Хората казват, че очите били прозорец към душата…
преди: 2 години, 6 месеца, прочетена 996 пъти
Здравейте, отдавна чета този сайт и искам да поздравя създателите, администраторите и посетителите му за предоставената възможност да попиваме от житейския опит на споделящите.
Аз съм мъж на 29, женен, а след няколко месеца и баща. Терзанието ми произлиза от това, че вчера си взех паспортните снимки и там върху малките квадратчета матирана хартия седеше един човек с празен поглед, сенки под очите и сериозно изражение все едно изпитва болка, която едва успява да прикрие. Не исках да повярвам, че това съм аз. Колегите са ми споменавали, че съм по-дръпнат, замислен и че винаги си намирам работа вместо да си говорим, но не предполагах че и външно изглеждам по този начин. Работата ми е сериозна, отговорна и давам всичко от себе си за да получа повишение, следователно не мога да си позволя да допусна грешка или поведението ми да е несериозно. Когато свърши работното време, кача се в колата и си пусна хубава музика кариериста-робот изчезва безследно, а на негово място пристига готиния човек който всъщност съм. Искам да попитам Вас за съвет как да си приятел на работното място и същевременно да си началник без това да се отрази на израстването и следователно на семейството ти в тези тежки времена?

4044