Споделена история от Измислени истории |
Фантастика 5 - Щурмовак
преди: 9 години, 3 месеца, прочетена 4273 пъти
*** 6 години преди събитията в Ф 1- 4 ***
Кадет Георги Романов, както и още 120 кадети от неговата рота бяха строени на платца в база Ехо на планетата Мааса. Родният му свят Крум беше със силна гравитация и въпреки това тукашната го изморяваше дори като седи прав. Не му се мислеше как издържат кадетите от планети с по-слаба гравитация, като Кадиа например, да не говорим за тези израснали на орбитални станции или луни. За сега никой не беше припаднал от жилещата жега но имаше време, слънцето още не бе достигнало зенита си. Погледна с периферното си зрение към кадета в дясно от себе си. Бяха се запознали на транспортния кораб, казваше се Хави - жилав среден на ръст (тоест нисък за корпуса но явно се беше справил отлично с другите физически тестове и изисквания) имаше къдрава черна коса преди всички да бъдат остригани 1 номер. Тричасовото печене на слънце и умората личаха на лицето му. На Романов му се прииска да каже нещо окуражително, но знаеше, че не трябва да говори в строя.
Погледна напред и очите му се заковаха на тила на кадет Александрова неусетно, докато си мислеше за нещо друго те се плъзнаха по нежното и кръстче, по което се стичаха капки пот от подгизналата и тясна тениска с гол кръст, каквото представляваше бельото на кадетите от женски пол. Очите му продължиха надолу където в тесните панталони идеално се открояваше перфектно оформеното и дупе. За няколко секунди си позволи вулгарни мисли, но те бяха прекъснати от свлеклият се на земята Хави. Никой не мръдна от мястото си, само няколко от кадетите забелязали припадналия, включително и Романов извикаха "Медик! ", както беше по устав. От една от сградите ограждащи платца излязоха човек в броня на щурмовак медик и робот санитар, разгънаха носилката още докато тичаха между редиците кадети, натовариха колабиралия Хави и се скриха отново в сградата. За последвалия 1 час имаше още 10 припадъка. Пред сините очи на Романов вече се мрежелееше, когато от сграда зад тях излязоха няколко души, ако се съдеше по шума от щурмовашки ботуши. Те минаха измежду редиците изнемогващи кадети оглеждайки ги внимателно и застанаха пред строя. Бяха трима - мъж с нашивки на подполковник с голям белег на челото (явно се гордееше със него щом не се беше възползвал от безплатните козметични операции за ветерани), червенокоса жена с къса подстрижка и имплант на мястото на едното око и чернокож, набит тип с брутална физиономия.
- Здравейте кадети от сектор 10! - Започна подполковникът. - Аз съм подполковник Радецки, комендант на тренировъчен лагер Ехо, а щурмоваците от двете ми страни са сержант Абдикадир и лейтенат Ковачева - вашите инструктори. Обучението ви за постъпване в щурм корпуса официално започна. Можете да последвате инструкторите си към вашия дом за следващите няколко месеца - Бункер 3.
- Сержант!
- Движение флегми, тесен строй в редица по 5! Бързо, бързо, бързо! - Ревеше Абдикадир. -Ходом марш!
Романов едва вдигаше краката си, сякаш бяха пълни с олово и дишаше трудно, а беше сравнително здрав и мускулест за 18-те. си години и винаги се бе смятал за издръжлив. Е, това беше! Новият му живот започваше.
- Какво мислите за новите кандидати лейтенант? - Попита Радецки, като се обърна към Ковачева и видя отражението си в лъскавото, черно покритие на синтетичното и око.
- Поне половината ще успеят да завършат началния курс сър, но ви уверявам че ще се постарая да останат само 30! Повечето от тези деца няма да оцелеят през следващите етапи!
Същата вечер кадетите от рота 1 едва успяха да си вземат по един душ и се нахвърляха по леглата в спалното помещение на Бункер 3, където ако не гравитацията, то поне температурата беше нормална.
На другата сутрин, след блажен 6 часов сън бяха събудени от сърдитите викове на сержанта.
- Ставайте мързеливци! Тва не ви е хотел Роял на Мир! Хайде бързо към столовата!
Закуската не беше особено вкусна и се състоеше основно от армейски полеви порциони, но поне беше богата на протеини, витамини и други вещества от които се нуждае човешкият организъм. Докато закусваха посъвзелият се Хави, кадет Александрова - Мара и още няколко кадети разговаряха, кой защо се е записал в корпуса. Хави се беше записал за да се измъкне от родният си свят Рамос и да направи кариера. Мара се оказа по особен случай, тя беше дете от семейство на потомствени военни и двамата и дядовци бяха загинали в Галактическата война, а баща и и чичо и имаха високи чинове в Имперския флот. Тя явно не искаше да бъде покровителствана и за това се бе записала в пехотата.
- А ти Романов, защо се записа в корпуса? - Попита го Мара, поглеждайки го толкова отблизо със зелените си очи, че нослето и почти се опря в брадичката му. Приличаше на котенце гледайки така нагоре към него.
- Ами никога не съм си представял, че ще правя нещо друго. От малък следя информационните емисии за щурмоваците и попивам всичко като гъба. Винаги съм харесвал идеологията и начина им на мислене. Искам да съм част от щита на Империята, пък и обичам да пътувам и да посещавам нови и различни места. -Отвърна и той леко шеговито.
- Охоо! Подсвирна Хави, имаме си кандидат герой, мозък промит от пропагандата.
- Стига Хави, знаеш, че това не е просто пропаганда! -сряза го Мара. - Щурмовашкият корпус е създаден още преди Империята, знаеш историята, без щурмоваците и флота на Гейбриъл сега можеше да няма човешка раса.
- Да, да добре млъквам. И все пак всичко това ми се струва малко крайно.
В този момент в столовата засвири сирена.
- Всички на платца слабации, манджата не е безплатна! - Изрева Абдикадир, всички се строиха с мъка в тясната пътека между масите и го последваха.
Следва продължение...
|
