Нова работа - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121339)
 Любов и изневяра (29745)
 Секс и интимност (14381)
 Тинейджърски (21903)
 Семейство (6479)
 Здраве (9608)
 Спорт и красота (4703)
 На работното място (3186)
 Образование (7308)
 В чужбина (1656)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1738)
 Други (18564)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от На работното място

Нова работа
преди: 2 години, 3 месеца, прочетена 1244 пъти
Здравейте, отскоро започнах нова работа, която е в сферата на специалността ми в университета. Начинаеща съм, нямам абсолютно никакъв опит, имам само знанията, които съм получила по време на обучението, но те съвсем не са достатъчни. Всички мои колеги са по-възрастни от мен, работят доста време в тази сфера и са много по-опитни. Вече започнаха да ме обучават, всички са изключително добри и любезни и ми помагат с каквото могат. Аз обаче доста се притеснявам, понеже, както казах съм неопитна и се страхувам да не сбъркам някъде, да не направя нещо грешно. Работата ни е свързана с хора, които често трябва да консултираме, а аз все още нямам такива умения. Като цяло разчитам на колегите си във всяко едно отношение, не мога да се справям сама. Опитвам се да запомням всяко нещо, което ми казват и да го изпълнявам правилно, но просто има толкова много неща, че ми се струва невъзможно. Много съм самокритична и мисля, че каквото и да направя никога не е достатъчно. Знам, че съм в началото и още е много рано, вероятно с времето ще придобия повече опит и ще се справям по-добре, надявам се, но въпреки всичко се чувствам зле. Ще се радвам, ако ми дадете някакъв съвет или ако и вие сте преминали през това, да споделите как сте се справили.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 2 години, 2 месеца
hash: a7425f125d
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

1.   Всеки се чувства така и то не само на първата, но на всяка нова работа! Аз смених моята преди година и чак сега усещам, че горе долу знам нещата и то далеч не всички! Има неща, които не правя често и когато ми се наложи, търся помощ от опитни колеги.
Така, че спокойно, никой не се е родил научен и е напълно нормално да не знаеш всичко, да грешиш или да работиш по-бавно. Щом колегите ти помагат, това е супер и ще ти трябва само малко време а да научиш всичко. След няколко месеца вече ще си перфектна. Спокойно!

 
  ...
преди: 2 години, 27 дни
hash: 3c96f74798
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

2.   Радвай се, че колегите ти помагат. На предишната ми работа, колегите не само, че не ми помагаха, но и при най-малка грешка тичаха при шефката да и докладват за мен. Съответно тя ме уволни на 20 - тия ден и вече трети месец си търся работа. Това е адът да си най-млада и различна сред други жени в България.

 
  ...
преди: 1 година, 8 месеца
hash: aa5edc6b3c
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Едва ли има човек различен от социопат, който не се е чувствал така на нова работа.

Проблем в цялата ситуация, обаче има. На новопостъпил служител са му нужни умения бързо да се учи в нова обстановка и с нов тип знания. Държавното образование е 12 години до университет, после поне 4 в университет, с разни магистратури може да отиде и до 7. Тоест около 15 години от живота ти са прахосани в адско затъпяване, а понякога и по-лошо. И накрая, след толоква петилетки учене, човек осъзнава, че си няма представа как се учи. Защото е било едно кухо, фалшиво учене.

Най-тъжната и жалка гледа е когато същия човек стане родител. Натрапва същите г**на на децата си и има социално приемливи оправдания от типа "човек трябва да се помъчи в живота". И кого мъчиш бе аланкоолу? Собствените си деца. И пред кого се оправдаваш? Извинение ли си търсиш, за да тормозиш собствените си деца...

Така че, на първо време, моят съвет е да си вземеш дълбока житейска поука от ситуацията.

 
  ... горе^
преди: 1 година, 8 месеца
hash: 6520aec087
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   И каква е дълбоката житейска поука, номер 3? Да не ходим изобщо на училище меже би? Училището и университета ти създават навици да се трудиш и да продължиш да учиш, защото човек се учи цял живот.

 
  ...
преди: 1 година, 8 месеца
hash: d4467be60e
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Абсолютно съм съгласна с коментар номер 3. и това го казвам аз, която цял живот и в училище и в университет-бях отличничка и навсякъде получавах стипендия за отличен успех, която се дава -само при срочен успех над 5, 50. Подкрепям номер 3, защото цялото училищно и особено-университетско т. нар. образование-е всъщност една брутална схема за затъпяване-зубрят се купища ненужни неща... , а за Висшето в България-колкото и долни думи да изрека-пак ще е малко. Това е мръсна система за промиване на мозъци. Истинското образование-започва, когато се освободиш от целия боклук на който те учат в училище и в университета-особено в университета-там е абсолйтно трагедия и свинщина.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker