Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Ако си мислиш, че става от първия път, жестоко се лъжеш. Някои хора просто не са чак толкова големи късметлии. На 27 години съм и съм ходила поне на 30 интервюта. Рискувах, напуснах сигурна работа и за съжаление нещата не се получиха т. е. в момента съм безработна. Не съм се отказала и днес бях на поредното интервю. Колкото по- хубава е професията, толкова по- трудно е да се добереш до нея. Не спирай да вярваш и направи така, че следващия път да си по- добър кандидат. Успех!

7.   Мила погледни политиците ни, онова недоразумения със смешните тоалет от миналата седмица и разбери, че вината не е в теб. В България трудно се сбъдва американската мечта. Винаги съм била старателна, коректна и ученолюбива и какво от това. Шефа ми е в пъти по-неквалифицилан от мен, но той има връзи, пари и подкрепа, а аз съм никой. Виждам самочувствието, увереността, липсата на професионализъм, но си мълча и си на лягам парцалите. Не мога да се примиря, но съм приела нещата.

8.   Не се отказвай! Дори да не отидеш веднага на мечтаната позиция, потърси нещо в тази сфера. Започни от някъде, дори да е далеч от целта.
А защо не помислиш за собствено начинание/бизнес?
Не спирай да мечтаеш и да се бориш...
А за връзките.. не съм съгласна. Да, контактите помагат. Когато хората знаят, че си специалист и те препоръчат.. аз не виждам нищо нередно в това. А човек, който си знае интереса не би взел неподходящ човек, защото му е роднина примерно.
Така че не хвърляй вината върху някой друг, а търси начини. Рано или късно, може би с цената на много усилия, ще постигнеш желанията си. И тогава победата ще бъде много по-сладка!
Успех! :)

9.   Знаеш ли колко пъти съм се опитвала и проваляла в това което правя! Стотици! ... Няма човек, който да е започнал нещо ново и да не се е провалил. Какво толкова-това е просто една работа, ще дойде и друг шанс и друга възможност и ще опиташ пак. Вложила си труд, но не винаги това стига, за да се успее. Свиквай с провалите и давай напред... На 34 си, имаш време пред себе си! Недей се отказва, заради едната работа... то да беше нещо хубаво, пък то за работа да плачеш, така не бива!

10.   Ще ти кажа нещо силно! Няма писани и неписани неща. Трабва да си го призная и пред себе си, че ссичко в тозо живот зависи сано и единствено от нас - и от Бог, разбира се. Но НИЕ СИ ГО ПИШЕМ!!! Ако в нещо не успеем, е заради ред други причини, а не защото е било тъй пидано.

Успех! :)

11.   Това е просто една работа. Има още толкова много позиции на пазара. Ако искаш да работиш в голяма междунаодна фирма трябва да знаеш поне 2 езика на много добро ниво. Ако не знаеш езици запиши се на уроци. Според мен прекалено драматизираш. На всеки се е случило да иска една работа много и да не я получи. Я се стегни! Ти си на 34, не си на 15. Човек успява, когато не се отказва и се упорит. Ако продължаваш да се самосъжаляваш и да си стоиш на тази работа без да кандидатстваш за друга ти просто никога няма да успееш и причината ще е в теб. Аз като ме взеха в такава фирма бях кандидатствала 2 години за работа в моя град и като видях, че не става започнах да пускам Св-та и в София. Тогава ми се обадиха за интервю. Явих се. Одобриха ме и си хванах багажа и се приместих в София. Не ми беше никак лесно да започна всичко от нулата в чужд град, но понякога човек като иска нещо трябва да направи компромиси със себе си. Сигурно съм кандидатствала на поне 500 места преди да ме вземат на работа там. Никога не съм казвала, че мечтата ми е загубена. Мечтата ти може да се загуби само ако ти го позволиш. Не очаквай всичко да стане лесно и на готово от първия път. Бъди подготвена и да жертваш нещо или да се запишеш на курсове ако е нужно. За да постигнеш това, което искаш винаги трябва да вложиш усилие и да не се предаваш. Друг е въпросът дали след като го постигнеш ще е това, за което си си го представяла... В тези компании стресът е много и не е за всеки.

12.   Благодаря на всички. Ще дам малко повече подробности. Аз си имам работа, не съм безработна, обаче просто ми е писнало от нея. Работя 6 години в малка семейна фирма, за малка заплата и разбира се без никакъв шанс за развитие.
Колкото до длъжността за която кандидатствах, да наясно съм, че се целех високо, но исках поне да ми дадат шанс. Райн ейр набира персонал, а аз винаги съм обожавала летенето. И не, не пробвам за първи път. Това ми е третия опит за такава длъжност. Във Wizzair сигурно още ми имат CV-то. Наясно съм, че за там без връзки е многооо, ама много трудно, но си мислех, че щом е международна компания връзкарството ще е поне по-малко. Не очаквах, че ще стане лесно, но исках поне шанс. Дори това ми беше отказано. Ако бях стигнала до интервюто и ми бяха казали, че не става защо... щях да го преживея, но как по дяволите да им докажа, че имам нужните качества като дори не пожелаха да ме видят? !
Явно съдбата ми е цял живот да си работа в някоя малка фирмичка и скришом да си бърша сълзите всеки път когато видя самолет. И не, не ми казвайте, че съм стара, защото когато кандидатстваха във Wizz бях на 25 или на 26. Просто без връзки си никой, ако ще и да отговаряш на всички условия, че и отгоре.

15.   До авторката,
Първо, за да има шанс изобщо да се променят нещата, избий си от главата нагласи от типа "това ми е съдбата, цял живот ще работя в тази фирма, у нас без връзки нищо не става... ". Мислите се материализират. Да, опита и до връзки, но връзки се създават. Опира и до късмет, но късметът се манипулира. Бил съм в подобна на твоята ситуация, не е безнадеждно. А и 34 изобщо не е толкова много. Познавам хора на по 44, започнали кариера отначало. Виж, ако си кандидатствала за стюардеса, нормално е да не те вземат, там вече възрастта е проблем. На твоите години вече се пенсионират някои. Просто физическата пригодност намалява.
Моля те, сподели накратко какво образование и опит имаш. Може да успея да ти дам някои насоки.

16.   Авторке, аз съм на 31. До 26-годишна възраст се борих да получа някакъв шанс, макар и на по-ниска позиция (бях просто асистентка), след това с много, наистина много работа, упорство и научен още един език (преди това знаех добре 2 и още 2 горе-долу) успях да постигна много. Човек сам си слага спирачките. Преди да започна на асистентската позиция съм била стажантка на 3-4 места за по някой месец, като дори за това съм се борила много, ходила съм на десетки интервюта само за да достигна до стажантско място. След дипломирането ми (и 2 г. преди него) работих високо платена и квалифицирана работа, но тя не ми беше по специалността и освен това нямах осигуровки... отне ми доста време да си намеря асистентското място и заради него смених града, зарязах семейство, приятели. В живота лесно няма. Вече малко повече от 5 г. градя нов живот, кариера, срещнах прекрасен човек тук. Ако не бях рискувала и започнала от 0, може би нямаше да имам и 1/2 от живота, който успях да си изградя тук. Жертвала съм някои неща, но не съжалявам, защото успях да се реализирам, уважавана съм в средите на професията ми, а освен това съм и все още млада, мога да постигна още много.
Разказвам ти всичко това, за да разбереш, че успехите идват, когато не се отказваш години наред. Като асистентка съм плакала, когато съм се прибирала вкъщи, на работа са се държали ужасно с мен, първите 2 г. ми е било много трудно да се справя с това, че постоянно ме мачкаха и си играеха със самочувствието ми. Повечето хора се отказват на този етап, но аз продължих, въпреки че и заплащането не беше кой знае какво, парите не ми стигаха дори да пия кафе към обяда. Лишавах се от много неща, за да мога да спестя за езикови курсове, спестявала съм стотинки от най-различни неща от супермаркета, напр. купувала съм намалени зеленчуци след 20 ч. от Кауфланд, ходила съм пеша до Лидл за намалени носни кърпички... Само аз си знам какво ми е било, но в главата ми винаги е имало цел и всячески съм вървяла към нея. Днес имам доход от близо 2000 лв. месечно, който, вярвам, с годините ще расте. Ако се бях отказала навремето, сигурно щях да работя неудовлетворяваща и безсмислена работа.
На 34 не е късно за промяна на кариерата. Работата в малка семейна фирма не е толкова впечатляваща за CV-то ти, че да те поканят на интервю на такова място. Може би трябва да работиш в тази насока - да намериш друга работа, която да е стъпало към работа в някоя от големите авиационни компании. Не знам за каква точно позиция кандидатстваш, но за някои има таван на възрастта - до 29 г. при първоначалното назначаване. Работата в такива фирми е като затворен клуб и без предишен опит на подобна позиция или препоръки е доста трудно да започнеш, но не и невъзможно.