4. Ако искаш да си добър учител, не крещиш, не викаш, не убиждаш. Предлагам ти предаването на тлс супер бавачка. Има и го на български. Изгледай всички епизоди, "хвани" стила й, прилага правилата и децата ще те обожават, а ти ще си спокойна.
Прочети книги за възпитани, пазара е пълен с такава литература. Един от подходите, които се сещам е, когото е тъмно, гасят и палят лампата. Всички млъкват.
https://youtu. be/hk2_99LRmTU
За съжаление в България злобата, простотията, токсични учители съсипват децата. Да не говорим какво неща учите в университета и какви развалини сте вие уметелите, първо смазани от вътрешния климат, второ от нелеката ежедневна работа с деца, които са копие на родители ганьовци.
В България при нас беше ад и в градината и в училище, викове, крясъци, детето ми беше тотално изтормозено. Заминахме за чужбина. На първата седмица ми каза, искам на училище и събота и неделя. Спокойна атмосфера, чинове в полукръг, защото децата трябва да виждат очите, а не гърбовете си и като се обърне интуитивно, защото зад него някой говори, да не получи крясък, обиди и забележка.
Слънчеви, позитивни учители, материала се преподава с мотивация, с игри, всичко е с елемент на радост и забавление.
В детската градина ми направи впечатление тук, как огромното помещение е отделено с няколко къта, двуетажна къщичка, кътове за игра и знаете ли защо, защото не е нужно всички да са заедно. Представете си офис в който работят 30 човека, 8 часа заедно и как е, ако има обособени места, ако щете просто с паравани, за имаш повече лично пространство и уединеност.
Тук това е приложено успешно в детската градина, хем ги наблюдават, хем има уединеност. Изгледай видеа за детските градини по света, много неща ще видиш и ще можеш да предложиш, които са само позитив. В нашето училище една от учителката си води кучето в час, има си легълце, куричка за вода. Това много добре се отразява на децата и на учебния процес. Но в България просто това не се приема, в края на учебната стая зад чиновете има матрак и малките деца, които не са свикнали още със стреса в училище се случва просто да го оставят да си легне. Отпред пред чиновете има в полукръг малки столчета, там сядат, като четатнещо, обсъждат, игрови занимания.
За крясъци, викове и т. н. се сещам единствено за учителка със славянски произход, която за съжаления просто носи манталитета си.
Освен това тек децата са разприделени по групи, но всички врати са отворени и децата, могат сами да решат при коя учителка искат и в кое занимание да се включат. Учат ги на толерантност и комуникация с различни възрасти т. е. от 3 до 7 г. , така няма агресия, напротив помагат си взаимно големите на малките.
Мисли за себе си, в такава атмосфера ежедневно просто ще гръмнеш.
И последно, мой познат учил в чужбина се върна в България и работи в частно училище. Широко скроен, с коренно различен подход. Децата го обожаваха, учеха с желание, дисциплина наложена с ясна правила, но и много любов и знаеш ли какво стана, "изядоха" го останалите учител и средата, вместо да "прегъртат" тази положителна атмосфера, подход.
Честно казано, като слушам за какви крясъци става въпрос, речник, за онази учителка от Бургас, при това с награда как блъскаше едно дете ми се свива душата. И не опира до парите, а до това да си Човек и да имаш сърце. И не забравяй критиката и мачкането не помага, а само мотивацията.
В ТЛС тази бавачка имаше едно табло с черни и червени точки и това толкова ги мотивираше.
|
