни. Не вярвах, че съм била достатъчно напушена, за да обезобразя и убия най-добрата си приятелка.

-------------------------------------------------------------

Веднага щом излязох от затвора, хукнах да бягам към болницата, където Томи лежеше. Крайно време беше да се опитам да направя нещо. Най-малкото можех да стоя близо до най-добрият си приятел и да се опитам да го предпазя от лудата Лори.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 5 години, 5 месеца
hash: 80a47d259b
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

1.   Ти не се спря с тая Пълзяща смърт...

 
  ...
преди: 5 години, 5 месеца
hash: f856404348
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

2.   Нямам търпение да науча какво ще се случи по-нататък!!! Кога ще напишеш продължението и колко са общо всички части. :)

 
  ...
преди: 5 години, 5 месеца
hash: 5fae47bde1
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

3.   Има, има...! Може даже и "Чаламба-а!" да се чуе по някое време!

http://vbox7.com/play:92d3d821

 
  ... горе^
преди: 5 години, 5 месеца
hash: ae3b163bb9
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

6.   Както казах, имам намерение да я довърша. Не знам колко части ще станат.

Авторката

 
  ...
преди: 5 години, 5 месеца
hash: ae3b163bb9
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   Скоро ще напиша следващите части, просто напоследък нямам много време да влизам в сайта.

Авторката

 
  ...


...
преди: 5 години, 5 месеца
hash: 765ec37743
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

9.   Авторке, кога ще пуснеш 12 част. Чакам я цяла седмица.

Mодератор - вече е факт!

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker