Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Не.

7.   Защото никой няма идея как се управлява бизнес и още по-малко как се менажират правилно кадри и човешки ресурси.

Братан.

8.   Защото в България няма истинска пазарна икономика. Както и конкуренция. Затова добре работещите хора не се ценят. Няма и истински профсъюзи и работодателите си позволяват неща, които във Великобритания, например, не биха посмели да направят. Стой си в Германия.

9.   Не ми се налага да мисля за това. На държавна работа съм, парите са прилични, натоварване почти няма, никой не ме товари излишно, за всичко ми се благодари. Иначе в частна фирма ме оцениха, повишиха ме на ръководна позиция, но ми стопиха лагерите и напуснах. Това преди доста години.

10.   Жалко, че няма поне един работодател в сайта да си изкаже мнението по въпроса.

11.   Бал съм ги!

12.   Работих 2 години в една фирма, заплащането беше малко а работата и отговорностите прекалено много за поста който заемах. Строителен техник съм. Напуснах и 1 година не работих нищо понеже си имах спестени пари и не ми се занимаваше, исках почивка. След тази година получих обаждане от бившия ми шеф да се върна на същия пост. Поисках възнаграждение тройно на това, което бях взимал преди да напусна. Той се съгласи и от 19 месеца вземам тройно на предишното и отношението е съвсем друго. Работодателите се отнасят с хората зле понеже си мислят, че хората нямат друг избор освен да им търпят мизериите когато осъзнаят, че не е така нещата се променят.

13.   Съгласен съм с но.1 и му сложих 5чка. Но! Не е само в България така. Дори бих казал, че това е типично за американските компании и шаблона е внесен в БГ от там. На мен ми случи същото като на автора , само с някои малки разлики. Фирмата беше американска с изнесен аутсорсинг в София. Българи бяха създали фирмата в Калифорния и я бяха издигнали сигурно до капитал от млрд.. Пенсионираха се и един ден я продадоха на американци , които наложиха точно същия експлоататорски модел , за който автора говори. Фирмата фалира за 2 години . До нулата. Персонала оцеля , но се прехвърли в друга подобна форма , работейки на същия принцип . С огромно текучество на кадри(turnover). Ползват те и те хвърлят.
Разликата при мен беше, че когато казах на шефа (човек , който аз съм учил) , че се махам, защото американците почнаха да ми се подиграват на труда , той ми се молеше от месец на месец да съм останел , защото не можели да ми намерят заместник. Три месеца не можех да се махна , от добри чувства към него. Накрая им теглих една майна на всички. След 5 години работейки за първата и още толкова за втората фирма , накрая ми казаха че не мога да работя. А това го казаха , защото реално не искаха да ми вдигнат заплатата повече(нашите ги вдигаха всяка година) Аз реално вземах повече от някои мениджъри и това на американците им беше непонятно, защо се случва. Особено на новите мениджърчета , които току що бяха излязли от някакъв безизвестен орего(фре)нски университет, с невероятното желание за себедоказване. Много келеши като дойдат на шефското място , за да се наложат уволняват или ощетяват старите кадри . Което в днешно време се счита за нормално... За жалост, нали сме американска колония все пак...

14.   За съжаление трябва да се извърви дълъг път за да се стигне до някаква нормалност, но много хора вече сме в чужбина. Малцина ще се върнат, защото дори и с ниско квалифицирана работа и с нашият манталитет хората успяват да купят дом, да изпращат пари. Не са щастливи, но по-добре в чужбина, отколкото в България. Много жалко, че над 1 млн. българи след 89 г. напуснаха България. Ще се върнат малцина пенсионери, които са икономически мигранти, децата им надали. Когаго се връщам в България виждам все повече роми, дори и в София. Не съм расист, но стават мнозинство. Малките градове обезлюдяват, особено зимата е много видно. Ако доходите са нормални, ще се върнат хиляди отишли само за да прехранват, защото в селата няма никаква работа.

15.   На думи ме оценяват, но само дотам. Говорили са ми колко съм женен за фирмата, колко би загубила тя, ако напусна, но действията не се припокриват съвсем. Установих, че получавам една от най-ниските заплати във фирмата, а в същото време обемът от работа, който трябва да върша е огромен, дори непосилен. И понеже не се скатавам, "награждават" ме за усилията ми с още работа. В резултат започнах да изнемогвам, след като работя всеки ден по няколко часа извънредно, уикенди също ми се е налагало да работя.
Стигна се бърнаут и реших да напусна точно сега в пандемията, колкото и неправилно да звучи на доста хора. Но истината е, че не знам колко още щях да издържа и кога щях да рухна било то психически или физически.

16.   Правилно си постъпил щом предния път бившият ти шеф не те е оценил няма да го направи и сега, даже върнеш ли се има вероятност пак да се гаври с теб. Няма вече връщане назад стой там където се чувстваш добре и където те ценят и уважават! И аз бях в подобно положение след университета не си намерих веднага работа по специалността и се наложи временно да преглътна гордостта си и да работя в заведение (имам цяла тема ако желаеш прочети я казва се "Нещастна на работното място"). Бившата ми шефка беше професионалист в областта си, но уви нямаше никакъв подход с хората, не можеше да си владее нервите и за най - малкото нещо да сгрешим започваше да ни крещи и обижда много пъти ме е наричала малоумна и безмозъчна в пристъп на гняв, също така ме е посрещала и със скандали за добро утро когато е ставала с г... а нагоре. Работех първоначално като диспечер, после реши да ме прави и барманка и понякога ми правеше такива графици, че не знаех къде се намирам, миналия януари целият го изкарах 3 на 1, 2 на 1 и едва края на месеца два последователни дни почивка, понеже единият коекга на бара даваше и смени като шофьор. Казах и, че ми е дошло в повече дойде нов колега, който беше адкси мърляв всеки път ми оставяше кочина и колкото и да повдигах въпроса пред нея нямаше оправия скара му се и след 2 смени същото. След година и половина си казах, че повече няма да търпя това нещо и малко преди да обявят официално първите случаи на Ковид 19 у нас и заявих, че напускам. Започнаха се молби да не си ходя, убеждаваше ме колко хубаво място бил ресторанта (ако беше така нямаше всеки да бяга оттам), да наговаря заместник управителя да ме разубеди изведнъж смекчи тона и откакто и казах спря да ми вика, а малко преди това ме унижаваше. Знаейки, че всичко е параван аз докрая държах на своето и не отстъпих иначе пак щеше да ми се качи на главата. Даже беше разпитвала бивши колеги не искам ли да се върна и дори когато след време и обясних мотивите си пак казала на бивш колега, че за нея решението ми е грешка. Само егоист не би искал от млад човек да се развива и да тъпче на едно място, за да му е по - добре на него. След като се махнах този, който дойде на мое място избяга на втория ден, два месеца нямаха втори барман и се наложи да извика свой познат да работи там. А наскоро научих, че след скандал с една от собственичките се е махнала и, че и преди не е искала вече зюда работи тази работа. Изпитах силен гняв научавайки, че жената, която твърдеше че има висок морал и най - много от всичко мрази лъжата ме е лъгала най - нагло в очите. Доколкото разбрах след това си е сменила и телефона и вече и нямам координатите може би за добро. След това на едното място нещата пропаднаха заради пандемията, но аз пак ме се върнах на правех ли го тя щеше да ме. унижава пак всеки ми казваше "Стой ако трябва повече време без работа ама там ме се връщай направиш ли го ще ти стъжни живота". Така и направих. Не съм учила, за да търкам чаши цял живот и да бъда унижавана от някаква си истеричка. Там където съм сега не смея все още да се радвам, тъй като съм отскоро, но отношението е човешко няма викове и крясъци, обяснява ти се всичко спокойно, шефовете винаги влизат в положение наложи ли ти се да отсъстваш не като госпожата за нея беше по - важно, че няма кой да и работи ходила съм с ангина на работа заради нея, друг колега за малко не се докара до пневмония. Майната му на стария ти шеф гледай напред!

17.   В България оценка и признание недейте да търсите, нито пък адекватно заплащане на труда си. Работил съм с чужденци от Западна Европа и с българи, и спокойно мога да кажа, че разликата е огромна. Има разбира се и изключения, но са малко. У нас мотивация на персонал, стимулиране, подбор, развитие и т.н. са просто кухи фрази. На работниците и служителите се гледа, като на роби, които трябва да бъдат прецакани по всеки възможен начин. Поощряват се единствено единици "наши хора", които го играят доносници, че да не вземе да ни "изстине" мястото или пак такива "наши хора", които са ни спуснати отвън и трябва да ги пазим, че иначе става лошо. За нетолкова дългият си стаж съм бил пряк свидетел на огромно количество парашутисти на всякакви нива. Голяма част от случаите са толкова брутални, че на много хора дори не им се вярва. Всичко това обаче ме научи да ценя собственото си време и усилия. Преди години, докато работех за чужденци, бях започнал да едва ли не да спя на работа. Постоянно оставах извънредно, работех в почивни, по празници и т.н. Приятели и познати бяха започнали да ме мислят за луд. Шефовете ми обаче ме ценяха и това ме мотивираше още повече. В един момент настъпиха преструктурирания в компанията и повечето мениджърите в централата напуснаха по една или друга причина. На тяхно място за България спуснаха да отговарят някакви тъмни балкански субекти, с нулева квалификация и опит, които си доведоха още парашутисти. Естествено, на всички заплатите бяха по-високи от моята, въпреки че много от тях бяха на много по-ниски позиции. Тези на моето ниво получиха двойно стартово и почти не се вясваха на работа, нито пък реално имаха някакви задължения и отговорности. Оттогава си имам правило - никакъв извънреден труд или допълнителна работа, ако не ми се плати и ако сам не реша. Свърши ли работното време, ставам и си заминавам. Никаква работа в почивни и празнични дни или през отпуски. Честно казано, така се чувствам много по-добре и мога спокойно да си върша всякакви лични неща.

18.   Автора

Когато ни се случи нещо гадно в живота все си мислим, че всичко е против нас всячески. Пуснах темата и виждам, че има доста хора като мен. Явно всичко е до манталитет, но въпреки това за младият ми живот, наблюдавам някаква промяна. Много работодатели научиха, че ако искат да имат бизнес, няма да я бъде както я мислят. И трябва да плащат. Естествено сега е време, в което могат да си вземат поука от действията си през годините. Последната криза трябва да им служи като урок.

Преди време

19.   Автора, Номер 17, сподели ако искаш някои случай, за които си чувал или си бил свидетел.

20.   Към автора от номер 16 и аз се нядявам да стане така, макар и да се съмнявам. Повечето хора не се променят неслучайно народът е казал "Вълкът козината си мени, но нрава не". Макар и да се наплаши от Ковид 19 бившата ми шефка не стана по - човечна с хората и не направи нищо, за да улесни работата на някой от тях. Дори в условия на пандемия бившият ми вече колега продължаваше и идващите на мое място продължаваха на мият всички чаши на ръка, защото на нея и се свидеше да оправи старата миялна а още повече и се свидеше да купува препарат за нея и по думите на моя бивша колежка това не било от вчера. Миналата година ни обеща да купи нова миялна за лятото и си останахме само с обещанието. Навярно дори с колегата да и бяхме поставили ултиматум "Или ни купуваш миялна или напускане" пак нямаше да ни вземе. А в тези условия и по принцип да се ние посуда на ръка, от която са пили хиляди хора е недопустимо. Трябва да има миялна, в която чашите да се дезинфекцират. Как да искаш да останеш на място първо те експлоатират и не те уважават, второ парите са малко макар и според бившата шефка да не е така (ама ако беше на наше място и работеше по 15 ч. за 750 лв друга песен щеше да пее) и трето нямаш никакво развитие и си скапваш здравето. От престоя си в ресторанта и мъкненето на тежки неща като каси и кегове сега цял живот ще си нося плексит за спомен, добре че не ми се появиха други проблеми, че тепърва ми предстои деца да раждам. А тя ще ми твърди колко хубаво място за работа било там. Заместник управителят вярното и кученце и той се опитваше по едно време да ни скапва настроението с думите защо не съм си останала там, много съм драмаризирала за това, че всеки път оправям чуждата кочина и, че съм нямала да намеря работа по специалността. Как ме се сетих тогава да го питам защо е предпочел кръчмата и няма и един ден стаж като учител. Както и да е не се оставих на шефката и вярното ми куче да ме манипулират и се спасих. Колега от друго заведение на веригата фалирало покрай пандемията е прехвърлен в това където бях аз заедно с част от персонала. Човекът напуска след няма и месец с думите, че в "такава секта" няма да работи. От бивш колега разбрах, че новото ръководство е по - либерално и го няма гестаповския режим. Дано да е за добро, но не бих се върнала обратно там колкото и колегите да ми липсват, човек трябва да върви напред в живота и никога по никакъв начин да не се връща назад към лошите спомени.

21.   Авторе, мога много примери да дам, но ще стане прекалено дълго, затова ще се опитам да синтезирам основното от някои по-фрапантни.
1. Секретарка без подходящо образование и стаж се назначава за директор на машиностроително предприятие. Появява се от нищото - без интервю, без обява и т.н. Същата е внучка на комунист от провинциалната номенклатура. Заради нея буквално гонят директора ( човека почина преди няколко години, Бог да го прости ), който вади фирмата от калта, спасява я от сигурен фалит и само за няколко години я извежда до една от най-стабилните в града. На всичкото отгоре, въпросната се намърдва на мястото му и получава доста по-високо възнаграждение и привилегии. Нищо, че броят на служителите се свива 3 пъти почти веднага и днес същата фирма е с репутация на една от най-западналите.
2. Посредствен ученик, който не е приет абсолютно никъде в България за студент, бива изпратен от родителите си ( пак номенклатурчици от провинцията ) да учи в чужбина, в незнайни университети, където също едвам е завършил. Слад като се връща в България, веднага започва директно на мениджърска позиция в голяма българска компания. В момента е на подобна позиция в международна компания.
3. Дъщеря на сравнително важен БКП кадър от провинцията, цял живот работи на много високи мениджърски позиции в международни компании и съответно за изключително много пари. Същата си няма и представа от това, за което е назначена и всичко се върши от хората под нея.
4. Търговски директор, пак в редица международни компании, без никакво дори близко образование ( едва завършил висше по милост ), който не може да работи с компютър, освен да отваря страници в интернет и не отговаря на обаждания. Това не пречи да получава близо 10 хил. лева месечно.
5. Подобен парашутист на този под номер 4, отново с много дълъг стаж в международни компании, но във финансовата сфера и въпреки това без дори елементарни познания - заплата над 13 хил. лева месечно.
6. Човек, завършил средно образование по милост, който не може буквално да напише едно смислено изречение, да не говорим за правописни грешки, се назначава за шеф на търговски екип. Същият получава мястото заради това, че е доносник на парашутисти над него и успява по много хитър начин да отстрани от фирмата уж най-добрия си приятел, който години наред му е помагал финансово и го води на работа в същата фирма. Заплата - 2 хил. лева чисто, плюс служебен автомобил. В същата фирма главните технолози, които са с 15 и повече години стаж и които ръководят цялото производство и са участваля пряко в разработката на всички продукти, получават около 1 500 лева, без никакви други социални придобивки.
7. Производствен директор, отново със стаж само в международни компании се губи в малкото производство, за което отговаря. По-нататък без коментар.
8. Дъщеря на провициален военен номенклатурчик е назначена на куха длъност в международна компания. Въпреки, че нанася директна щета за 150 хил. лева по единственото нещо, за което отговаря, веднага е повишена и наградена с целогодишна работа от вкъщи, много преди да стартира пандемията.
Както казах мога да пиша много по темата, но ще се превърне в роман. Отделно, познавам сума ти хора, на които им бяха подарени различни "бизнеси" и буквално се събудиха "собственици". Аз ги наричам "назначени собственици", защото де факто са точно такива. Простата истина е, че у нас цялата икономика е в ръцете на бившите комунисти, ченгета от ДС и техните потомци. Същите управляват страната от над 30 години и никога не са пускали властта. Същите умишлено ни превърнаха и ни държат бедна и изостанала страна, за да имат евтина работна ръка за техните фирми. Умишлено изгониха и продължават да гонят умните и интелигентни хора, за да не им мътят водата. На тях им трябват нископлатени работници, които са съгласни да блъскат в студ и пек, и при вредни условия за 400-500 евро максимум. България се превърна в територия за мръсни и елементарни производства, които никой, никъде не иска.