Тайната Част 1 - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (92424)
 Избор на редактора (165)
 Любов и изневяра (21625)
 Секс и интимност (10808)
 Тинейджърски (19723)
 Семейство (4535)
 Здраве (7493)
 Спорт и красота (3917)
 На работното място (1984)
 Образование (5513)
 В чужбина (1226)
 Наркотици и алкохол (894)
 Измислени истории (714)
 Проза, литература (1448)
 Други (12370)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Измислени истории

Тайната Част 1
преди: 5 години, 1 месец, прочетена 2187 пъти
Стоях в претъпкания автобус и слушах музика със слушалки, едно от любимите ми занимания... Бях усилила до дупка песента и не чувах нищо друго. Кондукторката дойде при мен, а аз просто и показах картата и тя отиде при друг. Отивах на училище, в този тъй мрачен, облачен ден. Започнах да размишлявам, да обичам да го правя... Размишлявах за това, защо винаги хората, които виждам по улиците, на спирката, в парка... където й да е, бяха все мрачни. Все намусени, все тъй с празни погледи... Не разбирах, какво му е лошото на живота... Да аз съм едва на 17, считат ме още за дете, но това, не значи, че и аз нямам проблеми... И все пак не ми пукаше, винаги изглеждах доволна и щастлива. И да получех поредната двойка пак бях щастлива, и да бях наказана пак бях щастлива... така изглеждах за останалите, но дали бях истински щастлива? Определено не! Стоях си с разтеглена уста, която трябваше да е усмивка... но отвътре бях празна черупка. Нито тъжна, нито щастлива... Да почти винаги ми беше смешно, хилех се и за най-малкото... Минах през доста трудности, но ги преодолях лесно и си мислех, че съм наистина щастлива, но не бях!
Какви глупости си мисля, а? По пътя за училище, всичко ми минаваше през главата. Имам много приятели същите като мен, идиоти... Да, идиоти сме, защото вместо да учим за теста, по предмета, по който още една 2 и щяха да ни скъсат, ние се криехме, зад училище и пушехме цигари...
Идиотите са щастливи, защото не разбират какво става около тях. Ние разбирахме, но просто искахме да сме непукисти и гъзарчета, за това и се правехме на поредните глупаци...
Днес щях да отида при госпожата по математика и да и представя домашното си... първото ми домашно от пет месеца насам... Рядко се сещам за тези неща, но щом баща ми разбра за всички слаби оценки, отсъствия и забележки ми взе телефона и застана пред мен много по-сериозен от обикновено и със страшен тон ми изтърси-
-"Сега пред мен сядаш и си написваш домашното по математика! След това го проверявам и утре го носиш на госпожата ти, защото ще те скъсат, момиченце! Вземи се в ръце и започни да мислиш малко! "
Първо му отказах, скарахме се и се съгласих само и само да ме остави на мира. Сега като парцал ще отида при даскалката и ще й представям домашното си и ще я моля да ме изпита, за да удовлетворя баща си, като ми остави 3 за годината...
По всички предмети съм зле... не защото не мога, а защото не искам да уча! Просто съм една жалка тийнейджърка, която си мисли, че целия живот е пред нея и ще си прави каквото си иска...
Спирката ми дойде и аз се помъчих да си поправя път между тълпата, за да сляза. Нямаше да отида веднага на училище, защото първия час беше физическо... Отбих се в един магазин за дрехи, където попринцип си купувах и се загледах е една сладка блузка, докато някой зад мен не извика-
-Калина!
Обърнах се и видях, най-добрия ми приятел, Антон. Седеше пред магазина и ми правеше знаци да отида при него.
-И ти ли не си на училище? -питах го, не защото бях учудена, дори напротив, зарадвах се, че ще има някой, с който да изпуша една цигара преди да отида на даскало
-Еми да, за какво ми е да ходя? Тя госпожата по физическо и без това е една глупачка, няма да забележи, че ни няма. -той погледна, че нося учебници и извика подигравателно-Ама ти си започнала да вземаш училището насериозно!
Аз го бутнах.
-Смотания ми баща ме накара, за да си изпрося по математика 3.
-Стига ве, и за кво ти е и с 2 можеш.
-Ще ме оставят на изпити, а ако не ги взема ще повтарям класа.
-Да бе, до сега не са ни оставяли да повтаряме, така говорят, за да ни стряскат и да учим! Пълни глупости! -той изкара две цигари и ми подаде едната, след което, свихме в една уличка, където обикновено се крием, за да пушим
-Баща ми ще ми вземе мобилния и ще ми забрани да излизам с вас, ако не изкарам поне 3.
-Оправдания, както предния път ти забрани, нали?
-Той просто иска, да имам добри оценки, но...
Млъкнах и запалих цигарата, след което издишах голям облак дим.
-Какво "но"? -пита ме Антон хвърляйки фас и стъпвайки го.
-Нищо... -телефонът ми звънна, беше приятелката ни, Мира. Вдигнах. Тя крещеше и почти не можех да я разбера какво казва, най-сетне приключихме разговорът.

-Какво искаше пак?
-Да я чакаме на гарата... Искала да ходи с някой до даскало.
-Закъсняла е доста, вече почва втория час-засмя се Антон, но аз тръгнах към гарата, за да посрещна приятелката си, макар, че я познавам и на дали, щяхме да отидем на училище...
Сигурно пак щяхме да се съберем цялата група аз, Мира, Антон, Гергана, Филип и Сашо и щяхме да измислим да направим отново някоя беля.
Когато пристигнахме, на спирката ни чакаше Мира. Щом ни видя се затича към нас, след което изкрещя "Следвайте ме! " и се затича нанякъде.

-Накъде така блонди? -извика й Антон, но не последва отговор от нейна страна, така, че ние просто я последвахме.
Най-накрая се спряхме в една парфюмерия.
-Хайде, Калина ела с мене да си взема нещо, Тони ти изчакай тук-намигна му и ме завлече в магазина.

-Какво пак ще си купуваш? -попитах я, но тя се завлече към секцията с гримове и ме пита:

-Виж! Зелените сенки ще ми отиват ли на сините очи?

-Мисля, че да-отговорих й монотонно й я чаках да свърши с пазара, макар, че тя почти всеки път си взимаше нещо ново, с което да се нацапа.

-Нека да вземем едни и за тебе, Кали. Твойте очи са зелени, а почти винаги си слагаш сребристи сенки. -каза ми и се загледа в гримовете

-Аз мисля, че ми отиват...

-Да, ама се иска малко разнообразие... -след малко отиде на щанда с боите за коса и отново взе да пелтечи-Ти кога най-сетне ще се боядисаш? Не ти ли омръзна тая кестенява коса?

-Не, предпочитам да съм си със естествения цвят, харесва ми почете, от това жълто, което ти си си нацапала на косата.

-Аз мисля, да се боядисам червена, писна ми да ме наричат блонди! -измрънка Мира и грабна една червена боя и си я пъхна в чантата, след това сложи в деколтето си една доста скъпа спирала и излезе от магазина. Не ми направи впечатление, защото попринцип не си плащаше, а си ги взимаше ей така и никога не я хващаха. И аз съм крадяла и все още го правя, знам, че е нередно, но просто обичахме да бягаме от закона.

След "пазара", се запътихме към училище, защото имахме математика и трябваше да спазя обещанието към баща ми, защото той щеше да се обади на госпожата дали съм й предала домашното и дали съм била изпитана, и ако разбереше, че съм се чупила отново от час, щеше да ме убие! За това, колкото и да не ми се искаше отидохме...
За голямо щастие наистина ми писаха 3 и побързах да се обадя на татко, че заради това, трябва да ме черпи, като ме пусне тази вечер да се върна не в 23 часа, ами когато си поискам. Той мрънкаше, но най-накрая се съгласи.
И това беше най-голямата му грешка...

Следва продължение!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 5 години, 1 месец
hash: ca843cb49d
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

1.   Интересноо...

 
  ...
преди: 5 години, 1 месец
hash: ee84419053
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

2.   Айде давай втората!

 
  ...
преди: 5 години, 1 месец
hash: 1918cc7de2
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Пуснах 2 част, сега чакам да бъде одобрена.
Авторката

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker