Загубих мечтата си - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (75495)
 Избор на редактора (64)
 Любов и изневяра (16721)
 Секс и интимност (9297)
 Тинейджърски (17566)
 Семейство (3462)
 Здраве (6236)
 Спорт и красота (3320)
 На работното място (1341)
 Образование (4003)
 В чужбина (894)
 Наркотици и алкохол (788)
 Измислени истории (677)
 Проза, литература (1207)
 Други (9909)
 
 
 

  

Споделена история от На работното място

Загубих мечтата си
преди: 1 година, 15 дни, прочетена 1035 пъти
Знам, че никой не може да ми помогне и сигурно изглежда много глупаво, но отново трябваше да се откажа от мечтите си и просто имам нужда да споделя.
Винаги съм била добра в това, което правя (без значение дали в училище, в университета или на работа) и все се надявах, че всичкия този труд все някога ще ми се отплати, но не ми било писано.
Колкото и да се стараех така и не успях да постигна нищо. Работя скучна работа и въпреки опитите ми да я сменя винаги удрям на камък. В един момент просто се отказах, реших, че ще си я карам така. С тъпа работа, за малко пари.
До преди 2 месеца когато се появи малко надежда. Голяма чуждестранна компания отвори офис в София и набираше персонал и то точно за позицията на която винаги съм мечтала да работя.
Сърцето ми се обърна, повярвах, че отново имам шанс, че макар и на 34 мога да сбъдна една мечта. Летях от щастие и направих всички по силите си да успея. Актуализирах си СВ-то, направих си страхотни снимки, дори започнах да спортувам повече и хиляди пъти си репетирах какво ще кажа на интервюто и как ще се държа защото толкова много исках работата, че бях готова на всичко за да успея. Летях, усмихвах се, вярвах... отново имаше смисъл в живота ми...
До преди 1 час, когато получих един безличен е-майл, че просто имат прекалено много кандидати и не съм одобрена за интервюто. Сринах се! Значи дори не ми дадоха шанс... отново! Дори не пожелаха да ме видят. Както обикновено!
Сега не знам какво да правя! Нямам желание за нищо. На работа съм, обаче не мога да си сдържа сълзите.
Ако бях се издънила на интервюто щях да се сърдя само на себе си, но сега ме боли много повече, защото дори не ми дадоха шанс.
Започвам да вярвам на хората, че тук може да си страхотен, упорит, да вярваш, обаче ако нямаш връзки никога няма да постигнеш нищо.
Обаче боли, толкова много...

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 1 година, 14 дни
hash: f97824c43f
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

1.   Към авторката в същата ситуация съм и те разбирам напълно. И аз започвам да си мисля, че нямаше никакъв смисъл от положените ми усилия (а те бяха много и трудности също) за да завърша до степен магистър. И за какво? ! Аз съм учила защото исках знанията заради себе си. Но все пак очаквах, че и при намиране на работа тези усилия ще си заслужават. Оказа се, че не е така. В България няма нужда нито от знания, нито от умения за да успееш в кариерата.
И се чувствам все едно целия труд е бил за нищо и не знам какво да правя.! 7 години учиш през живота си, за заплата в най-добрия случай, която ням да стигне дори за най-основните сметки. Но като знаем какви са повечето работодатели тъпи, нахални и не много образовани, не може да се очаква нищо друго.

 
  ...
преди: 1 година, 14 дни
hash: 99d6195f12
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

2.   Ми, какво да ти кажа? Бог дал, бог зел. Главно зима обаче, това копеле.

 
  ...
преди: 1 година, 14 дни
hash: cd9bef9e90
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   За съжаление в БГ за да успееш без връзки трябва да си "уникален талант", с много опит, но млад, със страхотно образование, с много езици, да не си в детеродна възраст... Така е тук.

 
  ... горе^
преди: 1 година, 14 дни
hash: 36300415ca
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   Каква е тази длъжност, че да не можеш да я практикуваш в сегашната си фирма или в някоя друга... Или на свободна практика? Собствена фирма?

 
  ...
преди: 1 година, 14 дни
hash: e237cd096e
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Ако почнеш да спортуваш повече и се научиш да ходиш усмихната без повод, успехите ще дойдат от само себе си!

 
  ...


...
преди: 1 година, 14 дни
hash: 89870a251b
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

6.   Ако си мислиш, че става от първия път, жестоко се лъжеш. Някои хора просто не са чак толкова големи късметлии. На 27 години съм и съм ходила поне на 30 интервюта. Рискувах, напуснах сигурна работа и за съжаление нещата не се получиха т. е. в момента съм безработна. Не съм се отказала и днес бях на поредното интервю. Колкото по- хубава е професията, толкова по- трудно е да се добереш до нея. Не спирай да вярваш и направи така, че следващия път да си по- добър кандидат. Успех!

 
  ... горе^
преди: 1 година, 14 дни
hash: 655dcba9b4
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

7.   Мила погледни политиците ни, онова недоразумения със смешните тоалет от миналата седмица и разбери, че вината не е в теб. В България трудно се сбъдва американската мечта. Винаги съм била старателна, коректна и ученолюбива и какво от това. Шефа ми е в пъти по-неквалифицилан от мен, но той има връзи, пари и подкрепа, а аз съм никой. Виждам самочувствието, увереността, липсата на професионализъм, но си мълча и си на лягам парцалите. Не мога да се примиря, но съм приела нещата.

 
  ...
преди: 1 година, 14 дни
hash: 36300415ca
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

8.   Не се отказвай! Дори да не отидеш веднага на мечтаната позиция, потърси нещо в тази сфера. Започни от някъде, дори да е далеч от целта.
А защо не помислиш за собствено начинание/бизнес?
Не спирай да мечтаеш и да се бориш...
А за връзките.. не съм съгласна. Да, контактите помагат. Когато хората знаят, че си специалист и те препоръчат.. аз не виждам нищо нередно в това. А човек, който си знае интереса не би взел неподходящ човек, защото му е роднина примерно.
Така че не хвърляй вината върху някой друг, а търси начини. Рано или късно, може би с цената на много усилия, ще постигнеш желанията си. И тогава победата ще бъде много по-сладка!
Успех! :)

 
  ...
преди: 1 година, 14 дни
hash: cd16d07526
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

9.   Знаеш ли колко пъти съм се опитвала и проваляла в това което правя! Стотици! ... Няма човек, който да е започнал нещо ново и да не се е провалил. Какво толкова-това е просто една работа, ще дойде и друг шанс и друга възможност и ще опиташ пак. Вложила си труд, но не винаги това стига, за да се успее. Свиквай с провалите и давай напред... На 34 си, имаш време пред себе си! Недей се отказва, заради едната работа... то да беше нещо хубаво, пък то за работа да плачеш, така не бива!

 
  ... горе^
преди: 1 година, 13 дни
hash: 59a9566be8
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

10.   Ще ти кажа нещо силно! Няма писани и неписани неща. Трабва да си го призная и пред себе си, че ссичко в тозо живот зависи сано и единствено от нас - и от Бог, разбира се. Но НИЕ СИ ГО ПИШЕМ!!! Ако в нещо не успеем, е заради ред други причини, а не защото е било тъй пидано.

Успех! :)

 
  ...

...
преди: 1 година, 13 дни
hash: b6a0024b3e
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

11.   Това е просто една работа. Има още толкова много позиции на пазара. Ако искаш да работиш в голяма междунаодна фирма трябва да знаеш поне 2 езика на много добро ниво. Ако не знаеш езици запиши се на уроци. Според мен прекалено драматизираш. На всеки се е случило да иска една работа много и да не я получи. Я се стегни! Ти си на 34, не си на 15. Човек успява, когато не се отказва и се упорит. Ако продължаваш да се самосъжаляваш и да си стоиш на тази работа без да кандидатстваш за друга ти просто никога няма да успееш и причината ще е в теб. Аз като ме взеха в такава фирма бях кандидатствала 2 години за работа в моя град и като видях, че не става започнах да пускам Св-та и в София. Тогава ми се обадиха за интервю. Явих се. Одобриха ме и си хванах багажа и се приместих в София. Не ми беше никак лесно да започна всичко от нулата в чужд град, но понякога човек като иска нещо трябва да направи компромиси със себе си. Сигурно съм кандидатствала на поне 500 места преди да ме вземат на работа там. Никога не съм казвала, че мечтата ми е загубена. Мечтата ти може да се загуби само ако ти го позволиш. Не очаквай всичко да стане лесно и на готово от първия път. Бъди подготвена и да жертваш нещо или да се запишеш на курсове ако е нужно. За да постигнеш това, което искаш винаги трябва да вложиш усилие и да не се предаваш. Друг е въпросът дали след като го постигнеш ще е това, за което си си го представяла... В тези компании стресът е много и не е за всеки.

 
  ...
преди: 1 година, 13 дни
hash: b1c83937a3
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

12.   Благодаря на всички. Ще дам малко повече подробности. Аз си имам работа, не съм безработна, обаче просто ми е писнало от нея. Работя 6 години в малка семейна фирма, за малка заплата и разбира се без никакъв шанс за развитие.
Колкото до длъжността за която кандидатствах, да наясно съм, че се целех високо, но исках поне да ми дадат шанс. Райн ейр набира персонал, а аз винаги съм обожавала летенето. И не, не пробвам за първи път. Това ми е третия опит за такава длъжност. Във Wizzair сигурно още ми имат CV-то. Наясно съм, че за там без връзки е многооо, ама много трудно, но си мислех, че щом е международна компания връзкарството ще е поне по-малко. Не очаквах, че ще стане лесно, но исках поне шанс. Дори това ми беше отказано. Ако бях стигнала до интервюто и ми бяха казали, че не става защо... щях да го преживея, но как по дяволите да им докажа, че имам нужните качества като дори не пожелаха да ме видят? !
Явно съдбата ми е цял живот да си работа в някоя малка фирмичка и скришом да си бърша сълзите всеки път когато видя самолет. И не, не ми казвайте, че съм стара, защото когато кандидатстваха във Wizz бях на 25 или на 26. Просто без връзки си никой, ако ще и да отговаряш на всички условия, че и отгоре.

 
  ... горе^
преди: 1 година, 10 дни
hash: f7fbb97368
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

15.   До авторката,
Първо, за да има шанс изобщо да се променят нещата, избий си от главата нагласи от типа "това ми е съдбата, цял живот ще работя в тази фирма, у нас без връзки нищо не става... ". Мислите се материализират. Да, опита и до връзки, но връзки се създават. Опира и до късмет, но късметът се манипулира. Бил съм в подобна на твоята ситуация, не е безнадеждно. А и 34 изобщо не е толкова много. Познавам хора на по 44, започнали кариера отначало. Виж, ако си кандидатствала за стюардеса, нормално е да не те вземат, там вече възрастта е проблем. На твоите години вече се пенсионират някои. Просто физическата пригодност намалява.
Моля те, сподели накратко какво образование и опит имаш. Може да успея да ти дам някои насоки.

 
  ...
преди: 1 година, 9 дни
hash: c5b90920c1
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

16.   Авторке, аз съм на 31. До 26-годишна възраст се борих да получа някакъв шанс, макар и на по-ниска позиция (бях просто асистентка), след това с много, наистина много работа, упорство и научен още един език (преди това знаех добре 2 и още 2 горе-долу) успях да постигна много. Човек сам си слага спирачките. Преди да започна на асистентската позиция съм била стажантка на 3-4 места за по някой месец, като дори за това съм се борила много, ходила съм на десетки интервюта само за да достигна до стажантско място. След дипломирането ми (и 2 г. преди него) работих високо платена и квалифицирана работа, но тя не ми беше по специалността и освен това нямах осигуровки... отне ми доста време да си намеря асистентското място и заради него смених града, зарязах семейство, приятели. В живота лесно няма. Вече малко повече от 5 г. градя нов живот, кариера, срещнах прекрасен човек тук. Ако не бях рискувала и започнала от 0, може би нямаше да имам и 1/2 от живота, който успях да си изградя тук. Жертвала съм някои неща, но не съжалявам, защото успях да се реализирам, уважавана съм в средите на професията ми, а освен това съм и все още млада, мога да постигна още много.
Разказвам ти всичко това, за да разбереш, че успехите идват, когато не се отказваш години наред. Като асистентка съм плакала, когато съм се прибирала вкъщи, на работа са се държали ужасно с мен, първите 2 г. ми е било много трудно да се справя с това, че постоянно ме мачкаха и си играеха със самочувствието ми. Повечето хора се отказват на този етап, но аз продължих, въпреки че и заплащането не беше кой знае какво, парите не ми стигаха дори да пия кафе към обяда. Лишавах се от много неща, за да мога да спестя за езикови курсове, спестявала съм стотинки от най-различни неща от супермаркета, напр. купувала съм намалени зеленчуци след 20 ч. от Кауфланд, ходила съм пеша до Лидл за намалени носни кърпички... Само аз си знам какво ми е било, но в главата ми винаги е имало цел и всячески съм вървяла към нея. Днес имам доход от близо 2000 лв. месечно, който, вярвам, с годините ще расте. Ако се бях отказала навремето, сигурно щях да работя неудовлетворяваща и безсмислена работа.
На 34 не е късно за промяна на кариерата. Работата в малка семейна фирма не е толкова впечатляваща за CV-то ти, че да те поканят на интервю на такова място. Може би трябва да работиш в тази насока - да намериш друга работа, която да е стъпало към работа в някоя от големите авиационни компании. Не знам за каква точно позиция кандидатстваш, но за някои има таван на възрастта - до 29 г. при първоначалното назначаване. Работата в такива фирми е като затворен клуб и без предишен опит на подобна позиция или препоръки е доста трудно да започнеш, но не и невъзможно.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker