 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от На работното място |
Проблем с общуването
преди: 5 години, 5 месеца, прочетена 1633 пъти
Здравейте, хора, аз съм студентка трети курс. Историята ми е такава, че не общувам с колегите ми, с изключение на едно момиче, с което ходим заедно на практика. Тези от нейната група не ме харесват и напоследък и тя е започнала да се държи отдръпнато, не общува с мен, защото им пази поведение. Проблемът ми е, че дори искам да общувам с никого от тях, или пък, когато реша, че искам никой не ме поглежда, не ме смятат за човек. От началото като започнахме бях много усмихната и позитивно настроена към тях, но като обратна връзка срещнах само подигравки. Нали знаете как се държат с добрите в една нова още сформираща се група. В началото не обръщах внимание, наистина не ми пукаше, даже сега не мога да повярвам, че това съм била аз. После казах на майка ми за това и тя ме посъветва да не се оставям да ме мачкат, аз и отговорох, че не ми пука, и че те са смотани, тогава също така и бях споделила, че се усмихвам на колежките, но не ме харесват. Тогава тя ми каза да не се държа фашиво. Аз не съм била фашива така или иначе, но от тогава спрах изобщо да им се усмихвам. Това е и резултатът и от обратната страна да е така. Ходя си сама на университет, избягвам ги, не се чувствам комфортно, бягам от общуване, ситуациите с тах ме напрягат. Лошото е, че не само в университета съм така, а навсякъде. Притеснявам се, не мога да гледам хората в очите и не мога да се отпусна, освен пред най-близките ми. Хо
Иначе, хората в този курс са доста злобни, но и това не е много готино да не се разбираш с никого. Какво да правя според вас. Да приема ли нещата или да се опитам да ги променя?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 1725deab7e |
|
1. Изтрай така докато завършиш, пък и за какво ти е да общуваш със злобари. Можеш да се сприятелиш с хора от други курсове и специалности, ако ти тежи да си сама.
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: cee59d836c |
|
2. Проблемът е, че не си общителна, и това се приема от повечето хора негативно. По някой път като надменност, по някой път те виждат като странна/скучна. Как да те харесват, като не те познават? Лекотата на разговорите и отпуснатостта се постигат след дълъг период опознаване - какви са лимитите на този човек, какво го дразни, какво го кара да се смее? Едно човешко душевно "опипване" на другия. Тези неща не се разбират с мълчание и отбягване.
Филмите и социалните медии създават илюзията, че нещата се случват мигновено и лесно. В реалността, обаче, приятелствата, връзките, кариерата, бизнеса и всички други хубави неща, отнемат време. Всеки ден с по малко усилия, за една година се постига много чрез натрупване.
Нека това ти преживяване да ти напомня, че е важно (макар и да ти се струва тежко и непосилно) да положиш усилия да се запознаваш с нови хора. Не ме интересува в кой университет си, винаги има няколко човека, които са изключително позитивни и харесвани, които биха протегнали ръка и биха ти помогнали да се включиш към някоя клика, стига да искаш. Ще намериш клубове по интереси всякакви.
Едно от две най-основни неща могат да се случат: 1) ще продължиш да се изолираш и да страдаш. 2) в един момент яйцето ще опре до лирическите задни части и щеш - не щеш, ще удариш дъното и ще започнеш да социализираш. Преди да ме нападнете, имайте предвид, че нямате представа колко много разбирам проблема на авторката.
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 25bd1a9e24 |
|
3. Аз също преди не можех да гледам хората в очите. Ставаше ми много некомфортно. Получих съвет да се концентрирам някъде на нивото на носа на събеседника. Оказа се, че преди са ме приемали за високомерна и причината била, че все отклонявам поглед и не съм приказлива. Тогава наистина нямах много приятели, сега разбирам причината по-добре, след като се допитах до стари познати.
Прекарала си три години с колегите, а е много трудно да промениш нечие мнение. Опитай все пак да си по-ведра. Едно изречение тук, едно там. Не насилвай разговорите, но прави съвсем малки стъпки. Ако стане, добре, ако не се получи, пак добре. Остава ти съвсем малко докато завършиш. По-голямата част вече е минала, ако се наложи да потърпиш, до няма да е за дълго. Хубаво е да правиш опити да общуваш, все някога ще намериш подходяща за теб среда. Навсякъде има по няколко по-приятни и добри хора, които приемат новаци в приятелския кръг. Общуването е навик, който човек си изгражда. Изглежда лесно, сякаш идва отвътре, но понякога трябва да положиш усилия. Не се случва с пасивност и наблюдаване, а с опити, напасване, запознанства. В един момент ще ти се наложи, желателно е да изпревариш обстоятелствата и да започнеш отсега да тренираш социалните си умения. Ако това е успокоение, не с всеки можеш да си намериш приказката. Понякога хората просто не си пасват и това е положението, случва се на всекиго.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
