Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Ами да, напълно съм съгласен с теб. То това не е само феномен в България, ами и по целия свят само че някак тука сме една идея по-примитивни. Масово хората достигат единствено до 3 ниво според пирамидата на Маслоу, а това е ниско

7.   Ти какво работиш и колко пари изкарваш?


Аз, като човек израснал в доста бедна среда никога не бих си позволил да изкарвам малко.

Не работя детската си мечта, но имам пари да направя абсолютно всяко едно нещо, което си наумя. А и деца се гледат с пари, мойка.

Понякога човек трябва да жертва нещо свое, за да може да получи друго, само това ще ти кажа.


Хасан.

8.   Прав си, авторе. Те губят.

9.   И аз съм на мнение, че мислиш наивно. Все още вярваш в приказките за принца и принцесата, а истината е че на света никога е нямало щастлив брак между принц и принцеса, те са били омъжвани с политически цели (предотвратяване на война и др), или с цел забогатяване (пари, земи). На света не съществува брак между принц и принцеса по любов, без разбира се да включваш в бройката, че днес бутафорните принцове се женят за жени от обществото, които не са дъщери на крале.
Отделно, казваш че нямаш нищо против хората работещи нискоквалифицирана работа, обаче от целия ти текст лъха обратното. Смяташ че хората, които вършат такъв труд са низши, че сами са си виновни, че не са се старали. Всъщност въобще не се замисляш, че те също са много важни за обществото, какво би правило обществото без касиери, без подреждащи рафтовете на магазините хора, без бензинджии? Все някой на този свят трябва да върши нискоквалифициран труд и тези хора, като бройка трябва да са повече от онези с високоплатените професии. Всяка една фирма има повече работници от колкото директори!
Не се замисляш и че хората имат причини, които са им попречили да постигнат мечтите от детството си, мислиш ограничено, все едно всички са имали твоите условия за постигане на мечтите. Може да е искал да стане пожарникар, но изпитът за приемане в пожарникарско училище, включва бързо изкачване по висока стълба, а много хора ги е страх от високо, или не могат да минат другите изпити. За кандидатстване за пожарникар има изпити както за знания по химия, история, физика математика и литература, така и за физическа подготовка 800м за 3 минути, 40 лицеви и 40 коремни пак за време и т.н. Може да е искал да стане лекар, но да има проблем с гледката на черва и кръв на живо, децата които си представят лекарската професия докато мечтаят, не си представят гледката на операционна с отворена човека глава или корем, а личната си лекарка, която преглежда гърло и пише бележки.
Мечтите за професия се оформят на база, това което детето е видяло, или на живо, или по телевизията, никое дете днес не мечтае да стане оператор на лазерна машина за гравиране, защото никога не е виждало как изглежда това и какво работи такъв оператор, това е пропуск в образователната ни система, преди години по соца са водили децата 5-7 клас от училище, цял клас, на посещение в заводите в града в който учат, имали са трудово обучение в цехове в производството, давано им е да струговат, да си настройват сами струга, да шкурят дърво, да сглобяват дребни ел детайли с ответка (щепсели примерно) и са получавали хем оценка за направеното, хем са виждали на живо как изглежда работното място и какво се върши. В чужбина гледам по филмите имат дни, в които родители или професионалисти, посещават училището и разказват за професията си, показват кадри на видео дъска, облечени са в работното си облекло, а в България нищо, към 11 клас в професионалните училища имат изискване са 10-15 дни стаж по професията, но всичко е бутафорно, никой от учениците не ходи на стаж, класната урежда бележки от фирма за всеки от учениците, че уж е посещавал стаж, лично свидетелствам за това.
Отделно може и родителите на даден млад човек да не могат да си позволят издръжката на студент. Преди 4 години на мои познати сина искаше да какдидатства медицина, само часните уроци за подготовка за кандидатстване струваха 2500лв, учебниците за медицина са много скъпи, семестрите и квартирите в университетски град хич не са евтини, а уреждането в общежитие е трудно, местата са ограничени, разпределят се по дохода на семейството и обикновенно там отиват деца на самотни майки, те постигат по нисък доход по документи. Родителите му нямаше как да платят всичко това, а медицина не може да се учи докато работиш и момчето стана продавач в магазин за авточасти. След като започна работа се изнесе от техните и започна квартира да плаща, вече няма как да сбъдне мечтата си за лекар, квартирата и сметките му трябва да се плащат всеки месец. В днешни дни живее с приятелката си и ще имат бебе. Това че завърши математическата гимназия профил биология с много добри оценки не му помогна. Друг мой познат завърши средно образование профил физика с отличие, видях диплома, днес е на 35г и лепи плочки, като баща си, макар майка му да е учителка. Питах го защо изостави физиката, каза че в България няма какво да се работи с физика, освен учителка, а по негово време учителите били много ниско заплатени, никой не плаща за истинска физика в България, а в чужбина за да те забележат, че си добър физик, трябва да учиш в техен университет, а това струва пари, които техните не са могли да си позволят. Трети познат имал мечта да стане криминалист, но когато той бил 11 клас родителите му се развели, и никой от тях не искал, на инат един към друг, да поеме да помага финансово на сина им да учи. Намерили си втори партньори в живота си и му казали той да се издържа сам след навършване на пълнолетие, какво да прави, стана крупие в казино. Друг пример е моя позната, приеха я висше, започна, след първия семестър баща й се разболя, стана инвалид, наложи се тя да прекъсне образованието и да работи за да се издържат докато майка й гледа баща й, който не може да се самообслужва.
Истина са ти казали "Такъв е живота", но ти не разбираш, защото имаш ограничен поглед над нещата.

10.   Да, ако си нацел точната порфесия, точната компания и то от първия път, а после си придобил достатъчно опит, знания и контакти, че да си сменяш работата когато ти кефне и взима 4x средната заплата, ще си мислиш така.

11.   Е, след някоя и друга година ще си промениш и мирогледа... поне няколко пъти. Просто живота се случва! Има много шарени ситуации, които ще разбереш, единствено като се озовеш в такава. Затова и по-малко съди другите за техните решения, грешки в твоите очи. А и всеки намира щастие в различни неща...

12.   Как успя да изпишеш толкоз нещо и да не стигнеш сам до простият отговор... А той е - виж САЩ... или по-скоро - това което оригинално беше (а вече не е). Човек работи с идеята да постигне нещо, да успее, като индивид, т.н. "амеркиканска мечта". Затова Америка успя да се изкачи до супер сила - свободен пазар и капитализъм, хората са мотивирани, създават нови неща, печелят пари, имат бизнеси.

Но това е много рядко нещо, и в америка го няма вече. Целият свят днес се управлява от големи корпорации, и твоята работа се свежда единствено да отидеш в офиса, да правиш каквото се иска от теб, и да се прибереш. Това е не много по-различно от времето на соца. Само че соца е заменен с корпорациите. Вярно, че има тук таме по-малки фирмички, но те мизерстват, и дори и те обикновено те гледат като прост работник, независимо какво си направил за тях. Така че да - работата си е робство общо взето. Но вместо като навремето да ти хвърлят някой друг комат да те държат жив, сега ти дават едни хартийки да отидеш сам да си купиш нещо. Вярно, по-добре е от директно робство, но разликата е количествена, не качествена.

13.   Който гони парата, цял живот я гони и не може да я хване.

14.   За съжаление в България не се цени добрият работник. Този, който влага душа в работата си. Обикновено е подценяван и ощетяван. Затова и хората опират само до парите. Иначе си прав- хубаво е човек да обича работата си и да я работи с желание. Но в България това не се оценява от работодателя, от никой всъщност.

15.   Авторе, по принцип си прав, но по принцип. Човек не бива да бъде роб на материалното и да мисли само за пари и вещи. Ситуацията обаче у нас е по-различна. Ние сме най-бедната и корумпирана държава в ЕС. Болшинството от хората просто нямат пари, за да живеят нормално. Лишават се от храна, лишават се от дрехи и т.н. Преди няколко години бях влязал в един магазин за китайски дрехи. До мен имаше семейство с малко детенце, на което му купуваха обувки. Детенцето направо сияеше от радост и тичаше през целия магазин. Дядо му и той преливаше от щастие и го питаше: "радваш ли се дядо на новите обувки". Винаги, когато се сетя за тази случка ми се доплаква. Тези хора си личеше, че са добри и скромни. Не мислеха за пари, просто нямаха възможност. Детенцето сигурно много дълго е чакало новите си обувки, макар и китайски и се радваше от сърце, всички се радваха. За съжаление много хора са в същото положение у нас. Има и друго, което също е много важно. Да не забравяме, че у нас на работници и служители се гледа като на роби. Голяма част от хората не се осигуряват на реален доход, а на минималния възможен. Масова практика е да се работи извънредно за без пари. Не се осигуряват никакви условия, нито предпазни средства. За отношение и уважение пък изобщо няма какво да говорим. Няма как при подобни условия някой да работи с желание. Всеки ще чака да стане време да се махне. Това съм го изпитал и аз. Обичам работата и професията си, и работя професионално и с желание. Стане ли обаче време да си ходя, си тръгвам и не работя извънредно, нито през почивни дни. До преди няколко години го правех. Работех по 10-12 часа всеки ден и задължително първите 2 съботи и недели на месеца, т.е. работех по 19 дни без почивка. Вършех работа на други отдели, движех неща, които изобщо не ми бяха задължение. Правех го, защото шефът ми имаше отношение и беше много коректен. Освен това ми гласува доверие и ми даде шанс да се развивам. Понеже обаче компанията беше международна и той беше от централата, след време се прибра обратно. На негово място се появиха едни балкански субекти със съмнителна квалификация и опит. Аз продължих да си работя по същия начин, дори им изкарах милиони. За награда получих пренебрежително отношение и откровени нападки за неща, които други колеги трябваше да вършат с техните отдели, а те дори не си правеха и труда. Напълниха фирмата с парашутисти, които дори не идваха на работа, нито изобщо знаеха къде работят, но това пък не пречеше да стартират с двойна на моята заплата, като при някои бързо стана четворна и т.н. Накрая изпаднах в парадокс, при който им осигурих сигурни спестявания на разходи за години напред, а те ме обвиниха и се опитаха да ме докладват на групата, че едва ли не съм създал огормен проблем. Ами, съжалявам, ама за мен извънредният труд приключи. Лошото е, че подобни ситуации у нас са масова практика. В 95% от случаите за шефове на отдели, екипи, бригади, предприятия и т.н. се назначават парашутисти, които са тотално безхаберни, но пък получават 3-4 и повече пъти от хората под тях, които реално вършат и ръководят всичко. Покрай работата си съм го виждал и продължавам да го виждам масово. Това лято кандидатствах в компания, отново международна, където се оказа, че прекият ми ръководител няма представа какво върши звеното му и отделите в него. Не можа да ми каже абсолютно нищо, нито пък ми зададе какъвто и да било адекватен въпрос. На всичкото отгоре, въпреки че още в началото бях напълно коректен с тях и им казах какво възнаграждение очаквам, те се опитаха доста подло да ме притискат и да играят бай ганьовски номера. Първо, трябваше да ми направят предложение до ден-два, а те минаха почти 2 седмици, без никой да се обади. После изведнъж ми звънят и ме питат дали съм си помислил. Отговарям им за какво да си мисля, като няма нищо насреща. Започнаха да пелтечат глупости как бюджета им май не бил толкова, сумата бруто ли била или нето и т.н. Хубаво, ама аз съм казал в самото начало как стоят нещата. Общо-взето, ако мине номера. Обещават на хората, че със сигурност ще се обадят еди кога си. След това не го правят и звънят след седмици. Човек, ако е притиснат и се е отчаял, веднага ще склони и наполовина. Значи, въртим на хората най-долни селски номера, отнасяме се с тях, като с боклуци, гледаме как да ги прецакаме, а после искаме отдаденост, коректно отношение и т.н. Е, как да стане! Не, че няма изключения, но за съжаление са много малко. Отделно има и хора, които и по милион да получават, заедно с най-доброто отношение, пак няма да работят и да са лоялни, но това пак опира до мениджмънт и работа. Навън все още има много свестни хора, никой не иска да бъде роб.

16.   От автора:

Ще обясня на някои неразбрали потребители някои неща:

1. Не съм казал че парите не са важни. Не са най-важното, не са за всеки са еднакво важни, има места по света където даже все още нямат парична система и търгуват на принципа на бартера както е било масово в Европа преди няма и 200 години. Кой с колко пари иска да живее си е негова работа, ако иска може да хване гората и да гледа земя и животни, както е правел неговия пра-пра дядо - пари тогава са имали само чорбаджиите. Тезата ми е че е най-важното да се чувстваш добре и да правиш това което обичаш, а не да си нещастен и стресиран само заради едните пари. Другото което казах е налблюдението ми че този който мисли само за пари, никога не ги има, това е факт.

2. Знам я пирамидата на Маслоу. Хората за които говоря масово са изпълнили първите три нива - не говоря за клошари и просяци, а все уж нормални хора със семейства и т. н. Затова ми е и странно. Ако се хванем пак за тая пирамида - пак ми е толкова странно - Как така човек който уж няма сигурност и се бори за насъщния успява да създаде деца... няма логика, нали?

3. Нямам против нискоквалифицираните работници. Не разбирам тия които не обичат работата си и не искат да я сменят и да придобият някакви умения и да преследват това което ги кефи. Виждал съм чистачки които всяка сутрин отиват с кеф на работа, работят и си пеят, офисът после лъщи от чистота и всички са доволни. Баща ми е пазач, гледа си съвестно работата, там на обекта си има кучевца за които се грижи има добри приятели колеги, а парите му стигат да си гледа старините. В същото време имам и познати на ръководни позиции във не бедни фирми - вадят яката пачка и приличат на зомбита и все мрънкат колко им е тежко и все се жертват в името на нещо безмислено - лизинг на нова кола, скъпи дрехи и т. н Разбира се човек понякога трябва да прави жертви, за да постигне нещо друго по-висшо, но това ми се струва доста крайно.

За това говоря, по ясно не знам дали мога да се изразя.

Другите отговори няма какво да ги коментирам - общо взето потвърждават тезата ми от първия пост. Държавата виновна, работодателите не ценят работниците, някой се уредил за сметка на друг, нямало възможностти и т. н Абе хора, щом наистина мислите че светът е толкова лош, как въобше издържате психически?

17.   Така значи ще кажа, че предишните коментари за работника роб са прави. Естествено като нов работник ходех първо с желание не беше само заради парите. Имах желание да се развивам, исках и да създам и приятелства. Но след две седмици всички си показаха рогата. Почна се с психическия тормоз и извънредния труд. Бригадирката не обяснява точно нещата. Крещи вика не можеш да се разбереш с нея. Дъртите колешки станаха злобни. Постоянно злобни намеци, говорене на лоши неща зад гърба и те не обясняват както трябва, дори понякога лъжат нарочно за да сбъркаш. Постоянно се чоплатт в личния ти живот и после злорадстват, ако им споделиш за лични нещастия. Нямат никакво уважение. Ако си свършиш работата както трябва няма да ти кажат евала, но иначе винаги ще ти намират маана. Всеки се прави на началник и се мазни на бригадирките и началниците. И работят по - малко и никой не им казва нищо, защото са връзкари. Еми сега Авторе как да ходя с кеф на работа и да не ходя само заради парите като съм в такава отвратителна среда ? Eми извинявай, ама в тоя случай нямам търпение да свърши работния ден за да се махна от тия лоши злобни хора и накрая на месеца да си взема парите.

18.   Искам да попитам относно ''пирамидата на Маслоу'' по какъв начин се свързва с ''духовното''? Как разбирате ''духовното" - като спокойствие и уют без други задължения? Това е по-скоро обвързване с материалното, нещо, към което масата се стреми, а от там и зависи от породени от егото желания и тнт. Учените не са мярка за духовното, защото до голяма степен те дори може да не са и вярващи. В религиите , изпитанията свързани с лишения и трудности, са давани за пример в развитие на духовното. Тоест, човек няма как да се нарече духовен, ако на гърба си не е изпитал достатъчно житейски случки в реалноста, а не само пред компютъра. Относо работата и невъзможността много хора да искат да живеят по начина както си го представят, според мен се дължи именно на първо място на това, че човек няма познания и достатъчно опит в самия живот. На второ място е нежеланието за промени, страх поради несигурност, липса на воля, наличие на много предрасъдаци от средата, липса на правилна вяра, липса на изградени нагласи, отхвръляне на всичко хубаво, което може да се извлича, поради песимизъм. С една дума - наистина всеки човек сам си го прави, сам си е виновен, въпреки ситуациите, въпреки всички болести. Как има приковани учени инвалиди и болни, които се борят и учат да живеят и да намират смисъл и да се развиват, а други хора не искат.

19.   От 5 до 18 - пирамидата на Маслоу я разбирам по следния начин - ако аз съм недоспала, недояла, без подслон и без семейство, надали ще се заема с някоя всеобща кауза като това например да основа дом за сираци. Парадоксът е че всъщност точно по тази причина може би бих основала, защото знам какво е да си без подслон (хипотетична ситуация). Така че тази пирамида според мен е валидна за масата хора, а не за конкретен случай изключение какъвто би бил някой революционер като Ботев например. Да, има противоречия, защото нещата не са еднопластови, а многопластови. Някои хора са по-сложни от други. Затова са и революционери.
За мен тая пирамида е създадена да опише масовия случай, а не частния. И на най-горното ниво самоусъвършенстване бих сложила и каузи, поглед към другите, не само към себе си. Но това ниво е недостижимо за котрумпираните личности, които примерно си седят на ниво уважение..

20.   Не превръщай това което обичаш да правиш в професия, защото ще го намразиш

21.   "Целият свят днес се управлява от големи корпорации, и твоята работа се свежда единствено да отидеш в офиса, да правиш каквото се иска от теб, и да се прибереш. "

Нарича се работа и много по-добре от това, което имаха хората преди 500 години. Все едно преди това всеки втори ставаше мултимилионер, като махаше с лопатата.

22.   От 18. Приемам, че теорията на Маслоу описва масата, но въпросът ми беше по-конкретно насочен към точната дефиниция на духовната същност, тъй като например бях чел някъде в историята на индуизма и будизма, че всъщност медитацията е измислина и развила се именно в най-тежките условия на физическо оцеляване, за да помага; че всяка зависимост (потребност, нужда) на материално и биологично ниво възпира човек от свободно мислене и довежда до повече страдания. Тъй като страданията са следствие на нереализираните желания. Тоест, когато един богат човек бъде принизен до първото стъпало на физическо оцеляване. Когато един заможен човек остане без материалното си, и този човек е съзнанелно привързан към всички постижения и нива, които е постигал, то тогава той не е нищо повече от психически рухнал индивид? А идеята е именно човек да не бъде зависим психически и духовно от долните нива. Човек да може да оцелява и да се чувства добре и извисено както без, така и с пари. Освен това за цялата история е доказано, че колкото старчески домове да се построят за бедните, то винаги ще има точно толкова зло, нещастия, болести и тнт, които не могат да бъдат заменени само с добро. И не се предвижда в бъдеще да е нещо по-различно. Тоест светът е такъв какъвто е, и човек носи лична преди всичко отговорност, а след това за другите, но и в двата варианта винаги ще има има недоволни.

23.   " Така че да - работата си е робство общо взето. Но вместо като навремето да ти хвърлят някой друг комат да те държат жив, сега ти дават едни хартийки да отидеш сам да си купиш нещо. Вярно, по-добре е от директно робство, но разликата е количествена, не качествена. "

О! Ами ето ти два варианта:
- Стани достатъчно добър в нещо, че да ти "хвърлят" повече хартийки.
- Сатни от хвърлящите хартийки.

И не, няма вълшебна бариера, която те спира. Ти си единствената си пречка.

25.   Авторе, че работодателте у нас не ценят работниците и служителите си е неоспорим факт. Това, че примерно 5-10% не влизат в това число, не прави нещата по-различни. Аз лично, съм бил и много оценяван и изключително целенасочено саботиран. Знам как работи човек при едните условия и при другите. Въпросът тук не опира до харесване или не на работата. Работата можеш да си я харесваш много, но ако други обират плодовете на твоя труд, а ти на всичкото отгоре си обвиняван за неща, които дори не са ти работа, тогава положението става съвсем различно. А като си градил позиции с години и имаш семейство, не можеш да напуснеш от днес за утре. Най-малкото, защото няма толкова възможности. Познавам хора с богат опит и на високи позиции, които с години чакат, за да могат да си сменят работата.

26.   Днес, четох нещо в Quora от Хектор Кинтания (Hector Quintanilla). Цитирам (преведено от англ. ):

"Защо повечето хора са недоволни от работата си?

Миналата седмица, един приятел покани мен и семейството ми да посетим ранчото му.

Карахме дотам с минивана (бус) на жена ми. Всичко вървеше гладко, докато стигнахме до входа на ранчото.

Голям червен знак "Добре дошли" висеше от портата.

Синът ми изскочи от колата и отвори огромната порта на ранчото.

Докато се придвижвах напред по черния път, нещата вървяха наистина на зле. Подскок след подскок, кални локви караха гумите да се плъзгат. Чувствах, че можем да затънем насред, дългия една миля, черен път.

За да отговоря на въпроса ви, защо повечето хора са недоволни от работата си?

Защото НЕ правят това, за което са родени!

Както миниванът на жена ми не е създаден за този черен път; те НЕ са създадени за тази работа!

Ако миниванът на жена ми можеше да говори, той щеше да стене, да се оплаква и да хленчи през цялото време, докато бяхме по този черен път, като междувременно всяко превозно средство 4X4 щеше да се чувства щастливо и развълнувано от предизвикателството!


Когато се събуждате всяка сутрин с единствената цел да оцелеете и просто „да живеете още един ден“, ВИНАГИ ще се чувствате празни.

Животът без никаква цел, без визия и ясна посока винаги ще ви прави нещастни.

За какво сте РОДЕН да правите? "

Ние сме продукт на нашата среда. Огледайте се хубаво къде се намирате, с какви хора контактувате най-често, какво четете и вашето отношение на това, което се случва около и с вас, т. е. вътрешния ви ефект от външни стимули. Ако не ви харесва, променете нещо, само 2% всеки ден.

Това е за онези, за които говори автора.

Моите два цента...